Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ловни огради в горските територии – кой контролира изграждането

Снимка: Радио ВИДИН

Кой контролира изграждането на ловни огради в горските територии? Защо туристи и ловци от страната алармират за феодализиране на българските гори?

Над 470 хил. декара земи са обсебени и ограничени за обществен достъп от 107 ловни огради в цялата страна. Повечето – контролирани от 50 частни фирми. Това твърдят от екипа на организацията “Зелени закони“.

Откъде тръгва сигналът за тези нарушения и какво се случва в рамките на ловните стопанства у нас?

Темата коментира в “Нашият ден“ Тома Белев, общински съветник от “Демократична България“ и представител на “Зелени закони“:

“В случая нямаме един сигнал, с който да тръгнем. Имаме множество споменавания. “Зелени закони“ е проект, който се опитва да анализира основните проблеми при опазването на природата в България.

Систематично действа при идентифициране на проблеми. И в случая всъщност резултатът от това действие е един анализ, свързан с правото на българските граждани свободно да се придвижват на територията на страната.

Това е член 35 от Конституцията на България. Съгласно него, всеки може да се придвижва на територията на страната свободно и това право може да се ограничава само със Закон за защита на националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на другите граждани.

Поискахме справка от шестте държавни горски предприятия, които стопанисват цялата територия на държавните гори на територията на България.

Това са около 30%. Какви забрани има наложени на тяхната територия. И всъщност по тази линия се разработи едни анализ, който включва не само тези заградени ловни площи и бази за интензивно стопанисване на дивеча, но и всякакви други възможни ограничения, свързани със Закона за лова, а те не са малко.

Установи се, че около 7,5% от територията на страната всъщност практически са забранени за достъп на българските граждани в нарушение на Конституцията, доколкото ловът не е част от националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на другите граждани."


Кой може да стопанисва едно ловно стопанство

“На първо място, трябва да кажем, че цялата територия на страната, с изключение на резерватите, които са строго защитени и в тях е забранен ловът, съгласно Закона за лова, е разделена на ловни участъци.

Голяма част от тях се стопанисват от ловните дружества, които са към различни организации, като Съюза на ловците и риболовците в България, но има и други.

Освен тях обаче държавата е запазила част от тези ловни участъци и като цели стопанства, 20-ина държавни ловни стопанства, или като отделни държавни ловни участъци за себе си. И ги стопанисва чрез собствените структури на тези шест държавни горски предприятия.

Или по два начина – по договор за съвместна дейност, по който са около 20 държавни ловни стопанства, отдадени. Сключен е договор за такава съвместна дейност с частни дружества. И това са около 300 хил. хектара гори.

Вторият начин е чрез Договор за ползване на дивеча на държавните ловни участъци. Това са около 170 държавни ловни участъка. На площ около 430 хил. хектара."

Най-дългият срок за наемане на стопанство

"Те са по различни членове на Закона за лова. До 20 години най-дълго може да бъде взета една такава територия. Но трябва да знаем, че оградите, които се поставят, тези 107 огради на 330 хил. декара, те нямат ограничение във времето. Те са като съоръжение."


Какво може да реши проблема

"На първо място, трябва да знаем, че тези заградени бази за интензивно стопанисване на дивеча върху държавни гори за тях не се плаща такса.

Още преди година предложихме да се създаде такса, което би ограничило желанието на хората да заемат такива площи, да ги ограждат и да развъждат дивеч и да ловуват в тях. Защото всяко едно ползване трябва да се заплаща.

Второто е, да се създаде прозрачност. Не трябва гражданите да изискват по Закона за достъп до обществена информация да виждат къде са тези огради, къде са тези държавни ловни стопанства. Трябва да е публична информацията в регистър в страницата на Министерство на земеделието.

На трето място – да се прегледат всичките издадени разрешения. За част от тях установихме, че оградите са създадени в нарушение на Закона за биологичното разнообразие. 

Категорично трябва да отпадне възможността да се заграждат чужди имоти.

Възможността да се заемат участъци от държавата срещу заплащане трябва да е изчистена, да е с еднакъв режим, а не по различни членове на Закона за лова. Също така да може и да се заема не с цел да се ловува."


Темата коментира в “Нашият ден“ и инж. Юлиян Русев, началник на отдел “Ловно стопанство“ към Изпълнителна агенция по горите:

Броят на ловните стопанства

“Първите се създават през 1936 г. В момента имаме 29 държавни ловни стопанства. Всичките са териториални поделения на шестте държавни предприятия.

Приоритет в дейността на тези ловни стопанства е ловно-стопанската дейност. В тях има назначени, освен горски служители, които са характерни за държавните горски стопанства, и ловни служители.

От 2009 г., съгласно Закона за лова и опазването на дивеча, част от тези ловни стопанства бяха отдадени на публично частно партньорство и за тях има сключени 22 договора за съвместно ловно-стопанска дейност."

Разговорите можете да чуете от звуковите файлове. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Христо Даново залага на туризма

Карловското село Христо Даново се намира в подножието на Централен Балкан, на 120 километра от столицата и на 20-ина от общинския си център. Около него има полета с лавандулови насаждения и маслодайна роза. В населеното място живеят над 1700 човека, а в центъра му се намира паметникът на възрожденския учител, книжовник и родоначалник на книгоиздаването..

публикувано на 18.05.24 в 09:26
Серго Маркарян

Серго Маркарян: Протестиращите в Грузия казват – ако не сме свободни, по-добре да не сме живи

Въпреки продължаващите седмици масови протести парламентът в Грузия окончателно прие оспорвания закон за "чуждите агенти". Какво следва за Грузия, защо много анализатори предричат бъдеще за Грузия като това на Беларус и възможно ли е то? За влиянието на Русия в политиката на Грузия и не само там, има ли вина Западът за тежкото положение в Украйна..

публикувано на 17.05.24 в 16:45

Приемане на наследство по опис от малолетно дете и изпълнение на решение в страна членка на ЕС

В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Елка Пороминска  отговаря на слушателски въпроси в предаването. Слушатели от град София (г-жа Николова и синът ѝ) задават следния въпрос: "Наследници сме на моя съпруг и баща на детето ни на имущество, което включва недвижими имоти в България, както банкови сметки в България и в..

публикувано на 17.05.24 в 15:10

В "Пирогов" откриха изложбата "Медицината в Османската империя"

Изложбата "Медицината в Османската империя" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" беше открита в Университетската спешна болница "Пирогов". Официалното откриване беше водено от изпълнителния директор на болницата д-р Валентин Димитров и директора на библиотеката доц. Красимира Александрова. Тази изложба представя най-интересните и важни..

обновено на 17.05.24 в 12:51
Тодор Тодоров и Анелия Торошанова

Обидата и клеветата – престъпленията на обществото след социализма

Обидата и клеветата – престъпленията на обществото след социализма и как да докажем истината с лъжа? Това е темата на предаването "Законът и Темида". Коментар прави Тодор Тодоров , криминалист и графолог, консултант на предаването.  " Обидата и клеветата са престъпления от частен характер . По времето на социализма те са се преследвали като..

публикувано на 17.05.24 в 12:35