“ПОдЛЕЗНО“ стартира през 2013 г. като инициатива на неформална група младежи, запознали се в рамките на форума "Идеите – това сме ние 2" и обединени в стремежа си да допринесат за една по-удобна и по-красива градска среда.
Стартира поради осъзнатата важност на различните части от градската среда и виждането на голям потенциал в тях за реализирането на творчески идеи.
Целта на фондация “ПОдЛЕЗНО“ е по ефективен и ефектен начин за обновяване на подлези, надлези, училища, детски градини, социални центрове, споделени пространства и като цяло места в нужда.
Как ще става това, коментира своеобразният артдиректор на инициативата Димитър Стафидов. Димитър е завършил специализирано образование, включващо квалификации в областите Визуално изкуство, Дизайн, Математика и Бизнес в Brentwood School в Англия, след което се връща в България и записва да учи кинорежисура. След дебютния си късометражен филм "Разговор с Ал - Talking to Al" работи на свободна практика в областта на видео- и аудиопродукцията, наред с дейността си във визуалното изкуство и "ПОдЛЕЗНО”.
Димитър Стафидов е главен герой в “Нашият ден“.
“ПОДлЕЗНО“ изрисуваха стените на “Инфекциозна болница“
“Това беше един проект, който направихме от Министерство на културата, фонд “Култура“, програма “Дебюти“. Искахме един много талантлив клас от 51-во училище да се изяви в градското пространство, за първи път със спрейове.
Децата са суперсвежи и много талантливи, казаха че е било много забавно да рисуват със спрейове, защото досега не го бяха правили и се оказаха супердобри в това. Много бързо завършиха всичко, буквално половината стена беше готова за един ден, всичко отне около четири дена работа, което не очаквах.
Там е нарисуван стенопис, в който са изобразени докторите от тази болница и докторите в България, които са на първа линия в борбата с Covid-19. Трябваше да ги нарисуваме с маски, защото за тях е задължително да бъдат с тях. Решихме да изобразим очите като най-изразителната част от тях. Надявам се да сме успели да предадем достатъчно добре емоцията.
Много искахме да направим и реални доктори от болницата, но решихме, че не е много разумно никой от нас да влиза вътре, докато те лекуват, поради риск децата да се заразят, ние да се заразим и да пречим на лекарите. А и самата директорка на болницата помоли да не правим разпознаваеми лица понеже вътре са екип и не иска да има колеги, които отсъстват от картината. Затова се наложи да изобразим лекари от снимки от интернет и от различни статии.
Информираме се от новините и от това, което всички изживяваме. Докато рисувахме, от болницата дойдоха двама доктори, изразиха благодарност и бяха много емоционални за това, което правим.“
Пандемията
“Приемаме ситуацията като всички останали, надявам се сериозно. Пазим се, дори когато сме с децата, които рисуват, носим маски. Спазваме дистанция и всички мерки. Лично не съм имал лош случай около мен, мисля, че и те. Надяваме се да остане така.“
Проектите
“Като организация, първо започнахме да се занимаваме с подлези, мисля, че имаме около 8 подлеза, може да са 9 или 10. В момента работим над “Литературен подлез“ за есента, над пазарчето “Иван Вазов“ в район “Триадица“. Освен подлези сме правили и детски градини, стени, както в случая. Интериори, екстериори, градинки – доста проекти станаха.“
Променя ли се мисията
“Още от началото искахме да излезем извън подлезите, чудехме се как да стане. Постепенно започнахме да правим и други пространства. Името си остана, понеже за седем години не успяхме да измислим по-умно.“
Екипът
“В началото бяхме много повече хора, постепенно някои започнаха работа и други ангажименти. Останахме двама най-главни, но покрай нас има хора, които се включват много ентусиазирано на проектна база. Заформи се по-друг тип екип.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...
Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..
В епизод 587. "Трамвай по желание" дава пространство на Драматичен театър "Гео Милев" – Стара Загора. Конкретен повод е премиерата на спектакъла "Швейк през Третата световна война" – драматизация по знаменития роман на Ярослав Хашек "Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война". "Добродушният герой на Ярослав Хашек се пренася в..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга Токарчук. Полската писателка, есеистка, романистка, авторка на сценарии, поетеса и психоложка Олга Наво́я Тока̀рчук е родена през 1962 година в град Сулехов, Любушко войводство. Тя е носителка на..
"Когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст", казва съвсем съзнателно по повод войната между..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Художникът Николай Панайотов гостува в "Артефир" с призив да се замислим за "добрата новина" в живота си. "В последните месеци светът е изпълнен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg