4
Романът „Добри“ от американската писателка Моника Шанън с илюстрации на българския художник и скулптор Атанас Качамаков излиза за първи път през 1934 г. в Ню Йорк. През 1935 г. романът е удостоен с първата и най-престижна награда за детска литература „Джон Нюбъри“, учредена от Американската библиотечна асоциация. Журито е оглавявано от Елинор Рузвелт, съпруга на президента Рузвелт. Книгата е преиздавана многократно и има статута на американска класика.
„Добри“ разказва историята на талантливо българско момче, родено и отрасло в малко старопланинско село, което живее с мечтата да стане художник. Написан е по спомените на Атанас Качамаков и пресъздава патриархалния бит и обичаи в България от началото на 20-ти век през призмата на здравите семейни връзки, неподправената човешка топлота и обич и порива към красотата.

Националният дарителски фонд „13 века България“ публикува за първи път на български език американския бестселър „Добри“ 87 години след първото му издание в САЩ. Българското издание беше представено на 1 юни – Международният ден на детето в Литературен клуб „Перото“ в НДК.Специални гости на събитието бяха Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България и Н. Пр. Херо Мустафа, извънреден и пълномощен посланик на САЩ у нас, заместник-министъра на културата Весела Кондакова, проф. Валери Стефанов, проф. Амелия Личева, писатели и хора на изкуството.
Тя припомни думите на журналиста Иво Иванов от Канзас, че духовната България може да се съизмерва с целите Съединени американски щати като добави, че може да се съизмерва и с целия свят.
Посланикът на САЩ Херо Мустафа сподели, че романът „Добри“ ни показва как чрез литературата можем да научим повече за нациите, за тяхната култура и история по един прекрасен начин.
„Тази книга, която можем да четем на английски и на български език, определя колко велика е традицията на българската култура и колко много неща обединяват нашите две нации“.
Романът „Добри“ още веднъж ни припомня и интересната съдба на автора на неговите илюстрации и прототип на главния герой – Атанас Качамаков. Роден в Лясковец през 1898 г., той учи скулптура при проф. Иван Лазаров в Националната художествена академия – София. През 1924 г. заедно със съпругата си Александра Качамакова, художник-керамик, заминават за САЩ.
Установяват се в Ню Йорк, където Качамаков участва в редица големи изложби и печели награди. Негов бронзов портрет на президента Линкълн се намира в колекцията на Финансова фондация „Линкълн“. През 30-те години на 20-ти век семейството се премества в Лос Анжелис, а Качамаков работи като скулптор в някои от големите кинопродукции („Песен на песните“, 1933 г. на Парамаунт с участието на Марлене Дитрих).
От това време датира и запознанството му с Моника Шанън, появата на нейния роман „Добри“, създаден по разказите му за детството в родната България, с негови илюстрации. Артистичното семейство Качамакови основава свое художествено училище в Палм Спрингс. През 80-те години скулпторът завещава имението си на университета „Ла Сиера“ в Лос Анжелис и на Калифорнийски държавен университет – Нортридж. И днес университетът „Ла Сиера“ дава стипендии на името на Александра и Атанас Качамакови на „студенти с художествени постижения на реалистична основа“.
През 1983 г. скулпторът дарява на българската държава голяма колекция от свои творби. Така серия от 30 цветни рисунки на тема „Хлябът наш насъщен“ става притежание на НДФ „13 века България“.
Преводът на романа „Добри“ е на Мария Донева, поетеса и автор на преводи от английски език на книги за деца. Дизайнът на корицата е създаден от талантливият илюстратор д-р Капка Кънева, преподавател в НХА. В него тя включва цветна рисунка на Атанас Качамаков, публикувана в първото издание на романа. В книгата е използван шрифтът „Adys“, специално разработен от младата художничка Кристияна Костова за хора с дислексия.
Книгата ще се разпространява безвъзмездно сред училищата и българската общност в чужбина.
Фотограф: Божидар Марков, Фотогруп
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
КАСИДА* ЗА РОЗАТА Розата не търсеше утринна заря: почти вечна в своите клонки, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше ни светлина, ни мрак: на границата между плът и блян, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше роза. Неподвижна от небето, тя търсеше нещо друго. Институт "Сервантес" и Народният театър..
На 25 ноември художникът, поет и преводач Роман Кисьов ще представи новата книга ARS ORPHICA MODERNA – концептуален проект със стихове и картини. Авторският рецитал ще се състои от 18:30 ч. в Дома на архитекта в София. Книгата ARS ORPHICA MODERNA е съвременна интерпретация и размисъл върху орфическото изкуство. В 146 страници са поместени 77..
В Добрич днес се присъжда Националната литературна награда "Йовков" и "Отличие 2025" за принос в научното изследване на творчеството на големия наш писател Йордан Йовков. За събитието сега разказва Владимир Трендафилов, зам.-кмет "Хуманитарна дейност" в Община Добрич:
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg