Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Светият престол и България в „Изчезващата памет“ от проф. Аксиния Джурова

Проф. Аксиния Джурова
Снимка: БГНЕС

Вековните връзки между Светия престол и България, спомени за българската културна офанзива по света от миналия век и част от спасеното културно наследство на 2700 страници в сборника „Изчезващата памет“ от проф. Аксиния Джурова.

Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Аксиния Джурова.

“Връзките между Ватикана и България започват преди около 1200 г. Трябва да се върнем някъде назад към IX в., когато българите приемат християнството. Витае много голяма митология около това какво е Ватиканската библиотека, секретният архив. Ще дам малко предистория, за да обясня нещата. Има две институции, в които обикновено българските учени работят. Едната е Секретният архив на Ватикана, другата е Ватиканската апостолическа библиотека.

Започнах работа още през 1976 г., благодарение на това, че проф. Иван Дуйчев, който още в 1930-1937 г. учи във Ватикана и завършва школата по палеография и дипломатика към Секретния архив на Ватикана. Той успя да вкара една група учени, между които Илчо Димитров, Александър Фол, Йохана Списаревска, а след това моя милост, Красимир Станчев, Божидар Димитров – успя да ни вкара с препоръка, тъй като не можеше тогава да се отиде на работа в тези две институции без препоръка.

От 13 век папите обитават Ватикана до базиликата Сан Пиетро“. Преди това те са били в Латерана до базиликата “Сан Джовани“, която е църквата на епископа на Рим. Там първоначално е било и архивохранилището, библиотеката на Секретния архив. Днешната Ватиканска апостолическа библиотека се помещава в сградата, построена през XVI във Ватикана. И двете библиотеки, въпреки че са много тясно свързани с историята на Ватикана, се различават по статута, т.е. кой има право да работи в едната и в другата библиотека.

Какво е Секретният  архив – до 1880 г. Секретният архив не е бил достъпен за учени.

След което при папа Лъв XIII той се отваря. От 1924 г. всеки папа решава кой понтификат да разкрие, т.е. каква давност да даде на материалите, които се намират там.

Дали 50, 60 или 70 години да имаме достъп до тези материали.

В Секретния архив са сведенията за бурния IХ в. и борбата на Цариградската църква за приелите наскоро християнството славяни и българи. За разменени писма и пратеничества.

За интензивни връзки на Ватикана с България и по време на Четвъртия кръстоносен поход. За действията на Католическата църква срещу протестантите. За засилването на разпространението на католическата вяра по българските земи, благодарение на дейността на Петър Богдан.

Разговора можете да чуете от звуковия файл.

В първия тритомник от документалната поредица "Изчезващата памет: Срещи по пътя" проф. д-р Аксиния Джурова е включила спомени за лични срещи и знакови събития от културния живот на България от 60-те години насам в контекста на световната артистична среда и изкуствознание. В изобилието от интересни факти, снимки, документи, интервюта е вплетен нейният откровен прочит на времето с отговорността и... "желанието да съм част от вечната битка за паметта - зов да не се разрушават мостовете, през които тя преминава за поколенията."

Трите тома съдържат материали за "погледа отвън", т.е. впечатления на чужденци, посетили страната ни, както и на български творци, които са се реализирали в чужбина, но не са прекъснали връзката с родината си. Сред тях са представители на Ватиканските институции и на православното духовенство, философи, изкуствоведи, професори от чужди университети като Умберто Еко, Милорад Павич, Цветан Тодоров, Дора Валие, Дмитрий С. Лихачов, Едвард Станкевич, сър Стивън Рънсиман, Робърт Браунинг, Роже Бернар, Николаос Муцопулос, Александър Младенович, Пиер Рестани и още много други - общо над 40.

В следващите книги от поредицата "Изчезващата памет: Срещи по пътя" са включени лични срещи и разговори с български художници от периода между двете световни войни до днес. "Да се върнеш назад днес, е като че ли по-оптимистично, отколкото да се опиташ да проникнеш в бъдещето. 60-те години на XX век се оказаха години на просперитет. Промениха ли се художниците коренно след премахването на идеологическата нормативност?", пише с тревога проф. д-р Аксиния Джурова и провокира днешния рефлекс за самооценка...




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Изложбата в Казанлък

"Рачо Рачев – живот в карикатури": юбилейна изложба в Казанлък

Юбилейната изложба "Рачо Рачев – живот в карикатури", посветена на 80-годишнината на един от най-ярките представители на българската карикатура от втората половина на XX век, се открива днес в Литературно-художествения музей "Чудомир" в Казанлък от 17:30 часа.  Карикатурите му са с разпознаваем стил – икономична линия, остър хумор и дълбок..

публикувано на 28.10.25 в 09:15
Зорница София

Кинорежисьорът Зорница София в очакване на новия си филм

Всяка година MediterraneanFilm Institute – MFI (Средиземноморски филмов институт) организира филмови работилници за разработване на киносценарии. Сценаристи, режисьори и продуценти от цял свят се съберат два пъти в Гърция за седмица интензивна работа, насочена към по-нататъшното развитие на своите сценарии, напредък по проектите си и укрепване на..

публикувано на 27.10.25 в 17:53
 Жана Яковлева

От Рим с любов: светът на Жана Яковлева

Изкуството е част от нейното ДНК. Като дете на артисти – баща ѝ е актьорът Юрий Яковлев, а майка ѝ – балерината и педагог Наталия Василева-Яковлева – тя е поела първия с дъх именно с изкуството и смята, че и така ще си отиде един ден – с любовта към хубавите и лошите му страни. Определя го като цвете, което се нуждае от всяка своя съставна част...

публикувано на 27.10.25 в 17:50

Нов изключителен роман на Сергей Лебедев на български език

Новият роман на Сергей Лебедев се нарича "Бялата дама" и отново ни среща с големия талант на писателя в изгнание. Действието се развива за пет дни в малко миньорско селище в Донбас, а началото е през юли 2014 година. Това е роман за "корените на омразата, предизвикала войната в Украйна", за паметта, за пластовете, които остават, и върху които..

публикувано на 27.10.25 в 16:46

Скандинавското кино отблизо с Мирела Василева

Какво прави скандинавското кино толкова различно? Това е темата на разговора с киноведа Мирела Василева – автор на книгата " Скандинавското кино – стилове и мотиви " . "Исках да покажа, че скандинавското кино е много повече от мрачни истории и студени пейзажи – то може да бъде едновременно забавно, експериментално и дълбоко човешко...

публикувано на 27.10.25 в 13:42