Следпразнична и след правителствена България – възможните политически и културни посоки. От мнозинство или от лидери се нуждае промяната?
“Лидери на промяната“ е проект на Фондация Фридрих Еберт. Програмата е разработена с цел да развие в участниците необходими компетенции, с които те да насърчават демократичния живот на местно, регионално и национално ниво. Така „Лидери на промяната“ е възможност за комплексно развитие на знания, отношения и умения, мислени през основни ценности на демократичното обществото – справедливостта, равенството и солидарността.
Програмата е интерактивен тренинг, т.е. разчита изключително на активното взаимодействие между участниците, от една страна, и на предложените дейности, упражнения, материали, от друга.
Лекционните форми са редки, за сметка на богато разнообразие от актуални примери и казуси, горещи политически теми за дискусия и предизвикателства към участниците.
Темите и инициативата коментира в “Нашият ден“ социологът Стефан Георгиев.
“Обществената среда е много фрагментирана в момента. Това, което виждаме в 45-ия парламент, е отражение на това.“
“Политическият процес в България не минава през институционалност, а минава през лични взаимоотношения, шуробаджанащина, минава през задкулисни схеми, договорки и кой на кого ще даде и по какъв начин, за да може да получи една или друга привилегия.“

“Задачата пред българското общество и пред политическия елит е много сложна, тъй като от една страна трябва да отговори на предизвикателството за тази фрагментираност и на очакванията - и на общественото мнение, и на разделенията, които ни съпътстват, и неравенствата, които са част от българското общество. Говоря за социално икономически и културни неравенства.“
“Но в същото време трябва политическият елит и лидерите да се опитат да възвърнат поне минимален кредит доверие сред българските граждани, тогава, когато опре до институциите. Всички знаем, няма нужда да цитираме излишно проценти за ниския рейтинг на Народното събрание, ниския рейтинг на последните няколко правителства. Като цяло българският политически живот се слави с нисък рейтинг на доверие. Това са едни от големите задачи пред елита и пред лидерите.“
“Само с лидери няма да стане. И това, което правим с колегата Станислав Додов, е да работим с млади хора, които са поканени и с наша подкрепа всъщност се опитваме да преосмислим някои от фундаментите на политиката, именно ценности.“
“Лидерски качества, лидерски компетенции, технически умения, говорене пред публика са важни, но те биха били прекалено кухи, ако зад тях няма фундамент, който да изпълва със съдържание едно или друго политическо действие.“

Темите коментира в “Нашият ден“ и социалният педагог и публицист Станислав Додов.
“Ценностите, с които искаме да работим и смятаме, че трябва да присъстват в едно лидерство и лидерско поведение и лидерски процес. Вярваме, че тези ценности трябва да водят към един демократичен живот и към това лидерите, които стоят на една или друга сцена, да утвърждават този демократичен живот.“
“За съжаление не виждаме това в България. Лидери има много. Постоянно гледаме лайфстриймове, брифинги и публични изказвания, но дори на комуникационно ниво няма никакъв същностен разговор с народа и хората, които тези лидери представляват и се очаква, че водят.“
“Това е още един гигантски проблем. Надяваме се, че това, което ще започнат да превъзмогват младите или оформящите се елити, ще бъде мислено през демокрация.“
“Това са действително много сложни процеси, които зависят от нас, за да променим начина, по който живеем и в ежедневието, и в общностите ни - било то в квартала, било то в училището. Да променим практиките си така, че те действително да утвърждават повече свързаност между хората.“
“Ценностите, с които ние са занимаваме, и вярваме, че са в основата на демокрацията са – равенство, справедливост, солидарност. Как ще открием, утвърдим, практика на всяко едно ниво в обществата, които са изразител на тези ценности?“
“Тук лидерството има роля. Не е единствено, само с него няма да стане, но е необходимо да търсим тези практики и модели. Тях ги има. Не бива да си представяме, че до такава степен е атрофирало и се е разкъсало обществото, до такава степен се е разкъсала социалната структура, че няма такива практики и подобно осмисляне за важността на всичко това.“
“Има го, но то обикновено е непреводимо. То не присъства в медийния дискурс. Или присъства като някакви дребни жестове на благотворителност. Трябва да ги открием тези неща и да говорим повече за тях, да ги подсилваме. Тук роля имат лидерите, но засега не я поемат.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.

Пловдивска област продължава да заема водещо място по брой аборти сред младежи до 19 години – статистика, която поражда сериозни въпроси за липсата на информираност, профилактика и навици, свързани със сексуалното здраве. В същото време се задълбочава и друг процес – отлагането на родителството към все по-късна възраст. За тези две тенденции говори..
17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените преждевременно, коментира в Lege Artis проф. Христо Мумджиев , председател на Българската асоциация по неонатология. Около 10 % от бебетата у нас се раждат недоносени, като се има предвид, че..
Тормозът на работното място представлява поведение, което накърнява достойнството на служителите и може да се прояви във физически, вербални или психически форми. Това подчерта в ефира на Lege Artis Елка Божова , председател на Комисията за защита от дискриминация. По думите ѝ, подаването на "жалби и сигнали" , както и препращането им от други..
В София се проведе първата балканска среща по наследствен ангиоедем. В Lege Artis чуваме отзвук от събитието и научаваме повече за рядкото заболяване от организатора, доц. Анна Валериева от Клиника по алергология, УМБАЛ "Александровска" и проф. Анастасиос Герменис – участник във форума. Наследственият ангиоедем, наричан още дефицит на С1..
Фондация "Силата на мечтите" съществува едва от шест месеца, но вече ясно заявява своята мисия – да подкрепи младежите, които навършват пълнолетие и напускат институциите , често неподготвени за самостоятелен живот. В ефира на "Нашият ден" създателката ѝ Ралица Евтимова разказа за проблемите, с които се сблъскват тези млади хора, и за мотивацията..
Книгата "Войната за Петрич 1925 г." беше представена по време на тържествата по повод 100-годишнината от Петричкия инцидент или кратката гръцко-българска..
В "Аларма" гостува журналистката от "Свободна Европа" и поетеса Катерина Василева – лауреат на ХLI Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"..
На 11 ноември, Дзверин ден, пред публика беше представен сборникът с десет фентъзи разказа от български автори "Дзверове". Негов съставител е Тодор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg