„Не е в нашите звезди вината за туй, че сме подвластни, драги Бруте, а в нас самите“ – гласи един прочут цитат от Шекспир.
Каква част от нашата индивидуалност е въпрос на гени и наследство, и в каква степен я оформя средата ни е въпрос, който вълнува не само философи, поети и педагози. Той занимава и учените в сферата на невробиологията и поведенческите науки. Те смятат, че е важно да разберем механизмите, които създават и поддържат индивидуалните ни характеристики и наред с други фактори допринасят за онова, което наричаме характер било при насекомите или хората.
Еволюционната биология, неврологията, поведенческите науки ни показват, че невинаги имаме основания да се кичим като "венец на природата". Същевременно сме изключително добре устроени и можем да постигнем много, разчитайки на сетивата си. Което не ни пречи да искаме да се надграждаме с вградени оперативни устройства. Докъде се простират възможностите в тази сфера и как се скачва шеметният напредък на науката с бавния ход на еволюцията?
Разговаряме със Стойо Карамихалев и Иван Димов – те са лектори на събитието „Индивидуалност и мозъчни интерфейси“, на което можете да присъствате в Ютюб канала на „Рацио“ на 27 април.
Стойо Карамихалев се занимава с изследователска дейност в сферата на невробиологията на стреса в лабораторията на Алон Хен в Института по психиатрия Макс Планк в Мюнхен и научния институт „Вайцман” в Израел. Използвайки иновативни методи от сферата на биотехнологиите, Стойо изследва индивидуалните различия в поведението при нормални и стресови условия и как мозъкът създава предпоставките за тези различия. Неговата работа обхваща сферите на невробиологията, психологията и молекулярната биология, и комбинира поведенчески експерименти с генетични манипулации и данни от масивно паралелно секвениране. През 2020 година Стойо бе избран да участва в престижната среща между млади учени и Нобелови лауреати в Линдау.
Иван Димов е завършил Националната природо-математическа гимназия в София през 2010 с профил химия. През 2014 завършва бакалавър по химия в Оксфорд, специализирайки в теми с биологична и нанотехнологична насоченост. През 2019 защитава докторат в Кеймбридж, в сферата на бионанотехнологиите, на тема „Механично съвместими електронни устройства, за интерфейси с нервната система“. Понастоящем е асистент в лабораторията по биоелектроника в университета Кеймбридж.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg