15 септември 2017 година. Следобед. Руско Русев се разхожда в района на Докторската градина в София. Един стар бръснар привлича вниманието му.
Начинът, по който работи, казва на клиента „Искам да те спечеля, искам и да те запазя!“. Вече увлечен от страстта, с която възрастният мъж подстригва, Руско влиза в бръснарницата, с идеята да разбере повече.
Още при първите му крачки бръснарят започва с историите за клановете във фризьорството, посветили живота си не толкова на занаята, колкото на изкуството.
Впечатлен, Руско Русев – фризьор по професия от 1996 година – разбира, че е посветен в нещо голямо, което трябва да достигне до хората.
И така, от дума на дума, се стига до „Остриета“ – първият български документален филм, който проследява революцията в коафьорството в България и хората, които я създават.
Те се казват КЕНТ и са първите, открили истината за тази професия у нас, а именно – че човекът пред огледалото и този зад него се сливат в едно в името на красотата.
Кръстю Капанов, Евгени Петров, Недялко Недялков и Тодор Тошев, хората зад абревиатурата, преподават урок по отдаденост. Четиримата майстори на българското фризьорство поставят основите му в едно трудно за артистична изява време, в което режимът казва, че това е лека работа и е само за жени.
Коафьори, но и приятели, те въстават срещу социалистическите ограничения на системата и прокарват модерната световна практика. Работата им е бунт срещу порядките тогава, а остриетата им създават изкуство, по което самите те „болеят“.
Когато четиримата започват кариерата си, готовите козметични продукти са блян. А фризьорът до голяма степен зависи от консумативите, с които работи. Това ги провокира сами да приготвят боята за коса и лакът, които използват. Подстригвали от ранни зори, тъй като държавните салони бързо запълвали 35-те каски за сушене на фризури.
Документалният филм с режисьор Николай Стефанов запознава зрителите именно с пътя към кариета на КЕНТ чрез записи и снимки от личните им архиви – как и защо всеки един от великолепната фризьорска четврока е избрал да се посвети на професията, как е напреднал в нея, как е преминал през звездните си години, какви следи му е оствил преходът, къде го откриваме днес и каква е неговата представа за бъдещето на фризьора.
В „Остриета“ Кръстю Капанов разказва за своя път към международната сцена, Евгени Петров – за наследената професия от майка си, наследство, което все още продължава.
Недялко Недялков споделя детайли за „поточната линия“, на която са работили всяка сутрин, а Тодор Тошев – за желанието си професията му да се предаде напред в семейството.
Заедно КЕНТ показват как страстта към любимото те кара да разбиеш всяка една граница.
Според Руско Русев, който е и продуцент на филма, всеки в тази сфера има различна идея за това къде започва изкуството и къде свършва занаята във фризьорството. Но е безспорно, че именно КЕНТ са причината то да се възрпиема като творчество.
Те го изкарват извън рамките на салона и комерсиалните му измерения. С всичко ново, което внасят в професията и с това, че пресъздават тенденциите на международния подиум.
Днес изкуството да бъдеш фризьор се състои в това „да останеш свеж с клиентите си“ и да успееш да чуеш чутото като за първи път. Ако искаш да бъдеш добър в тази професия, трябва да си готов да дадеш много от себе си. Тя от своя страна ще ти се отблагодари с възможности, защото фризьорът всъщност е и малко химик, и студент по история на изкуството, и психолог, и специалист по мениджмънт и маркетинг.
Увлекателният разказ за КЕНТ и историята на фризьорството в България вече може да бъде открит в раздела за документално кино на платформата gledam.bg – мястото, което има амбицията да съхрани цялото наследство на българското кино.
А още за „Остриета“ и за това какво означава да бъдеш фризьор Русо Русев разказва в звуковия файл.
Духовен концерт, юбилейна изложба на студенти по дизайн и постановки по Стефан Цанев са част от програмата на XVIII международен фестивал на младите в изкуството "Виа Понтика", който ще се проведе от 7 до 14 септември в Балчик. "Виа Понтика" значи древен римски път, който преминава покрай Черно море. Фестивалът се реализира с подкрепата на..
До 30 септември 2025 година Градската художествена галерия в Пловдив ще бъде домакин на 31-вото издание на "Седмица на съвременното изкуство", организирана от сдружение "Изкуство днес". Темата на тазгодишното 31-о издание е "Светлина, повече светлина", думите се приписват на германския философ и писател Волфганг Гьоте и ако не е сигурно, че..
Това са едни от най-често използваните думи от днешните тийнейджъри. "Няма какво да се обърка" се превръща и в девиз на TRAP Fest – фестивалът за култура, музика и младежка енергия. Това лято той отново събра млади хора от цялата страна с концерти, сцени и незабравими емоции. Създателят на едно от най-новите читалища у нас и организатор на..
Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония". "Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло..
Това, което открих още при първия прочит е как, през цялото време, през целия си живот искаме да бъдем колкото се може по-свободни и неограничени, но сами се ограничаваме и всъщност нашата свобода зависи изцяло от нас… казва Яна Титова за пиесата на Захари Карабашлиев "Лисабон". Яна Титова е режисьор на спектакъла на Младежкия театър...
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България..
В "Нашият ден" гостува Катя Костова , създател на АртТеатър Берлин – място, на което българите в Германия имат възможността да се срещнат с българската..
Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg