Директно от зала „България“ – Рапсодии в изпълнение на Симфоничния оркестър на БНР

След живописните музикални разходки с испански и италиански привкус, радиосимфониците и техният главен диригент Марк Кадин са щастливи отново да се срещнат със своята предана публика и да ѝ предложат поредното вълнуващо преживяване. Концертът, който те ще изнесат на сцената на зала „България“ този петък, 18 юни, е със заглавие „Рапсодии“ и включва популярни образци, създадени в този жанр от Веселин Стоянов, Клод Дебюси, Ференц Лист, Джордже Енеску и Панчо Владигеров. Благодарение на Еврорадио, той ще се излъчва директно не само по програма „Христо Ботев“ на Националното ни радио, но и – от радиостанциите на редица страни в Европа и Азия. По този начин милиони слушатели по света ще имат възможността да се насладят на изпълнителското изкуство на нашите музиканти, а освен произведенията на вече познати композитори, ще могат да чуят и две български творби и да усетят красотата на българската музика.

Програмата ще започне с Рапсодия от Веселин Стоянов. Написана по специална поръчка на БНР през 1956 година и звучала особено често в десетилетията след нейното създаване, тази забележителна творба и до днес остава емблематична за българското музикално творчество и е чест за всеки оркестър, който я изпълнява. Тя носи характерните черти на яркия композиционен стил на Веселин Стоянов – искрена и завладяваща емоционалност, пищна оркестрация и неподражаем звуков колорит.

Веднага след нея ще прозвучи Рапсодията за кларинет и оркестър на Клод Дебюси – произведение, появило се в късния период от живота на композитора. Тази рапсодия също е създадена по поръчка – на Парижката консерватория – и е била включена в изпитната програма от 14 юли 1910 на студентите по кларинет. Оригиналната композиция е за кларинет и пиано и тъй като идеята на творбата е да проверява изпълнителските способности на студентите, първоначалното ѝ заглавие е „Соло за състезание“. Рапсодията е посветена на Проспер Мимар – професор по кларинет в Парижката консерватория в периода 1904-1918 година. Именно той е и нейният пръв изпълнител. Премиерата на творбата  е на 16 януари 1911 година, а малко след това Дебюси публикува и своята собствена оркестрация на акомпанимента.

Солист в Рапсодията на Дебюси ще бъде талантливият млад кларинетист Кристиян Калоянов. Кристиян е роден през 1988 г. в Шумен, България. На четиригодишна възраст започва да свири на пиано, а няколко години по-късно и на кларинет. През 2007 завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в класа по кларинет на Данчо Радевски. Между 2007 и 2012 е студент по кларинет в Националната музикална академия ”Проф. Панчо Владигеров“, София. Там работи с професорите Димитър Димитров, Петко Радев и Венцеслав Николов. През 2012 получава магистърска степен по музика, специализирана в изпълнение на кларинет. Кристиян е свирил като солист на Софийската, Шуменската и Видинската филхармонии , на оркестър Classic FM, Нов симфоничен оркестър и оркестър „София Синфониета“. Лауреат е на международния конкурс „Млади виртуози“, София (2010), и Националния конкурс за млади инструменталисти и певци „Светослав Обретенов“, Провадия (2007). През 2019 завършва докторантура по кларинет - камерна музика в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.

Дълбоко национални по своя стил, 19-е унгарски рапсодии на Ференц Лист са създадени в периода 1846-1853 година. Те отговарят на нарастването на националното самосъзнание на унгарския народ в периода на неговата борба за национална независимост. В това се състои и техният демократизъм и именно на това се дължи и тяхната изключителна популярност. Написани първоначално за пиано, по-късно някои от тях са оркестрирани от композитора, а има и варианти за клавирно дуо или клавирно трио. Като строеж унгарските рапсодии на Лист се характеризират с контрастното съпоставяне на два раздела – бавен и бърз (лашан и фришка). А в развитието на тематичния материал преобладава орнаменталното вариране, което е характерно и за народната инструментална народна практика. Това може да се забележи и в 14-ата рапсодия на Лист, фа-минор, която ще прозвучи в петък. Известна също като „Унгарска фантазия“ (в аранжимента си за пиано и оркестър), тя е един от най-добрите образци сред Унгарските рапсодии на композитора, заедно с Втората, Шестата и 12-ата.

Традициите, заложени от Ференц Лист, продължава и композиторът Джордже Енеску, новече на „румънска почва“. Той е автор на две румънски рапсодии, в които обаче се обръща не към пианото, а към оркестъра, който му дава възможност не само мелодически, но и темброво да пресъздаде характера на румънската народна музика.

Първата румънска рапсодия на Енеску се появява на бял свят през 1901 и е изпълнена за първи път две години по-късно. Както и втората, тя е писана в Париж, но премиерата и на двете е била в Букурещ, в една и съща вечер. На концерт, състоял се в Румънския „Атенеум“, рапсодиите са били изпълнени заедно с друго произведение на Джордже Енеску – Сюитата за оркестър №9. Композиторът сам е дирижирал трите си творби.

Рапсодия „Вардар“ ( или както още е известна – „Българска рапсодия Вардар“) на Панчо Владигеров е написана през 1922 година под опус 16. В оригинал тя е създадена за цигулка и пиано. Панчо Владигеров е бил вдъхновен от песента на Добри Христов „Едничък чуй се вик“, добила популярност във Вардарска Македония като „българска народна песен“. По молба на приятели композиторът посвещава творбата „на борещата се българска младеж в Македония“, а първоначалното заглавие „Българска рапсодия“ впоследствие е допълнено на „Българска рапсодия Вардар“. През годините това заглавие е неколкократно променяно по причини от политическо естество, но в крайна сметка просъществува като „Рапсодия Вардар“. Съществуват няколко различни авторски транскрипции на произведението: за оркестър, за цигулка и оркестър, за пиано, за пиано на четири ръце, дори и за две цигулки. Най-популярен обаче си остава оркестровият вариант, който ще прозвучи в петък.

Целия концерт на радиосимфониците можете да проследите директно по програма „Христо Ботев“ на 18 юни от 19 часа.