Следпразнична и след правителствена България – възможните политически и културни посоки. От мнозинство или от лидери се нуждае промяната?
“Лидери на промяната“ е проект на Фондация Фридрих Еберт. Програмата е разработена с цел да развие в участниците необходими компетенции, с които те да насърчават демократичния живот на местно, регионално и национално ниво. Така „Лидери на промяната“ е възможност за комплексно развитие на знания, отношения и умения, мислени през основни ценности на демократичното обществото – справедливостта, равенството и солидарността.
Програмата е интерактивен тренинг, т.е. разчита изключително на активното взаимодействие между участниците, от една страна, и на предложените дейности, упражнения, материали, от друга.
Лекционните форми са редки, за сметка на богато разнообразие от актуални примери и казуси, горещи политически теми за дискусия и предизвикателства към участниците.
Темите и инициативата коментира в “Нашият ден“ социологът Стефан Георгиев.
“Обществената среда е много фрагментирана в момента. Това, което виждаме в 45-ия парламент, е отражение на това.“
“Политическият процес в България не минава през институционалност, а минава през лични взаимоотношения, шуробаджанащина, минава през задкулисни схеми, договорки и кой на кого ще даде и по какъв начин, за да може да получи една или друга привилегия.“
“Задачата пред българското общество и пред политическия елит е много сложна, тъй като от една страна трябва да отговори на предизвикателството за тази фрагментираност и на очакванията - и на общественото мнение, и на разделенията, които ни съпътстват, и неравенствата, които са част от българското общество. Говоря за социално икономически и културни неравенства.“
“Но в същото време трябва политическият елит и лидерите да се опитат да възвърнат поне минимален кредит доверие сред българските граждани, тогава, когато опре до институциите. Всички знаем, няма нужда да цитираме излишно проценти за ниския рейтинг на Народното събрание, ниския рейтинг на последните няколко правителства. Като цяло българският политически живот се слави с нисък рейтинг на доверие. Това са едни от големите задачи пред елита и пред лидерите.“
“Само с лидери няма да стане. И това, което правим с колегата Станислав Додов, е да работим с млади хора, които са поканени и с наша подкрепа всъщност се опитваме да преосмислим някои от фундаментите на политиката, именно ценности.“
“Лидерски качества, лидерски компетенции, технически умения, говорене пред публика са важни, но те биха били прекалено кухи, ако зад тях няма фундамент, който да изпълва със съдържание едно или друго политическо действие.“
Темите коментира в “Нашият ден“ и социалният педагог и публицист Станислав Додов.
“Ценностите, с които искаме да работим и смятаме, че трябва да присъстват в едно лидерство и лидерско поведение и лидерски процес. Вярваме, че тези ценности трябва да водят към един демократичен живот и към това лидерите, които стоят на една или друга сцена, да утвърждават този демократичен живот.“
“За съжаление не виждаме това в България. Лидери има много. Постоянно гледаме лайфстриймове, брифинги и публични изказвания, но дори на комуникационно ниво няма никакъв същностен разговор с народа и хората, които тези лидери представляват и се очаква, че водят.“
“Това е още един гигантски проблем. Надяваме се, че това, което ще започнат да превъзмогват младите или оформящите се елити, ще бъде мислено през демокрация.“
“Това са действително много сложни процеси, които зависят от нас, за да променим начина, по който живеем и в ежедневието, и в общностите ни - било то в квартала, било то в училището. Да променим практиките си така, че те действително да утвърждават повече свързаност между хората.“
“Ценностите, с които ние са занимаваме, и вярваме, че са в основата на демокрацията са – равенство, справедливост, солидарност. Как ще открием, утвърдим, практика на всяко едно ниво в обществата, които са изразител на тези ценности?“
“Тук лидерството има роля. Не е единствено, само с него няма да стане, но е необходимо да търсим тези практики и модели. Тях ги има. Не бива да си представяме, че до такава степен е атрофирало и се е разкъсало обществото, до такава степен се е разкъсала социалната структура, че няма такива практики и подобно осмисляне за важността на всичко това.“
“Има го, но то обикновено е непреводимо. То не присъства в медийния дискурс. Или присъства като някакви дребни жестове на благотворителност. Трябва да ги открием тези неща и да говорим повече за тях, да ги подсилваме. Тук роля имат лидерите, но засега не я поемат.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Въпреки продължаващите седмици масови протести парламентът в Грузия окончателно прие оспорвания закон за "чуждите агенти". Какво следва за Грузия, защо много анализатори предричат бъдеще за Грузия като това на Беларус и възможно ли е то? За влиянието на Русия в политиката на Грузия и не само там, има ли вина Западът за тежкото положение в Украйна..
В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Елка Пороминска отговаря на слушателски въпроси в предаването. Слушатели от град София (г-жа Николова и синът ѝ) задават следния въпрос: "Наследници сме на моя съпруг и баща на детето ни на имущество, което включва недвижими имоти в България, както банкови сметки в България и в..
Изложбата "Медицината в Османската империя" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" беше открита в Университетската спешна болница "Пирогов". Официалното откриване беше водено от изпълнителния директор на болницата д-р Валентин Димитров и директора на библиотеката доц. Красимира Александрова. Тази изложба представя най-интересните и важни..
Обидата и клеветата – престъпленията на обществото след социализма и как да докажем истината с лъжа? Това е темата на предаването "Законът и Темида". Коментар прави Тодор Тодоров , криминалист и графолог, консултант на предаването. " Обидата и клеветата са престъпления от частен характер . По времето на социализма те са се преследвали като..
Мая Манолова е млада, талантлива художничка – дете на две култури. Неин баща е големият варненски маринист Димитър Манолов, а майка ѝ е полякиня, литератор и филолог. В "Нашият ден" Манолова разказва, че е израснала в сърцето на варненската бохема в едно двуезично, артистично семейство. Светогледът ѝ се повлиява както от творческия устрем на..
Българското, китайското и френското се пресичат в житейското и творческо ДНК на художника Феникс Върбанов , роден от легендарната любов на художника..
След фурора си на голяма клубна сцена у нас в началото на миналия ноември Бомбино реши да повтори и потрети с два концерта във формат "limited..
Солунският международен панаир на книгата, провеждан в южната ни съседка Гърция, се очертава като едно от най-значимите литературни събития в Югоизточна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg