На 16 април 1879 г. Учредителното Народно събрание в Търново приема първата конституция на България, известна като Търновска. Тя се състои от 22 глави и 169 члена и е посочвана като една от най-либералните за времето си. Според нея Българското княжество се определя като конституционна монархия с парламентарно представителство, като монархът има ключова роля в законодателната, изпълнителната и съдебната власт.
На 4 декември 1947 г. Търновската конституция е заменена от т.нар. "Конституция на Народна република България", известна още като "Димитровска". Тази промяна е предшествана от референдум. На 22 юни 1946 г. Народното събрание приема Закон за допитване до народа за премахване на монархията, провъзгласяване на народна република и свикване на Велико народно събрание. В запис от 1986 г. юристът Михаил Геновски, който по онова време е народен представител от Българския земеделски народен съюз в 26-то Обикновено Народно събрание, припомня положителния резултат от проведения референдум и цитира декларацията, която председателят на тогавашното Народно събрание Васил Коларов, прочита на 15 септември 1946 г.
На 4 декември 1946 г. е публикуван проектът, а година по-късно Шестото Велико народно събрание приема т.нар. "Конституция на Народна република България". Според нея върховен законодателен орган става еднокамарното Народно събрание, постоянно действащ висш орган на държавната власт е Президиумът на Народното събрание, а изпълнително-разпоредителната власт се поема от Министерския съвет.
Димитровската конституция е в сила до 18 май 1971 г., когато започва да действа новата конституция, позната още като "Живковска". Отново след референдум, тя е приета от Петото народно събрание. Според тази конституция Българската комунистическа партия ръководи държавата в сътрудничество с Българския земеделски народен съюз. Върховен орган на законодателната власт е Народното събрание, а броят на народните представители е 400. Изпълнителната власт отново е поета от Министерския съвет, а съдебната власт се представлява от Върховния съд и главния прокурор. На знаков митинг за отмяната на чл. 1 от Живковата конституция, състоял се пред сградата на Народното събрание на 14 декември 1989 г., лидерът на основания преди седмица Съюз на демократичните сили д-р Желю Желев изразява надеждите си, че новата конституция ще бъде в духа на някогашната демократична Търновска конституция.
Конституцията от 1971 г. е заменена от Конституцията на Република България, приета от Седмото Велико народно събрание на 12 юли 1991 г. Нейното приемане е съпроводено от т.нар. "Протест на трийсет и деветимата". Именно толкова са народните представители, които напускат заседанията на парламента и обявяват гладна стачка в знак на несъгласие с готвените промени. Въпреки това тази конституция е приета и действа до днес, като са правени различни изменения. Едни от ключовите поправки са направени през 2005 г. във връзка с предстоящото присъединяване на България към Европейския съюз, а последните са свързани с реформите в областта на правосъдието.
Чуйте повече в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
