Романът „Добри“ от американската писателка Моника Шанън с илюстрации на българския художник и скулптор Атанас Качамаков излиза за първи път през 1934 г. в Ню Йорк. През 1935 г. романът е удостоен с първата и най-престижна награда за детска литература „Джон Нюбъри“, учредена от Американската библиотечна асоциация. Журито е оглавявано от Елинор Рузвелт, съпруга на президента Рузвелт. Книгата е преиздавана многократно и има статута на американска класика.
„Добри“ разказва историята на талантливо българско момче, родено и отрасло в малко старопланинско село, което живее с мечтата да стане художник. Написан е по спомените на Атанас Качамаков и пресъздава патриархалния бит и обичаи в България от началото на 20-ти век през призмата на здравите семейни връзки, неподправената човешка топлота и обич и порива към красотата.
Националният дарителски фонд „13 века България“ публикува за първи път на български език американския бестселър „Добри“ 87 години след първото му издание в САЩ. Българското издание беше представено на 1 юни – Международният ден на детето в Литературен клуб „Перото“ в НДК.Специални гости на събитието бяха Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България и Н. Пр. Херо Мустафа, извънреден и пълномощен посланик на САЩ у нас, заместник-министъра на културата Весела Кондакова, проф. Валери Стефанов, проф. Амелия Личева, писатели и хора на изкуството.
Тя припомни думите на журналиста Иво Иванов от Канзас, че духовната България може да се съизмерва с целите Съединени американски щати като добави, че може да се съизмерва и с целия свят.
Посланикът на САЩ Херо Мустафа сподели, че романът „Добри“ ни показва как чрез литературата можем да научим повече за нациите, за тяхната култура и история по един прекрасен начин.
„Тази книга, която можем да четем на английски и на български език, определя колко велика е традицията на българската култура и колко много неща обединяват нашите две нации“.
Романът „Добри“ още веднъж ни припомня и интересната съдба на автора на неговите илюстрации и прототип на главния герой – Атанас Качамаков. Роден в Лясковец през 1898 г., той учи скулптура при проф. Иван Лазаров в Националната художествена академия – София. През 1924 г. заедно със съпругата си Александра Качамакова, художник-керамик, заминават за САЩ.
Установяват се в Ню Йорк, където Качамаков участва в редица големи изложби и печели награди. Негов бронзов портрет на президента Линкълн се намира в колекцията на Финансова фондация „Линкълн“. През 30-те години на 20-ти век семейството се премества в Лос Анжелис, а Качамаков работи като скулптор в някои от големите кинопродукции („Песен на песните“, 1933 г. на Парамаунт с участието на Марлене Дитрих).
От това време датира и запознанството му с Моника Шанън, появата на нейния роман „Добри“, създаден по разказите му за детството в родната България, с негови илюстрации. Артистичното семейство Качамакови основава свое художествено училище в Палм Спрингс. През 80-те години скулпторът завещава имението си на университета „Ла Сиера“ в Лос Анжелис и на Калифорнийски държавен университет – Нортридж. И днес университетът „Ла Сиера“ дава стипендии на името на Александра и Атанас Качамакови на „студенти с художествени постижения на реалистична основа“.
През 1983 г. скулпторът дарява на българската държава голяма колекция от свои творби. Така серия от 30 цветни рисунки на тема „Хлябът наш насъщен“ става притежание на НДФ „13 века България“.
Преводът на романа „Добри“ е на Мария Донева, поетеса и автор на преводи от английски език на книги за деца. Дизайнът на корицата е създаден от талантливият илюстратор д-р Капка Кънева, преподавател в НХА. В него тя включва цветна рисунка на Атанас Качамаков, публикувана в първото издание на романа. В книгата е използван шрифтът „Adys“, специално разработен от младата художничка Кристияна Костова за хора с дислексия.
Книгата ще се разпространява безвъзмездно сред училищата и българската общност в чужбина.
Фотограф: Божидар Марков, Фотогруп
Духовен концерт, юбилейна изложба на студенти по дизайн и постановки по Стефан Цанев са част от програмата на XVIII международен фестивал на младите в изкуството "Виа Понтика", който ще се проведе от 7 до 14 септември в Балчик. "Виа Понтика" значи древен римски път, който преминава покрай Черно море. Фестивалът се реализира с подкрепата на..
До 30 септември 2025 година Градската художествена галерия в Пловдив ще бъде домакин на 31-вото издание на "Седмица на съвременното изкуство", организирана от сдружение "Изкуство днес". Темата на тазгодишното 31-о издание е "Светлина, повече светлина", думите се приписват на германския философ и писател Волфганг Гьоте и ако не е сигурно, че..
Това са едни от най-често използваните думи от днешните тийнейджъри. "Няма какво да се обърка" се превръща и в девиз на TRAP Fest – фестивалът за култура, музика и младежка енергия. Това лято той отново събра млади хора от цялата страна с концерти, сцени и незабравими емоции. Създателят на едно от най-новите читалища у нас и организатор на..
Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония". "Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло..
Това, което открих още при първия прочит е как, през цялото време, през целия си живот искаме да бъдем колкото се може по-свободни и неограничени, но сами се ограничаваме и всъщност нашата свобода зависи изцяло от нас… казва Яна Титова за пиесата на Захари Карабашлиев "Лисабон". Яна Титова е режисьор на спектакъла на Младежкия театър...
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България..
Духовен концерт, юбилейна изложба на студенти по дизайн и постановки по Стефан Цанев са част от програмата на XVIII международен фестивал на младите в..
Днес отбелязваме 140 години от Съединението на България. Как политическите и международни измерения на този политически акт са вплетени в глобалния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg