Всички текстове на Пушкин, свързани с драматургията и с театъра излязоха за първи път в нов превод на български език от проф. Людмил Димитров. Той е и съставител на сборника, автор на предговора и на коментарния апарат на този мощен том, в който освен завършените пиеси на Александър Сергеевич може да се прочетат и написаните, но отпаднали от тях сцени, откъси, планове, статии, приписки, писма, бележки и размисли за театъра, превода, критиката. Както четем в предговора на проф. Людмил Димитров, „последователното четене на тези произведения, поднесени по реда на тяхното възникване, от една страна, проследява съзряването на автора за художествената и социокултурната същност на драмата, а от друга, експонира (онагледява) самия творчески процес у него: как той в качеството си на най-авторитетния литератор на своето време изпълнява ангажимента към родния си език и култура, конструиращи и предзадаващи семиотичния код на руската национална идентичност.“
Ако все пак познавате на български „Борис Годунов“, „Малки трагедии“, „Русалка“, „Сцена от Фауст“ и „Сцени от рицарските времена“, поразително е впечатлението от непознатите в целостта си размисли на Пушкин за актьорското майсторство, за театралния репертоар, за превода на драматургия, за критиката, коментарите му за европейската драматургия и стремежа му да обнови руския театрален пейзаж, които звучат съвременно и като език, и като мислене, при това в едно консервативно и доста недружелюбно към драматургичното му творчество общество.
Изкушаващо е да се даде пример от книгата: „Духът на века, пише Пушкин, изисква важни промени и на драматическата сцена. Те също може да не удовлетворят надеждите на преобразувателите. Поетът, който живее на висотата на творчеството, навярно по-ясно забелязва и недостатъците на основателните изисквания, и онова, което остава скрито от погледа на настръхналата тълпа, но е безпредметно да се бори с тези неща. По този начин Lope de Vega, Шекспир, Расин са правили компромиси с общия поток; но геният каквато и посока да избере, винаги си остава гений – съдът на потомството ще отдели неговото собствено злато от примесите.“
Филмът "Любоф" на Ивайло Христов откри преди дни кинофестивала "Златна роза" и предизвика отлични реакции сред кинокритиката и публиката. Анонимните герои от този визуален омнибус се срещат извън линейното време в осем различни истории. "Любоф" е разказ-мозайка за комичното в несъвършенствата, в обратите и в големите общочовешки теми. Филмът е..
"Това е книга за майки и дъщери, пишат от издателството за книгата на полската авторка Юстина Баргелска (превод - Диляна Денчева). Красива и горчива като самото майчинство. Изящна книга, която сама по себе си е съвършен предмет на изкуството. Но и книга, която помага да се чувстваме разбрани. "Да бъдеш майка", значи да искаш да пазиш, да закриляш,..
Между 29 септември и 5 октомври в гр. Плевен се провежда фестивалът за литература и танц Leap Off Page, организиран от фондация "Елизабет Костова". Събитието има резидента част, в която смесени екипи от автори, хореографи и танцьори създават съвместни творби, които после ще бъдат представени пред публика, работилници с местните творци и представления..
Най-голямото в България изложение на съвременно изкуство "София Арт Феър" се откри на 2 октомври в София Тех Парк. Второто издание на големия форум, но и пазар за изкуство е с тема Imagine и включва 21 галерии от 9 държави и шест колектива, представящи както нови таланти, така и звезди в съвременното изкуство. Дискусии, работилници, кураторски..
В епизод 606 "Трамвай по желание" представя на своята публика най-новата сценична адаптация на драматургичния шедьовър на Йордан Радичков "Лазарица". Римейкът се нарича "Кацнал на крушата", премиерата е насрочена за 4 октомври в кино-театър "Освобождение", на бул. "Княгиня Мария Луиза" №106. Режисьор на най-новата интерпретация на..
Списание Нула32 отбелязва своята десета годишнина с три важни акцента: нов брой, книга и форум. Новият брой №41 със заглавие "Работа като работа" е..
От 2 до 5 октомври в Стара Загора за първи път се провежда Литературният фестивал Post Scriptum. Програмата е наситена с литературни срещи с писатели и..
Дряново отново е център на науката и културата. От 1 до 3 октомври Историческият музей в града посреща участниците в националната научна конференция..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg