Музиката вади човек от линейността на събитията и му позволява да си представи материята на живота по един абстрактен начин. Доказва го магнум опусът на Дейвид Мичъл „Утопия Авеню“.
Авторът на романа, вдъхновил касовия филм „Облакът Атлас“, историческата епика „Хилядите есени на Якоб де Зут“ и фантастиката „Часовници от кости“ отново дава повод на читателите да очакват неочакваното. Този път с нецензурирана история за годините на свободната любов, революциите на сърцето и бунтарския дух.
На пръв поглед новият роман на Мичъл разказва за пътя на една британска група към върховете на музикалните класации, и то през 60-те години на миналия век. Но както групата е най-странната, на която един меломан може да попадне, така историята ѝ е от най-поучителните. Тя преразказва съдбите на стотици музикални надежди, които издигат таланта си до висотите на триумфа, но губят себе си в залеза на славата.
Възходът и падението на „Утопия Авеню“ говорят не просто за изборите на музиканта, а за желанието на „Аз“-а да „пусне плочата наобратно“ и да открие отново човека зад мечтата.
Мичъл успява да придаде плътност на така или иначе окъпаните в слава образи, но в същото време и да ги оголи, за да покаже, че и известните са като всички други – хората, които обичат, мечтаят, страдат и жадуват щастие.
На тези страници, на които човек може да припознае и своето „Аз“, читателят ще се срещне и с истински легенди като Дейвид Боуи, Ленард Коен, Джанис Джоплин и Pink Floyd.И макар меломаните да могат да открият анахронизми, именно музиката им издига романа отвъд времето и пространството, като го превръща в едно „пътуване към центъра на цялата цивилизация“.
Повече за „Утопия Авеню“ и невидимите нишки, които Мичъл вмъква в нея от други свои книги, разказва Темз Арабаджиева от издателството, дало живот на романа на български език.
Нови научни изследвания, посветени на делото на Христо Ботев се съдържат в годишното издание на вестник "Ботйов лист" . В него се включват със статии изследователи от средите на историческата наука и литературознанието, Участват писатели, поети, драматурзи, журналисти, които имат светоусещането за дълбочината и смисловото богатство на..
Евдокия Петева-Филова и Лала Барзова са първите жени в науката за изкуството у нас. В посока на техния труд и принос е проучването на изкуствоведката проф. д.н. Благовеста Иванова, гост в "Артефир". След Андрей Протич, който през 1901 година завършва германска филология и история на изкуството с философия в университета в Лайпциг, през 1922 и 1924..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор Стоян Радев. В Деня на детето, след целодневната програма , която включваше два спектакъла – "Храбрият оловен войник“ на Държавния куклен театър - Варна и "Лавандулови момичета" на Варненския..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на журналистиката" (1987-1991) и главен редактор (2007-2011) на Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Основател и собственик на издателство "Парадокс". Издател и културен мениджър с над..
Култура на протеста коментираме в "Terra Култура" заедно с политолога и изследовател Ивайло Динев , който се включва в предаването директно от Берлин. Съвсем скоро по време на Международната конференция за синдикатите и социалните движения във Флоренция Динев представи сравнителен анализ на протести на работници в Белгия, България, Италия,..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
Село Ореховица се намира в община Долна Митрополия, област Плевен и в него живеят над 1200 човека. Заселването на землището на селото датира още от тракийско..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg