Възможно ли е премахването на лимитите в болничните заведения и до какво ще доведе това?
Темата коментира в “Нашият ден“ Андрей Марков, мениджър и администратор в здравеопазването с повече от 30 години опит. Бил е финансов и административен директор на болница “Света Екатерина“ и на Националния център по сърдечно-съдови заболявания. Съосновател и управител на Университетска болница "Аджибадем Сити Клиник".
“Този въпрос има много отговори. Трябва да бъдат взети предвид всички. Знаем, че инструментът, наречен “лимит“ и лимитиране на дейности, е практика, необходима тогава, когато финансово има затруднения една система.
В случая здравеопазването е с броени средства, с които може да се извършва дейност, така че когато има нужда се прибягва към лимитиране.

Това означава ограничаване или вкарване в определен обем на онова, което трябва да бъде регулирано. То е нещо много близо до бюджета. На практика бюджетите представляват лимити.
Ако искаме да разпределим едни средства, трябва да намерим начин това да се случи по един регулиран модел, по една регулирана практика.
Разбира се, че никой не харесва лимитите, така че в момента настоящият министър на здравеопазването не само търси начин да отмени или да ограничи използването на лимитите, то това е практика, която е необходимо да се случи в бъдеще.
Но обективни обстоятелства не позволяват да се случи всичко онова, което ние желаем като граждани и като потребители.
Нормалната практика означава потребителите на системата да определят къде да се насочват средствата за здраве."
Лимитите като инструмент за контрол
"Контролът не се извършва с лимитиране. На практика с него ограничаваме обема от средства, които можем да харчим.
Контролът е съвсем друга дейност и тя е необходима и наложителна от гледна точка на това да се насочват средствата по правилен начин в местата, в които има най-болезнени точки, където има най-големи проблеми и заболеваемост.
Но определянето на лимити по един административен начин не е най-доброто нещо за обществото, защото първо, това е дискриминация на пациентите.
Представете си, че сме политици и решаваме, че ще определим лимит на едни лечебни заведения в един населени места и региони. На базата на какво? Обикновено в България това се случва по един политически нездрав начин.
Контрапунктът на такова действие е следването на пациентите и на посоката, която те избират. Би следвало те да носят парите там, където това е необходимо.
Лимитирането ограничава първо пациентите, второ ограничава и лекарите в тяхното желание да лекуват."
Промяна на цените на медицински дейности
"При промяна на цени ще се промени и интересът и насочването на пациентите. Това е другият капан, който трябва да избегнем. Той може да бъде избегнат с по-широко представяне на медицински услуги и по-широко представяне на застрахователни услуги.
Не е редно да имаме само един участник във финансовата система на здравеопазването. Поради факта, че той не е в състояние да упражни достатъчно сериозен контрол и няма конкуренция. Нямаме с какво да измерваме.
Не казвам, че трябва да се ограничат здравните вноски, ние фактически сме ги увеличили. Обществото трябва да разбере, че реално плащаме много повече за здраве, отколкото отчитаме като вноски в държавната хазна в бюджета и пари, които получаваме като обществени.
Ако харчим около 8% от БВП за здраве в настоящия момент, противоречието с 5,3%, които са публични пари е ясно видимо. И това противоречие трябва да бъде разрешено. Поради факта, че солидарният модел в това противоречие е нарушен и вече не действа."
Чуйте Андрей Марков в звуковия файл.

Този път водещите ни посетиха Балчик и се срещнаха с риболовеца Виктор Лучиянов. Разбираемо готов да разказва риболовни подвизи, той сподели спомени, които звучат като рибарски лакърдии, но са си съвсем реални случки в моретата от околностите балчишки, та през Гърция и чак до Сейшелите, Тайланд и Малайзия. Какво си казаха тримата за рибите, лова и..
В студиото на "Тийн Тайм" влиза едно момиче, което определено знае как да сбъдва мечтите си, и то още преди да завърши училище! Тя е само на 18, учи в 11-ти клас на 2-ро СУ "Емилиян Станев" в София, а вече води собствен подкаст, озаглавен "Бизнес Час". Със своите 13 епизода подкастът се радва на интерес, а създателката му Ивана Събева вече е..
През седмицата в София се проведе Конференцията "Софиянецът Шейх Бали Ефенди". Събитието бе посветено на живота и делото на духовния учител, поет и тълкувател на Корана, Шейх Бали Ефенди. Бали Ефенди е суфист, живее през 16. век в земите на днешна София. Тюрбето му се намира на двора на храма "Св. пророк Илия" в кв. Княжево и се поддържа от Районно..
Испания остава една от страните в Европейския съюз с най-нисък дял на жени в STEM специалностите — науките, технологиите, инженерството и математиката, посочва агенция EFE, като цитира " Европейския обзор за образование и обучение" . Данните на Европейската комисия показват, че през 2023 г. едва 28,6% от студентките са избрали обучение в тези..
В България всяка година се раждат преждевременно над 6 500 бебета, а техните семейства преминават през огромни емоционални и социални трудности. Национални програми за системна подкрепа на тези семейства все още липсват. В Световния ден на недоносените деца, който от тази година влиза официално и в календара на Световната здравна организация, гост..
Норвежкият писател, музикант и журналист Ю Несбьо се срещна с българските читатели. Световноизвестният автор на бестселъри в стила Nordic noir – течение..
Промените от 1989-а, свободата на словото и купчините непреработено минало коментира в "Мрежата" по програма " Христо Ботев" писателката Теодора..
"Много се вълнувам за голямата награда на БАН, тъй като за мен е изключително висока чест , че именно аз бях удостоена с тази награда – Наградата на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg