На територията на Столична община са регистрирани над 1500 недвижими културни ценности, от които 811 се намират в централната градска част, а 133 са с национално значение. През последните години обаче, наред с примерите за качествена и отговорна реставрация, София губи безвъзвратно някои от архитектурните си образци. Това се случва не само в столицата. Тези интересни и важни за историята на даден град сгради и комплекси могат да бъдат преустроени по всевъзможни начини и да се ползват за нуждите на хората – като жилищни помещения, градски библиотеки, какъвто е случаят с бившия ЖП завод в Тилбург, като coworking space или като артистични пространства и образователни центрове. Нужно е просто да се отвори дискусията за това, защото, както каза д-р Ивайло Начев в ефира на „Време и половина“, индустриалното наследство е като всяко друго културно наследство, свързано с историята и паметта на града, но то за разлика от останалите е тотално пренебрегвано у нас.
Ивайло Начев е главен асистент в Института за балканистика към БАН, занимава се с история на града, със социална и със стопанска история, а от две години насам, в рамките на Националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, чийто водещ партньор е Софийският университет, работи по създаването на Дигитален архив на индустриалното наследство. Заедно с д-р Зорница Велинова и скромен, но отдаден на идеята екип целят да поставят на дневен ред темата за значението на индустриалното наследство и многото възможности за адаптация и социализация на съществуващите промишлени сгради.
В онлайн пространството вече живее филмът „Хора, фабрики, общности“ на Симеон Цончев, който на фона на изоставения комбинат „Родопа“ в София разказва за работата им. А във Фейсбук битува и страница на архива, която представя дейностите по изследователския проект „Фабрики и градска среда в България (история и съвременна адаптация)“, който екипът разработва от години.
Освен да припомнят, че индустриалното наследство, като определящо социалната, градската и културната среда, създава конкретна идентичност и може да бъде адаптирано, д-р Ивайло Начев и екипът искат да предоставят знанията и проучванията си на хората по лесен и достъпен начин. Затова в момента изготвят дигитална карта, на първо време само на София, която ще илюстрира къде са се намирали значимите индустриални сгради, някои от които са със статут на паметници на културата, и ще дава информация за тях. Както и мобилно приложение, което ще визуализира обектите в автентичния им вид и във времето, когато са били функциониращи и в добро състояние.
Още за дигиталния корпус чуйте от д-р Ивайло Начев в звуковия файл.
Фондацията е създадена през 1995 година от група студенти, водени от идеята за качествено образование и професионална реализация за хората с нарушено зрение. Идеята се превръща в мисия. Свидетелства за нея са първите курсове по компютърни умения, електронна библиотека с богат архив от учебни текстове, предназначени за студенти, различни асистентски..
"Вкуси Космоса!" е събитие на Националния етнографски музей към Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките, което предстои днес от 17 часа. В програмата са включени дегустация на различни лиофилизирани (изсушени) продукти, презентация, демонстрации и беседа. За събитието пред редактора Ани Маринова разказва главен..
В Горна Оряховица днес започва двудневното Изложение на младежко техническо творчество. Локацията е пространството пред Летния театър в града. Началото на деветото по ред издание е обявено за 11 часа. Подробности за програмата и участниците разказва организаторът на събитието инж. Владимир Григоров . С него разговаря редакторът Ани Маринова...
Село Ясна поляна се намира в община Приморско, област Бургас и в него живеят над 500 души. Разположено е в полите на Странджа планина, по поречието на река Дяволска, а в северния край на населеното място минава и река Ропотамо. Старото име на селото е било Алан кайряк, означаващо място на припек. Сегашното име на селото е свързано с големия руски писател..
Американският психолог Маршал Розенберг създава метода на ненасилствена комуникация, който се използва в работата на учители, лекари, военни, като медиация за разрешаване на конфликти. В основата му е сериозна психологическа работа за осъзнаване на собствените нужди в общуването, точното изразяване, предпазването от критика и осъждане на другия. У..
Драматичният театър "Стоян Бъчваров" - Варна тръгва на национално турне с най-новия си спектакъл "Време разделно". Турнето започна от Поморие на 28..
Със спектакъла "Евангелие по Ф. М. Достоевски" ще бъде открит на 1 ноември тазгодишният Балкански театрален фестивал в Благоевград. Организатор е..
След като парламентът отхвърли предложените промени в Закона за лечебните заведения, които предвиждаха младите лекари да получават до 150% от средната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
