На 29 април през 1961 г. от света ни си отива художникът Константин Щъркелов. Именит български художник-пейзажист. Майстор на акварела. Роден е в София през 1889 г.
Дядо на Щъркелов бил свещеник и бил много висок, затова му казвали Щрък-Кольо и оттам Щъркольо – Щъркела. Баща му Георги е бил майстор-обущар, а майка му произхожда от Ниш. Има двама братя - Милан и Георги. Дъщерята на Милан - Мария се омъжва за художника Никола Аврамов.
През 1915 г. завършва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при проф. Иван Мърквичка.
Рисува пейзажи и цветя предимно с акварел, като създава свой маниер в тази област. Между най-добрите му творби са пейзажи от Рила, Пирин, Софийско и Търновско. Съвършен техник, характерен с рафинирания си реализъм. Създава школа в България, и има последователи в акварелната живопис. Картините му и до днес са оценявани най-скъпо и са много търсени.
„Когато рисувам – било пейзаж или цвете, аз чувам музика или като че ли прочитам стихове на Лермонтов или Надсон. А когато слушам голям оркестър или хор, аз виждам пейзаж… Тия пейзажи, що са дните на моите тъжни песни, тия малки мирове, на които душата се е спирала, споделяла е своето настроение. Там е истинският ѝ живот“ – изповядва художникът Константин Щъркелов, наричан „цар на акварела“.
След 9 септември 1944 г. К. Щъркелов е изселен, изключен е от СБХ и прекарва пет месеца в Централния затвор. Творчеството му е отречено, обявен е за „чужд на прогресивните и революционни идеи, официален художник на буржоазния режим и царски любимец“.
Личният му архив се съхранява във фонд 2046К в Централния държавен архив.
В звуковия файл можете да чуете разказа на Панчо Владигеров за срещата му с Константин Щъркелов.
Постановъчен костюмен филм, който не сме гледали от години в българското кино – така критиците определиха филма "Сватба" на Магдалена Ралчева. Той получи наградата на гилдия "Критика" към СБФД на 42-рата "Златна роза" заради достоверността си и изисканата си стилистика. Филмът е екранизация на едноименната творба на Николай Хайтов от сборника му..
През 2011 година виенските кафенета са включени в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. На 1 октомври, когато традиционно се отбелязва Световният ден на кафето , мислено се отправяме на пътешествие във времето и пространството – в красивата атмосферата на XIX век, която все още може да бъде усетена в австрийската столица...
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов и Кристина Грозева взе " Златна роза " за най-добър филм на тазгодишния 42-ри фестивал на българското кино във Варна. За журито, публиката и Съюза на българските филмови дейци той беше..
Нека наречем "Х " точката, в която се пресичат публичният ни образ – онзи, който конструираме " за пред хората " , който изрича и преповтаря всеизвестни констатации, който винаги върви леко прегърбен, поради невъзможността си да изрече това, което наистина мисли – и личният ни, никому непоказан такъв, чийто глас не можем да запушим, когато..
Легендарната германска група "Рейдж" се завръща в България. Концертът, който предстои в столичния клуб "При Черепите" на 6 октомври, е част от световното турне на бандата по случай нейната 40-та годишнина. Бързи, мощни, здрави, размазващи – такива са изпълненията на "Рейдж": пропукват стени и срутват пласт след пласт всичко, което изглежда неподвижно,..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg