Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

110 години от рождението на Стефан Гечев

Снимка: www.stefangechev.com

Както отбелязва в едно интервю Стефан Артамонцев, племенникът на известния български поет, преводач, белетрист и есеист, драматург, литературен критик и дипломат Стефан Гечев (1911–2000), времето често е безмилостно към културното наследство и то се нуждае от грижа:

„Стефан Гечев, моят чичо и кръстник, почина преди да навърша 11 години и аз израснах с историите, които леля Тити (Кръстина Гечева), неговата съпруга, и моите родители ми разказваха за него. Обичах да ги слушам, но знаех, че ще дойде ден, когато ще започна активно да го търся. Преди повече от четири години този момент дойде. Беше дълъг процес на проучване, ровене и дигитализиране на неговите романи, пиеси, стихотворения, писма, снимки, публицистика, посветена на него и др., с цел да ги запазя от времето, което ги атакува безмилостно.“ 

Той, заедно с Кръстина Гечева и техни съмишленици, създават културна платформа, която събира творчеството на Гечев: преводи, есета, статии, като сайтът е на четири езика – освен на български, на английски, гръцки и френски, така че да може да се чете и от чуждестранни литератори. Графичният и уебдизайнът, дигитализирането и обработката на архива са дело на Стефан Артамонцев. 

Новото, което може отскоро да се види на платформата, е специалното видео, посветено на 110-годишнината от рождението на Стефан Гечев, както и разделът „Жизнен път“, разказващ биографичните подробности от живота на поета и преводача, придружени с богат снимков материал.

Ето един акцент от тях: „Знаех много добре, че няма да мога да публикувам нищо свое. Щях да съм изолиран. Осъзнах този факт, примирих се с него и се отдадох… на писане. Беше удивително чувство. Тежко. Пишех всекидневно – стихотворения, романи, театрални пиеси, правех планове за нещата, за които исках да напиша… Пишех, пишех, четях ги вечерта на Тити и безкрайни часове беседвахме върху текстовете, които тлееха в тъмните чекмеджета. Но бях свободен. Пишех, без да изпитвам влиянието на някакъв външен фактор…Свободен. В някой момент ще кажа: „Най-хубавото, което съм написал, го написах тогава.“





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Щерев (вляво) и Емил Янев

Разсичащият сериал с българско участие

В епизод 580 "Трамвай по желание" представя на своята публика шедьовъра в жанра на документално-художественото кино – сръбско-българския минисериал "Операция Сабя". Да припомним. "Сабя" е името на операцията по залавянето на организаторите, поръчителите, извършителите и предателите през 2003 година. Над 10 000 са разпитаните заподозрени, 4500..

публикувано на 06.03.25 в 17:55

Герила гърлс: жените и изкуството на протеста

Световноизвестният артистичен колектив " Герила Гърлс" (Guerrilla Girls) гостува за първи път в България на 6 март от 18.00 ч. в Националната галерия – "Квадрат 500". Анонимните художнички, които по време на своите акции носят маски на горили, ще представят ретроспективната изложба "Изкуството да си непослушна". Експозиция включва..

публикувано на 06.03.25 в 15:02
Катрин Деньов

Мемоарната книга "Самата аз" събира съкровените мисли на Катрин Деньов

Мемоарната книга "Самата аз" съдържа спомени на френската актриса Катрин Деньов, писани по време на снимките на емблематичните филмите "Тристана", "Танцьорка в мрака", "Индокитай". Катрин Деньов е от онези личности, за които е измислено понятието "икона". Актриса, без която не можем да си представим френското кино, и то в епохата на други..

публикувано на 06.03.25 в 13:05

Откриване на изложбата "Жената. Тематични образи на времето" във Велико Търново

Художествената галерия "Борис Денев" във Велико Търново открива днес изложбата "Жената. Тематични образи на времето" с творбите на 90 художници. Произведенията в разделите живопис, графика и скулптура, създадени в периода от 20-те до 90-те години на ХХ век, са част от богатия фонд на галерията.   С директора на галерията Мартин Митев, разговаря Ани..

публикувано на 06.03.25 в 12:19
Галерия Credo Bonum – Александър Габровски, Призрака на призрака, 2025

Младите художници – форми за подкрепа

Да си млад художник със сигурност никога и никъде не е лесно. Ясно е, че образованието, каквото и да е то, не е достатъчно за бъдещия професионалист. Той или тя тепърва предстои да се учи – не само в изкуството, но и в ред други съпътстващи го важни дейности в социалната среда. А тя е преди всичко професионалната общност, без чиято подкрепа и..

публикувано на 06.03.25 в 12:05