Кой контролира изграждането на ловни огради в горските територии? Защо туристи и ловци от страната алармират за феодализиране на българските гори?
Над 470 хил. декара земи са обсебени и ограничени за обществен достъп от 107 ловни огради в цялата страна. Повечето – контролирани от 50 частни фирми. Това твърдят от екипа на организацията “Зелени закони“.
Откъде тръгва сигналът за тези нарушения и какво се случва в рамките на ловните стопанства у нас?
Темата коментира в “Нашият ден“ Тома Белев, общински съветник от “Демократична България“ и представител на “Зелени закони“:
“В случая нямаме един сигнал, с който да тръгнем. Имаме множество споменавания. “Зелени закони“ е проект, който се опитва да анализира основните проблеми при опазването на природата в България.
Систематично действа при идентифициране на проблеми. И в случая всъщност резултатът от това действие е един анализ, свързан с правото на българските граждани свободно да се придвижват на територията на страната.
Това е член 35 от Конституцията на България. Съгласно него, всеки може да се придвижва на територията на страната свободно и това право може да се ограничава само със Закон за защита на националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на другите граждани.
Поискахме справка от шестте държавни горски предприятия, които стопанисват цялата територия на държавните гори на територията на България.
Това са около 30%. Какви забрани има наложени на тяхната територия. И всъщност по тази линия се разработи едни анализ, който включва не само тези заградени ловни площи и бази за интензивно стопанисване на дивеча, но и всякакви други възможни ограничения, свързани със Закона за лова, а те не са малко.
Установи се, че около 7,5% от територията на страната всъщност практически са забранени за достъп на българските граждани в нарушение на Конституцията, доколкото ловът не е част от националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на другите граждани."
Кой може да стопанисва едно ловно стопанство
“На първо място, трябва да кажем, че цялата територия на страната, с изключение на резерватите, които са строго защитени и в тях е забранен ловът, съгласно Закона за лова, е разделена на ловни участъци.
Голяма част от тях се стопанисват от ловните дружества, които са към различни организации, като Съюза на ловците и риболовците в България, но има и други.
Освен тях обаче държавата е запазила част от тези ловни участъци и като цели стопанства, 20-ина държавни ловни стопанства, или като отделни държавни ловни участъци за себе си. И ги стопанисва чрез собствените структури на тези шест държавни горски предприятия.
Или по два начина – по договор за съвместна дейност, по който са около 20 държавни ловни стопанства, отдадени. Сключен е договор за такава съвместна дейност с частни дружества. И това са около 300 хил. хектара гори.
Вторият начин е чрез Договор за ползване на дивеча на държавните ловни участъци. Това са около 170 държавни ловни участъка. На площ около 430 хил. хектара."
Най-дългият срок за наемане на стопанство
"Те са по различни членове на Закона за лова. До 20 години най-дълго може да бъде взета една такава територия. Но трябва да знаем, че оградите, които се поставят, тези 107 огради на 330 хил. декара, те нямат ограничение във времето. Те са като съоръжение."
Какво може да реши проблема
"На първо място, трябва да знаем, че тези заградени бази за интензивно стопанисване на дивеча върху държавни гори за тях не се плаща такса.
Още преди година предложихме да се създаде такса, което би ограничило желанието на хората да заемат такива площи, да ги ограждат и да развъждат дивеч и да ловуват в тях. Защото всяко едно ползване трябва да се заплаща.
Второто е, да се създаде прозрачност. Не трябва гражданите да изискват по Закона за достъп до обществена информация да виждат къде са тези огради, къде са тези държавни ловни стопанства. Трябва да е публична информацията в регистър в страницата на Министерство на земеделието.
На трето място – да се прегледат всичките издадени разрешения. За част от тях установихме, че оградите са създадени в нарушение на Закона за биологичното разнообразие.
Категорично трябва да отпадне възможността да се заграждат чужди имоти.
Възможността да се заемат участъци от държавата срещу заплащане трябва да е изчистена, да е с еднакъв режим, а не по различни членове на Закона за лова. Също така да може и да се заема не с цел да се ловува."
Темата коментира в “Нашият ден“ и инж. Юлиян Русев, началник на отдел “Ловно стопанство“ към Изпълнителна агенция по горите:
Броят на ловните стопанства
“Първите се създават през 1936 г. В момента имаме 29 държавни ловни стопанства. Всичките са териториални поделения на шестте държавни предприятия.
Приоритет в дейността на тези ловни стопанства е ловно-стопанската дейност. В тях има назначени, освен горски служители, които са характерни за държавните горски стопанства, и ловни служители.
От 2009 г., съгласно Закона за лова и опазването на дивеча, част от тези ловни стопанства бяха отдадени на публично частно партньорство и за тях има сключени 22 договора за съвместно ловно-стопанска дейност."
Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.
На 29 май в Арбитражния съд при Българската стопанска камара беше представен сборникът от проведената през 2024 г. конференция под наслов "Общи въпроси на арбитражното и съдебното производство". Какви са проблемите на арбитражните съдилища? Проф. Таня Йосифова – експерт по гражданско и търговско право, председател на Арбитражния съд при..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Това е деветото издание. В деветата рубрика , посветена на актуалната съдебна практика..
Днес в "Мигранти с таланти" ви срещаме с французина Оливие Рош . Той пристига в България през 1999 г., а онова, което го довежда у нас, е голямата му любов, която по-късно става и негова съпруга — българката Митана Бонева. Заедно отварят бистрото си през 2001 г., вдъхновени от идеята да създадат уютно място с автентична френска кухня в сърцето на..
Археологът, медиевист и епиграф проф. Казимир Попконстантинов е обявен за почетен гражданин на Созопол, Варна и Велико Търново. Той е един от най-добрите български специалисти в областта на средновековната гръцка и българска епиграфика. През 1993 г., когато проф. Попконстантинов е декан, във Великотърновския университет е открита специалността..
В художествената галерия "Николай Павлович" в Свищов ще бъдат наградени победителите в XX Национален конкурс за детска рисунка "Три звездички" в памет на Боряна, Женя, Светослава и останалите девет деца, загинали във водите на река Лим на 4 април 2004 година. Д-р Веселина Тошева , един от основателите на фондацията "Ангели от Лим" и майка..
Грандамата на латиноамериканската литература ни поднася завладяващ роман за любов и война, за пътя към преоткриването и себеутвърждаването. " Името ми е..
Васил Василев-Зуека е куклен актьор, който през последните 35 години се превъплъщаваше в герои от над 20 филма, разсмиваше ни от телевизионния екран и ни..
В "Нашият ден" гостува Гонсало М. Тавареш , най-престижното писателско име в съвременната португалска литература, философ по образование и преподавател..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg