Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Вирусът на умората

Снимка: Pixabay

„Самоексплоатацията е по-ефикасна от експлоатацията от други хора, защото върви ръка за ръка с усещането за свобода – пише Бюнг-Чул Хан, автор на книгата The Burnout society. – Психологическите разстройства като депресия или „бърнаут“ са симптоми на дълбока криза на свободата. Те са патологичен сигнал, показващ, че свободата днес често се превръща в принуда. Ние се смятаме за свободни. Но всъщност ние се експлоатираме страстно, докато се сринем. Коварната логика на постиженията постоянно ни принуждава да изпреварваме себе си. След като сме постигнали нещо, желаем да постигнем повече, тоест отново да изпреварим себе си. Но разбира се не е възможно да изпревариш себе си. Тази абсурдна логика в крайна сметка води до срив.“

Последната година разми границите между личен и професионален живот. Така нареченият домашен офис, при който би трябвало да пестим стрес от време за придвижване до работа, всъщност допълнително натовари мнозина, размивайки границите на работното и личното време, в допълнение към самотните часове, прекарани по пижама пред екрана, без възможност за пълноценен контакт.

Според психолога д-р Ирина Лазарова в ситуация на „истински“ бърнаут са лекарите, медицинските сестри и хората от помагащите професии – както заради увеличеното до краен предел натоварване и второ – заради липсата на психологическа подкрепа. Иначе казано стария проблем: Кой помага на помагащия?


„В случаите, когато всички хора се намират в определена ситуация, каквато е днешната, не можем да говорим за емоционално прегаряне.

По-скоро можем да го сравним с вирус на умората, причинена от самотата, липсата на социални контакти, както и насърчение в работната среда – един по-скоро национален вирус, от който страдаме отпреди пандемията“, смята д-р Лазарова.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослав Александров

Еврика! Успешните българи: Радослав Александров

Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р Радослав Александров днес е един от преподавателите, които подготвят младежите от националния ни отбор. А е започнал да помага на по-младите олимпийци още като първокурсник... "Гордеем се с..

публикувано на 10.11.25 в 17:05

"Музейко" – епизод 1: Настояще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Започваме едно вдъхновяващо приключение, в което ще ви заведем в най-големия детски научен център в България, който се намира в София – Общински културен институт..

публикувано на 10.11.25 в 12:55
3I/Atlas

В света на физиката: кометата Atlas, квантовите технологии и "Синята планета през илюминатора"

Трети междузвезден обект ли е кометата Atlas, има ли научно основание за хипотезите, че това може да не е комета, а извънземна инженерна структура, къде свършва науката и къде започва фантазията – разговор в "Нашият ден" с Пенчо Маркишки , физик от Института по астрономия при БАН и от катедра "Астрономия" на Физическия факултет на СУ "Св. Климент..

публикувано на 10.11.25 в 09:36
Котор от високо

Черна гора – между прегръдката на планината и морето

Първото нещо, което ти прави впечатление в Черна гора са хората – красиви, високи, расови, дружелюбни. А когато чуят, че си българин – двойно повече. Заредени с положителната енергия на столицата Подгорица тръгваме към Котор. Толкова сме чели и слушали за туристическия бум, който превръща средновековното градче в едно от най-посещаваните пристанища на..

публикувано на 09.11.25 в 15:35
д-р Атанас Орачев

Атанас Орачев: Странджа е най-малко изследваната планина у нас

"Името на планината Странджа е преведено от турците като звездната планина. Никъде другаде в страната, като се погледне към небето, няма такива ярки звезди. До този извод стигнах през далечната 1976 година. Иначе в литературата се предлагат различни преводи. Тази година за 24-ти път проведохме кръглата маса, организирана от сдружението..

публикувано на 09.11.25 в 10:10