Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пустинниците в Израел разговарят един път седмично

В ждрелото на река Прат все още живеят отшелници

Снимка: Феня и Искра Декало

Винаги си струва човек да посети Светите земи. Не само на поклонническо пътуване, ами и за да види пустинята. Кореспондентите на БНР в Израел Феня и Искра Декало съчетават и двете и тръгват по пътя на отшелниците в Юдейската пустиня.

„Удобни, затворени обувки, шапка с голяма периферия, слънцезащитен крем и много, ама много вода. Така изглеждаше подготовката за похода по ждрелото на река Прат в Юдейската пустиня – разказва Феня Декало. – Някога тук е било морско дъно. Все още много неща напомнят подводен пейзаж, но вместо риби се стрелкат птици. Скалите са почти отвесни и надупчени като сирене с пещери. Първата ни цел е най-голямата пещера в района, която носи името на първият пустинник тук – Харитон. Той е роден в турския град Коня. Там е бил преследван за християнската си вяра и решил да се премести по-близо до Йерусалим. Но по пътя бил пленен от разбойници. Те го довели в своята пещера сред пустинята и се готвили на следващия ден да се разправят с него. Вечерта имали запой. Харитон пламенно се молил Богу за помощ. Тогава видял как змия се промъква в пещерата и излива своята отрова в съда с вино. Разбойниците пили от него и на сутринта всички били мъртви. Харитон се оказал в пригодена за живеене пещера при това пълна с всякакви съкровища. Решил с тях да построи манастир. Към него имало и училище за подготовка на отшелници“, добавя Феня.

„Само на пръв поглед изглежда много просто да се живее в пещера насред пустинята. Още повече, че пустинниците нямали право да общуват с останалите отшелници в друг ден, освен в неделя, продължава Искра. – Не са можели да разчитат на помощ в делничните дни. Трябвало някой да научи пришълците как да оцеляват, защото повечето пустинници не били местни люде. Оказва се, че и в най-сухата пустиня има растения, които могат да се ядат. По цвета на определен вид буболечки може да се разпознае дали има плитка подпочвена вода и дали тя не е солена.

Още за Юдейската пустиня и нейните отшелници – в звуковия файл.

Снимки: Феня и Искра Декало


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05