B артпространството на галерията в Двореца на културата е подредена изложба на млади автори от Студио „4 уши“.
„РазЛичности“ vol. 2 е заглавието, което участниците са избрали за артистичната си изява. Тя е продължение на проект от 2019 г. и част от програмата на Пловдив като Европейска столица на културата.
18 творци с над 50 произведения представят работите си от различни сфери на пластичните изкуства, дизайна, вътрешната архитектура, дигиталните изкуства и др.
Студио „4 уши“ е приятелски кръг от художници, а това, което ги обединява, е специалното отношение към класическите прийоми в изкуството. Основният им стремеж не е да правят съвременно изкуство, а да не правят временно такова. Важно за тях е търсенето на истински стойности, за което едно от най-съществените неща е диалогът помежду им. Оттам идва и името, като формулировка на това, че да те чуват е също толкова важно, колкото и да слушаш, за което са нужни минимум 4 уши.
Както във всяка съвместна изява на тези разЛични автори, изложените творби са изработени в разнородни материали и техники. Кристина Вътова и Петя Попова представят серии рисунки с молив, тънкописец, сух пастел. Михаела Каменова, Венцислав Шишков, Светослав Хаджигаев и Ваня Димитрова показват скулптури от метал, сред които „Йо – йо“, „Сън“, „Танц с огън“, „Зенит“ и „Възход“. Милена Дечева участва с „Ще се намерим“ – цикъл сериграфии, смесена техника. Владимир Мичев, Николай Мартинов, Пламен Петрунов, Христо Кирилов и Валентин Митев показват на публиката скулптура и релеф от дърво – „Деструкция“, „Завръщане“, „РазЛичности“, като в последната са използвани 50 вида дърво. Серия порцеланови декоративни чинии представя Златина Кръстева, обекти от хартия - Сирма Маркова, а стоманена пластика „Дъжд“ с 18 малки платна - Николета Иванова. Със скулптури от бронз участват Илия Новачев и Цветан Николов, а с дървена кинетична инсталация се представя Иван Ушев.
До 8 юли в Арт галерия - НДК ще продължи изложбата, а входът е свободен. Чуйте разговора на Юлия Петрова с художничката Кристина Вътова в „Артефир“.
Обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация, двама широко известни художници отправят сериозни провокации срещу общественото и политическо статукво днес чрез творби, понякога носещи рискове за самите автори. Изложбата "Изток/Запад" се открива на 26 ноември в Националната галерия "Квадрат..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят, който трябва да бъде изследван от читателя. Свят, създаден от автора – в случая каза писателят, поет и преводач Хайри Хамдан. Самият той казва, че се пита постоянно защо героите му са взели..
Стратегии за прилагане при четене и изисквания за жанрове. Размисли за романа на Владимир Полеганов "Другият сън". Каква подготовка изисква четенето? Трябва ли читателят да е наясно с конвенциите на съответния жанр или с начините, по които работят литературните похвати, за да чете пълноценно? Какво "изискват" от нас литературните..
Архивите са живи в "Terra Култура", за да отбележат чрез хроника в звук 5 години без Стефан Данаилов . Ламбо, Мастера, майор Деянов, българския Ален Делон… Какво остава след човек, когато отпътува отвъд този свят? Може би винаги е подходящо да питаме мечтите на човека. Малкият Стефан е мечтаел да стане моряк. Съдбата обаче го кани..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се срещнете с този естетически и социален портрет на социално бедни хора. Специален гост на предаването "ФотоФабрика – факт и фикция" е един от най-човеколюбивите съвременни артисти Валерий Пощаров,..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg