В годината на изолация като че ли преоценихме значението на докосването – донякъде най-пренебрегнатото сетиво. Защо пренебрегнато ли? За всяко друго човекът е развил отделна сфера – музиката е създадена за наслада на слуха, живописта и скулптурата радват очите, за вкуса и обонянието се грижат фината гастрономия и парфюмерийната индустрия. Като че ли допирът е единственото сетиво, за което липсва отделна сфера на стимулация.
Има и друго – останалите четири сетива: зрението, слухът, вкусът и обонянието се намират близо до командния център – мозъка. За допира отговаря най-големият орган в тялото ни – нашата кожа. Тя хем ни осигурява естествена преграда и бариера, същевременно чрез нея получаваме емоционален контакт, обич и грижа от най-ранна възраст.
Колко важен и благотворен е контактът до кожата на майката се вижда ясно при метода „кожа в кожа“ или Кенгуру грижа, при който недоносените бебета и децата с увреждания се поставят върху гърдите на майката и там, вместо в кувьоз, преживяват критичния за адаптацията си период.
Кенгуру грижата се появява през 1978 г. в Богота, Колумбия поради липса на кувьози и легла, а в момента се прилага по цял свят, плахо и постепенно дори у нас. Повече за Кенгуру грижата и ползите от нея за бебето и майката, разказва д-р Бояна Петкова.
Как реагира мозъкът ни на сензорната информация и кои усещания активират отделянето на така любимия на всички ни окситоцин, разказва младият учен Богомил Пешев и подчертава нещо, което си струва да помним: „Ние сме господари на биологията си. Генетичният фактор е много важен, но не той определя поведението ни, ние имаме свободата да го изграждаме сами.“
Ние сме социални същества и докосването играе толкова базисна и съществена роля във взаимоотношенията ни, че си дадохме сметка за това, едва когато го изгубихме по време на изолацията. За всичко онова, което предаваме и получаваме чрез допир, разказва психолога Андрей Ганев.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg