Може да се говори спокойно за два типа наследства, които формират неравенства. За културните наследства сякаш се говори повече и по-често. Ясно е защо те формират неравенства.
Не всички имат късмета, шанса или щастливия пръст на съдбата да се родят в среда, която напълно да съответства на техните потребности и да им дава висок старт за развитие.
Културните наследства са предопределени, но не по-малко предопределени са и т.нар. "имуществени наследства".
В повечето случаи наследството се свързва с един немного щастлив момент от живота и сякаш се избягват разговорите на тази тема.
“Законът за наследството“ е едно безкрайно интересно четиво. При запознаването с историята на законите за наследството можем да проследим една интересна крива в опита понякога да бъдат задълбочени, а понякога преодолени т.нар. "неравенства в резултат на капитала и на имуществото".
Най-първите правила, свързани с наследството, съвсем не са давали равен старт дори и на децата в едно семейство.
Наследяването се е водело по първородството. Известни са много вълшебни приказки, в които най-малкият брат се оказва най-умен, кадърен, талантлив, добър и какво ли още не. Но всъщност наследствения дял, който достига до него, е незначителен, но въпреки това той у3спява да се справи с него.
Правилото на първородството често е лишавало голяма част от децата от шанс за по-добър старт в живота.
Разпределянето на средствата, зестрата и рентата се е водело по доста строги правила, но те не са справедливи.
С напредването на правната мисъл в областта на наследствата законите са придобили един по-различен облик, който именно е имал за цел да преодолее създаването на тези неравенства.
Към днешна дата законите за наследството предвиждат възможност всеки член от семейството да получи равен полагащ се дял, така че той да бъде поставен на равен старт с всички останали.
Дори, когато наследодателят би искал да ощети някой от своите наследници по различни причини, най-често, свързани с негови субективни преживявания, всеки от наследниците вече има право на т.нар. "запазена част". Става дума за най-близкия кръг наследници.
Това е опит чрез една законодателна практика в сферата на наследствата колкото е възможно да бъде изравнена тази крива на неравенствата. Разбира се, когато става дума за тези имуществени наследства, трябва да се отчита, че тяхното значение е в преразпределението на капитала, на доходите, на печалбата и въобще на стимула и възможността за един по-добър живот за следващото поколение.
Много са примерите, които са свързани в XVIII и XIX век, които показват, че в онези, далечни от днешна дата времена, пред повечето хора не е стоял въпросът – наследство или трудови доходи.
Очевидно е било, че с трудови доходи никой не може да насмогне до такава степен, че да изравни възможностите си с тези, които биха получили възможности и доходи от наследство.
В този случай приходите от наследство са били многократно по-големи от онова, което всеки е можел да изработи чрез собствен труд.
Чуйте още тук.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
