Несъмнено икономиката е във фокуса на прожекторите през изминалата седмица. Имаше и изслушване на финансовия министър Кирил Ананиев в Народното събрание, където той гарантира, че "парите в Сребърния фонд са непокътнати" и подчерта, че кабинетът в оставка няма да внесе предложение за актуализация на бюджета, тъй като засега такава не се налага.
Фискални или монетарни са рисковете пред българската икономика? Анализ на ситуацията прави в "Нашият ден" икономистът и преподавател в УНСС д-р Щерьо Ножаров:
"За мен това е централният въпрос, тъй като дългата политика на прилагане на отрицателни или нулеви лихвени проценти изключително много изтощава икономиката и води до липса на възможности за маневри в икономическата политика. (Това е все едно да дръпнете леко ръчната спирачка на своята кола, ако тя не може да работи добре и да я забравите за дълго време.) Това в голяма степен я изтощава и фискалната политика след това става непредсказуема. Затова монетарната политика към момента трябва да бъде коригирана."
Стъпки
"На първо място трябва да се коректират редица от разходите, които в момента се правят в държавния бюджет, тъй като са прекомерни и силно завишени. А приходите са надценени и може да не се реализират. Очакваме и падежи по плащане на външния дълг през следващите години, което означава, че това поставя в редица рискове икономическата политика при нейното планиране. Трябва една сериозна ревизия на разходната част на бюджета."
Задачата на новия финансов министър
„Моите очаквания са да вземем външен дълг между 2,5 и 3 млрд. лева, за да завършим годината с фискален резерв около 6 млрд. лв. В противен случай без такъв външен дълг около 2,5-3 млрд. лв., който да е нов до края на годината, смятам, че фискалният резерв няма да бъде на съответно адекватното законово ниво. На един следващ финансов министър няма да му е лесно през целия мандат, тъй като ще има всяка година плащания на падежи по външния дълг, задължително планирани дефицити и полето за маневри ще бъде много ограничено. Икономическата политика започва да става изцяло и само фискална, а монетарната политика просто изчезва и спира да работи. Възстановяването на българската икономика ще бъде бавно."
Инфлацията
„Очакваната инфлация през тази година според мен ще бъде около 3-3,5%, защото международната икономика започва да се възстановява, има повишено търсене на международните пазари на суровини – това ще окаже известен натиск. Има и известни военни конфликти, които припламват тук и там, което също оказва влияние върху цените на суровините.
Населението е свикнало с увеличението на различни социални и нормативни плащания и ще поддържа някакъв темп на потребление, което ще окаже влияние върху инфлацията.
Проблемите, които предстоят, са донякъде надценените възможности за финансиране от европейски средства. Очакваме да получим малко над 2 млрд. евро да получим по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Те още не са одобрени – не сме изпратили Плана. Имаме и завишени капиталови разходи, които са нерентабилни и неефективни.
Политиката на нулеви лихвени проценти води до там, че изпадаме в един капан на ликвидността. Тя работи само при затворени икономики.
Обобщение
"Covid не е овладян. Ваксините не дават нужния ефект. Търсенето на българските стоки на международните пазари, за съжаление, не се покачва с темпа, който се очакваше при възстановяване на световната икономика. Т.е. местният износ няма да бъде толкова засилен, колкото се очакваше.
Приходната част на бюджета може би ще остане сравнително стабилна, макар и леко оптимистично заложена. Но разходната част на бюджета бих определил като силно неефективна и изискваща кардинално преразглеждане – особено капиталовите и инвестиционните разходи. Това надхвърля разходната част с 24-26% спрямо предходни периоди. Очакват ни 3-4 тежки години заради плащания по външния дълг и задължителните дефицити, които ще се изискват, за да излезем от капана на Covid кризата. А за тази година – единственото спасение е кардинално преразглеждане на неефективните завишени разходи в бюджета, които не дават антипандемичен ефект."
Чуйте повече в звуковия файл.
Дни преди датата 19 февруари, когато българите честват годишнината от обесването на Апостола на свободата, отдаваме почит на неговите живот и дело. За отговорността да си наследник на Васил Левски в "Нашият ден" говори Христина Богданова , една от наследниците му, която прави много да не бъде делото му забравено, а паметта за него изкривена...
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме за всички, че и ще остане. Ето например достатъчно акъл как да бъде изградена бързо и без особени вложения от наша страна стратегическата магистрала до Видин. Отговорните за това фактори, разните там магистралостроители и давачите на обещания да взимат по лист и химикалка и да си водят записки. Чуйте за..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова коментира случая и постави акцент върху проблемите в системата за психично здраве в България. Жена намушка с нож трима души на столичния булевард "Витоша" (ОБНОВЕНА) Според д-р Гълъбова жената е..
Тема с продължение: Какво се случва с наредбите, засягащи парантерално хранене, какво дело в Административния съд на София предстои на 7 февруари – интервю в Lege Artis с д-р Антоанета Тончева , генетик и член на сдружението "Общност Мостове". Предстои открито съдебно заседание по сигнала за дискриминация на Наредба № 2 и Закона за здравето...
Катедра "Радио и телевизия" към Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски" организира среща с училищните медии в страната в рамките на своя годишен фестивал. Това обяви доц. Жана Попова в ефира на предаването "Нашият ден" . Според нея инициативата цели да обедини всички форми на училищна..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Вечно живият театър и класическата драматургия са неговата страст. Той е български режисьор с европейско измерение като творец, магьосник за актьорите...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg