Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Григор Сарийски:

Икономиката и войните в съвременния свят

Снимка: Мария Христова

Каква е икономическата основа на войните в съвременния свят? Дали тя е основното, което ги предизвиква?

Темите коментира в “Нашият ден“ доц. Григор Сарийски, икономист и финансист.

“Войната и всеки един конфликт има дълбоко икономическа основа, като под това имам предвид икономика в най-широк смисъл.“

“Агресията е присъща на човешките същества, доколкото всяко човешко същество има нужда да удовлетвори три основни свои потребности – от храна, за икономиката ставна дума за ресурс, за товар и това е всичко, което ви носи хляб на трапезата.“

“На второ място това е да се удовлетвори инстинктът към размножаване, към смисъла на съществуването на всяко живо същество, да остави своя генетичен отпечатък в бъдещето.“

“На трето това е естественият стремеж на всяко живо същество към постигане на някаква доминантност. В миналото това се е решавало най-обикновена индивидуална агресия, до преди обществата да започнат да се формират, дори и в най-първичния си вид. Агресията е била чисто на индивидуална основа.“

“С развитието на човешките общества тези конфликти стават все по-редки и по-редки това, което се случва е, че цивилизацията успява човека от самия него, но за сметка на това стават все по-редки, но за сметка на това вече възникват между по-големите структури, между държавите.“

“С напредването на цивилизациите дори тези конфликти започват да отстъпват на заден план. Тъй като няма смисъл да се воюва, ако може потребността да се разреши с чисто икономическа агресия. Какъв е смисълът да нападнете една държава, когато може да я превземете с икономически средства.“


Български капитал

“Ако се опитате да прегледате най-сладките браншове, това което носи най-големи доходи, това е банковият сектор, енергоразпределителните дружества и веригите за търговия на дребно. В нито един от тези сектори няма осезаемо присъствие на български капитал.“

Това е превземане, окупация, както и да го наричаме, дори и да слагаме такива етикети като международно сътрудничество, като свободен пренос на капитали. Като погледнете държавите, от които идват тези капитали, там в никакъв случай не е представен българският. Нашият капитал тотално изчезва. Той изчезва дори на вътрешния пазар.“

В този смисъл това, което се постига чрез икономическите средства е всичко онова, което някога се е постигало със средствата на войната.“

“Общото между тогава и сега е, че и сега и преди, за да може да решите някакъв конфликт в своя полза, ви трябва кураж.“

План за възстановяване на Европа

“В момента сме доминирани от гръмките заглавия. Като погледнете сумите, които се отделят и целите та този план, възстановяването ни се губи. Това, което се цели с този план, е постигането на т.нар. “зелен преход“ и дигитализация. Поставянето на икономиката на нова основа. Такива преходи са винаги болезнени.“

“Видяхте какво се получи, когато започнахме да възстановяваме дела на т.нар. енергия от възобновяеми източници в България. Същото нещо ще стане и в европейски мащаб. Това ни поставя на голямата основа за последните конфликти.“

Танк участва в учения на проруските сепаратисти в Донбас, 28 януари 2020 г.

Къде дрънчат оръжията

“В момента се сещам за два основни повода за дрънченето на оръжията – под формата на претекст – дрънкат се, за да може да се постигне друга скрита цел. Това е според мен обяснението на голямото напрежение между Русия и Украйна, като целта е Русия да бъде провокирана да навлезе в открит конфликт с Украйна и съответно това да доведе до заклеймяването на тази страна и блокирането на “Северен поток 2“ за Германия.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доц. Жана Попова

Журналистите не бива да спират да пишат за това кой проверява проверяващия

Осъдителната присъда за журналиста Борис Митов и "Медиапул"  коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова , преподавател във ФЖМК. "Това дело е изключително важно в няколко посоки, особено сега, когато говорим за събитията с кмета на Варна и за всички последици от действието на прокуратура, на Антикорупционната комисия и..

публикувано на 25.07.25 в 15:20

Обжалване пред НЕЛК

В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Минчо Димчев, Търговище: Съседът ми направи ламаринен гараж в двора си, непосредствено до моята ограда. Направих молба до Общината и до МРРБ. От министерството ми отговориха, че от Общината могат да разрешат въпроса. Зная, че..

публикувано на 25.07.25 в 14:35
 проф. Таня Йосифова

Какви са отговорностите на производителите на дефектни стоки в ЕС

Какви са отговорностите на производителите на дефектни стоки? Кое е новото според европейската директива? Проф. Таня Йосифова – експерт по гражданско и търговско право, председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара, консултант на "Законът и Темида", коментира новото в правната уредба: "Става дума за новата директива на ЕС 2024/2853, в..

публикувано на 25.07.25 в 12:45
Калоян Василев, Юлия Владимирова и Симеон Димитров

С вкус към формата: Български дизайнери с амбиции за световния пазар

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гости са двама млади, но вече наложили се български дизайнери – Калоян Василев и Симеон Димитров . Те са съоснователи на първото българско студио за мебели, което е представило страната ни на престижната Седмица на дизайна в Милано – едно от най-големите събития в света на интериорния и продуктов..

обновено на 25.07.25 в 11:43

Нидерландецът Якоб ван Бейлен и мечтата за музей на българските килими

В "Мигранти с таланти" ви представяме Якоб ван Бейлен, който е роден в Нидерландия и живее в България от 2004 година насам. Якоб има завидно богата биография. В родината си се занимава с издаване на правна и парламентарна информация от 1975 до 2004 г., но през годините е бил също хореограф и музикален продуцент на народна музика. През 2001 г...

обновено на 25.07.25 в 10:30