Защо трябва да бъде променена съдебната карта на съдилищата? Какво представлява проектът “Модел 4“?
Темата коментира в “Нашият ден“ Красимир Шекерджиев, член на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.
“Модел 4“ е един от четирите модела, които бяха изработени в рамките на проект, стартирал през 2016 г.
"Още от предходния състав на ВСС наследихме този вече започнал проект. В рамките на този проект бяха изработени четири различни модела, всеки от които представлява различна визия за това как следва да изглежда съдебната система в бъдеще, като съдийската колегия в нейното мнозинство и пленумът на ВСС се спряха на един от тези модели – номер 4.
Това е визията, която съдебната власт има за своето развитие. Моделът, който предлагаме, е проект за реформа.
Прекрасно знаем, че реформа в съдебната система, особено тази, която се предлага в “Модел 4“, няма как да се случи без съдействие от другите власти и основно от законодателната власт.
На практика отправяме едно предложение към законодателната власт, която следва да го обсъди и разбира се, ако го подкрепи, да го реализираме всички заедно.
Темата коментира в “Законът и Темида“ Боряна Димитрова, член на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.
“Считаме, че “Модел 4“ дава в пълнота отговори на натрупаните в съдебната система проблеми. Може би трябва да припомня, че за съдебна реформа отдавна се говори в България и нищо конкретно не се свършило до момента.
Може би трябва да припомним, че към 2015 г. Световната банка каза на България, че има достатъчно много съдии, за да предприеме реформиране на своята съдебна карта на фона на демографския срив, на фона на намаляващите дела, криминогенната обстановка и огромните разходи за съдебна система.
Бюджетът на съдебната система за тази година е 900 млн., вероятно догодина ще минем 1 млрд.
В България има 113 райони съдилища. Голяма част от тях са с по 2-3-ма съдии."
Чуйте разговора в звуковия файл.
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
"Една уста, едно банджо, един стол, двама души" – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar..
Интердисциплинарният фестивал "Театър на чудесата" се завръща с интригуващи научно-театрални постановки, представяния, дискусии и участници от повече от 15..
Огромната тема, която поставихме на обсъждане в поредния брой "За здравето", включваше много проблеми и нюанси и пряко засягаше милиони пациенти по света,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg