Чувството за справедливост и за онова, че всеки отговаря справедливо за онова, което е направил. Така както го е направил и пред онези, които биха могли да го съдят справедливо.
Законодателният процес и начинът, по който сме изправени пред него и се чувстваме все по-неравни.
Темите коментира Ивана Мурджева в “Нашият ден“.
“Законодателния процес се превръща в някаква енигматична дейност, която оставя у всички нас усещането за трайно формиране на несправедливост. Хилядолетната традиция на законодателния процес е имала в себе си друга идея – да ни направи равнопоставени пред общи правила, отговарящи на нашиете общи нужди. Процесът има за задача да изглади кризите на неравенствата. Но това като че ли не се случва.“
“Законът преди всичко представлява израз на обща воля. Той се създава, за да отрази под формата на норми, възникнали общи обществени потребности. Нещо, от което всички заедно имаме нужда.“
“Законът не се пише за конкретни хора, за конкретни лица, а общо за всички. Така би трябвало да бъде. Но за съжаления сякаш все по-малко вярваме в това.
“Статистиката от законодателната дейност на вече приключилото дейността си Народно събрание показва една много неприятна тенденция – силно изкривяване на законодателната крива в посока на това, че законодателният процес започва да губи своята прозрачност и предвидимост.“
“Все по-често се случва промените в законите да бъдат внасяни “между две четения от депутат“, както жаргонът казва. Или да бъдат инициатива на депутатски групи. Нещо, което не е свързано със същината на законодателния процес.“
“Защото тази практика лишава обществото от възможност да изрази своето мнение по пътя на т.нар. обществено допитване. И по пътя на т.нар. предварителна оценка на въздействие на предстоящата законодателна промяна.“
Коментара можете да чуете от звуковия файл.
"За мен благотворителността е култура. Има жестове, които дават надежда. Благодарение на тях продължаваме напред". Думите са на Посланик Иван Станчов, основател на Карин дом – една от първите граждански организации у нас, още от 1996 г. Най-важната мисия на Дома е да помогне на всяко дете да расте щастливо, да има възможност да учи и да се развива...
Милена Ташкова е клиничен психолог, директор на "Психодраматична работилница", психотерапевт, супервайзър и обучител по метода психодрама и главна част от проекта "Живот на килограм", който помага за превенцията на хранителните разстройства при тийнейджърите. Повече от 15 години е била училищен психолог. "От 25 години работя като..
Политическите и икономическите процеси в България коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Имаме доста динамична геополитическа конюнктура в света, която се променя драматично, бих казал, през последните няколко години от пандемията насам. България, като цяло, винаги е била чувствителна към тези промени. И на..
Защо на гражданското обществото е нужен контекст, за да разбере същността на една криза и да реагира на нея, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Никола Рахнев , създател на "Гората.бг". Гражданското общество "България е пълна с прекрасни хора, с добри хора, с будни хора и това далеч не е само в София. Най-ценното, което имат..
Какво е новото във връзка със заповедното производство, защитата по изпълнителни дела и издадените електронни изпълнителни листове? Какво представлява заповедното производство – от кого и как се ползва то? Какви възражения може да се направят от лицето, срещу което има издадена заповед за изпълнение и какво друго да направим, за да се защитим в..
Политическите и икономическите процеси в България коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Имаме доста динамична..
Музикалният "по-малък брат" на Тоби Драйвър от KayoDot пристига за три дати у нас по покана на радиофестивала "Аларма Пънк Джаз". Заедно с грузинския..
Днес ви срещаме с един човек, чиято история е своеобразен мост между България, Ливан и Австрия. Рами Спасов е роден в Киев, в семейство на българин и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg