На територията на Столична община са регистрирани над 1500 недвижими културни ценности, от които 811 се намират в централната градска част, а 133 са с национално значение. През последните години обаче, наред с примерите за качествена и отговорна реставрация, София губи безвъзвратно някои от архитектурните си образци. Това се случва не само в столицата. Тези интересни и важни за историята на даден град сгради и комплекси могат да бъдат преустроени по всевъзможни начини и да се ползват за нуждите на хората – като жилищни помещения, градски библиотеки, какъвто е случаят с бившия ЖП завод в Тилбург, като coworking space или като артистични пространства и образователни центрове. Нужно е просто да се отвори дискусията за това, защото, както каза д-р Ивайло Начев в ефира на „Време и половина“, индустриалното наследство е като всяко друго културно наследство, свързано с историята и паметта на града, но то за разлика от останалите е тотално пренебрегвано у нас.
Ивайло Начев е главен асистент в Института за балканистика към БАН, занимава се с история на града, със социална и със стопанска история, а от две години насам, в рамките на Националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, чийто водещ партньор е Софийският университет, работи по създаването на Дигитален архив на индустриалното наследство. Заедно с д-р Зорница Велинова и скромен, но отдаден на идеята екип целят да поставят на дневен ред темата за значението на индустриалното наследство и многото възможности за адаптация и социализация на съществуващите промишлени сгради.
В онлайн пространството вече живее филмът „Хора, фабрики, общности“ на Симеон Цончев, който на фона на изоставения комбинат „Родопа“ в София разказва за работата им. А във Фейсбук битува и страница на архива, която представя дейностите по изследователския проект „Фабрики и градска среда в България (история и съвременна адаптация)“, който екипът разработва от години.
Освен да припомнят, че индустриалното наследство, като определящо социалната, градската и културната среда, създава конкретна идентичност и може да бъде адаптирано, д-р Ивайло Начев и екипът искат да предоставят знанията и проучванията си на хората по лесен и достъпен начин. Затова в момента изготвят дигитална карта, на първо време само на София, която ще илюстрира къде са се намирали значимите индустриални сгради, някои от които са със статут на паметници на културата, и ще дава информация за тях. Както и мобилно приложение, което ще визуализира обектите в автентичния им вид и във времето, когато са били функциониращи и в добро състояние.
Още за дигиталния корпус чуйте от д-р Ивайло Начев в звуковия файл.
"Очи" е думата на фокус в предаването “Гласът на времето”. ОЧИ са новото гражданско "Обединение за честни избори". Негови представители гостуват в БНР в дискусия по първостепенни въпроси като: Кой наблюдава изборния процес в полза на гражданите и демокрацията? Какви са подводните камъни за нередности и манипулации около изборите? За какво да си..
Яница Славова е от онзи рядък вид творци-перфекционисти, които умеят да въплъщават и своето, и чуждото въображение в съвсем конкретни форми и никога не си позволяват да правят компромиси с естетиката на крайния продукт. Лъчезарната дама, която живее със семейството си в Бургас има богат опит в ръчната изработка на различни бижута и декорации...
Доброто обучение е комбинация от страст за знания и използване на съвременни иновативни практики . Защо най-голямото удовлетворение за един учител трябва да е вдъхновеният ученик ? "Учим всеки ден с всяка една наша нова инициатива, в която каним лектори иноватори. Учим, че нашето училище има бъдеще, когато намерим подходящите..
“Мисия Родина“ е система от 20 принципа, създателите на които твърдят, че ако бъдат приложени, “ще превърнем България в уважавана, просперираща и добра за живеене страна“. Фейсбук страница на “Мисия Родина“ Между поддръжниците и основателите на идеята има хора от бизнеса, от изкуството, спортисти, както и от музикалните среди. Кубрат..
Хлябът е душа – така казва Боряна Цветкова от брезнишкото село Ноевци. Тя и съпругът ѝ Марин напускат родното си село преди 23 години, в търсене на работа. Така отглеждат дъщеря си в другия край на България – в Бургас, превръщайки се в чужденци в родното си място. И двамата мечтаят години наред за семейна пекарна с хляб и домашно приготвени сладкиши и..
Да попаднеш в задния двор на Сейшелите е също толкова очарователно, колкото да се дивиш на луксозната формула там – един остров, един хотел. Само че някак..
Най-известната пиеса на съвременния италиански драматург Манлио Сантанели влиза в репертоара на Театър "Българска армия ". Премиерата се състоя на 17..
Отиде си писателката Дубравка Угрешич. Тя пишеше честно, винаги в съпротива спрямо статуквото, фалша, лъжите, подмяната, национализма, омразата, насилието..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
