Вековните връзки между Светия престол и България, спомени за българската културна офанзива по света от миналия век и част от спасеното културно наследство на 2700 страници в сборника „Изчезващата памет“ от проф. Аксиния Джурова.
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Аксиния Джурова.
“Връзките между Ватикана и България започват преди около 1200 г. Трябва да се върнем някъде назад към IX в., когато българите приемат християнството. Витае много голяма митология около това какво е Ватиканската библиотека, секретният архив. Ще дам малко предистория, за да обясня нещата. Има две институции, в които обикновено българските учени работят. Едната е Секретният архив на Ватикана, другата е Ватиканската апостолическа библиотека.
Започнах работа още през 1976 г., благодарение на това, че проф. Иван Дуйчев, който още в 1930-1937 г. учи във Ватикана и завършва школата по палеография и дипломатика към Секретния архив на Ватикана. Той успя да вкара една група учени, между които Илчо Димитров, Александър Фол, Йохана Списаревска, а след това моя милост, Красимир Станчев, Божидар Димитров – успя да ни вкара с препоръка, тъй като не можеше тогава да се отиде на работа в тези две институции без препоръка.
От 13 век папите обитават Ватикана до базиликата “Сан Пиетро“. Преди това те са били в Латерана до базиликата “Сан Джовани“, която е църквата на епископа на Рим. Там първоначално е било и архивохранилището, библиотеката на Секретния архив. Днешната Ватиканска апостолическа библиотека се помещава в сградата, построена през XVI във Ватикана. И двете библиотеки, въпреки че са много тясно свързани с историята на Ватикана, се различават по статута, т.е. кой има право да работи в едната и в другата библиотека.
Какво е Секретният архив – до 1880 г. Секретният архив не е бил достъпен за учени.
След което при папа Лъв XIII той се отваря. От 1924 г. всеки папа решава кой понтификат да разкрие, т.е. каква давност да даде на материалите, които се намират там.
Дали 50, 60 или 70 години да имаме достъп до тези материали.
В Секретния архив са сведенията за бурния IХ в. и борбата на Цариградската църква за приелите наскоро християнството славяни и българи. За разменени писма и пратеничества.
За интензивни връзки на Ватикана с България и по време на Четвъртия кръстоносен поход. За действията на Католическата църква срещу протестантите. За засилването на разпространението на католическата вяра по българските земи, благодарение на дейността на Петър Богдан.
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
В първия тритомник от документалната поредица "Изчезващата памет: Срещи по пътя" проф. д-р Аксиния Джурова е включила спомени за лични срещи и знакови събития от културния живот на България от 60-те години насам в контекста на световната артистична среда и изкуствознание. В изобилието от интересни факти, снимки, документи, интервюта е вплетен нейният откровен прочит на времето с отговорността и... "желанието да съм част от вечната битка за паметта - зов да не се разрушават мостовете, през които тя преминава за поколенията."
Трите тома съдържат материали за "погледа отвън", т.е. впечатления на чужденци, посетили страната ни, както и на български творци, които са се реализирали в чужбина, но не са прекъснали връзката с родината си. Сред тях са представители на Ватиканските институции и на православното духовенство, философи, изкуствоведи, професори от чужди университети като Умберто Еко, Милорад Павич, Цветан Тодоров, Дора Валие, Дмитрий С. Лихачов, Едвард Станкевич, сър Стивън Рънсиман, Робърт Браунинг, Роже Бернар, Николаос Муцопулос, Александър Младенович, Пиер Рестани и още много други - общо над 40.
В следващите книги от поредицата "Изчезващата памет: Срещи по пътя" са включени лични срещи и разговори с български художници от периода между двете световни войни до днес. "Да се върнеш назад днес, е като че ли по-оптимистично, отколкото да се опиташ да проникнеш в бъдещето. 60-те години на XX век се оказаха години на просперитет. Промениха ли се художниците коренно след премахването на идеологическата нормативност?", пише с тревога проф. д-р Аксиния Джурова и провокира днешния рефлекс за самооценка...
Книгата "50 забравени места в България" от Слави Панайотов повежда читателите на мистично пътешествие в страната ни Шестата поред творба на един от най-успешните създатели на онлайн съдържание идва след двугодишен труд. В 400 страници са събрани малко известни и дори забравени места, съхраняващи тайнствената красота на родината ни. Книгата обхваща..
Визуалният артист Тодор Рабаджийски излага свои творби под името "Сурови перспективи" (Raw Perspectives). Изложбата е от 3 части – керамика, инсталация и живопис. Пространство на галерия +359 ("Водната кула") е подходящо за цялостния изглед на произведенията. Откроява се инсталацията, която се простира от върха на кулата до основата. Авторът..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански актьор е в София по покана на телевизия bTV Comedy, която отбелязва 15-ия си рожден ден. Освен представители на медиите, на срещата с испанския актьор в петък присъстваха и посланикът на..
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg