Може да се говори спокойно за два типа наследства, които формират неравенства. За културните наследства сякаш се говори повече и по-често. Ясно е защо те формират неравенства.
Не всички имат късмета, шанса или щастливия пръст на съдбата да се родят в среда, която напълно да съответства на техните потребности и да им дава висок старт за развитие.
Културните наследства са предопределени, но не по-малко предопределени са и т.нар. "имуществени наследства".
В повечето случаи наследството се свързва с един немного щастлив момент от живота и сякаш се избягват разговорите на тази тема.
“Законът за наследството“ е едно безкрайно интересно четиво. При запознаването с историята на законите за наследството можем да проследим една интересна крива в опита понякога да бъдат задълбочени, а понякога преодолени т.нар. "неравенства в резултат на капитала и на имуществото".
Най-първите правила, свързани с наследството, съвсем не са давали равен старт дори и на децата в едно семейство.
Наследяването се е водело по първородството. Известни са много вълшебни приказки, в които най-малкият брат се оказва най-умен, кадърен, талантлив, добър и какво ли още не. Но всъщност наследствения дял, който достига до него, е незначителен, но въпреки това той у3спява да се справи с него.
Правилото на първородството често е лишавало голяма част от децата от шанс за по-добър старт в живота.
Разпределянето на средствата, зестрата и рентата се е водело по доста строги правила, но те не са справедливи.
С напредването на правната мисъл в областта на наследствата законите са придобили един по-различен облик, който именно е имал за цел да преодолее създаването на тези неравенства.
Към днешна дата законите за наследството предвиждат възможност всеки член от семейството да получи равен полагащ се дял, така че той да бъде поставен на равен старт с всички останали.
Дори, когато наследодателят би искал да ощети някой от своите наследници по различни причини, най-често, свързани с негови субективни преживявания, всеки от наследниците вече има право на т.нар. "запазена част". Става дума за най-близкия кръг наследници.
Това е опит чрез една законодателна практика в сферата на наследствата колкото е възможно да бъде изравнена тази крива на неравенствата. Разбира се, когато става дума за тези имуществени наследства, трябва да се отчита, че тяхното значение е в преразпределението на капитала, на доходите, на печалбата и въобще на стимула и възможността за един по-добър живот за следващото поколение.
Много са примерите, които са свързани в XVIII и XIX век, които показват, че в онези, далечни от днешна дата времена, пред повечето хора не е стоял въпросът – наследство или трудови доходи.
Очевидно е било, че с трудови доходи никой не може да насмогне до такава степен, че да изравни възможностите си с тези, които биха получили възможности и доходи от наследство.
В този случай приходите от наследство са били многократно по-големи от онова, което всеки е можел да изработи чрез собствен труд.
Чуйте още тук.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg