Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

КЕНТ и техните "Остриета", които поставят началото на фризьорството в България

Снимка: gledam.bg

15 септември 2017 година. Следобед. Руско Русев се разхожда в района на Докторската градина в София. Един стар бръснар привлича вниманието му. 

Начинът, по който работи, казва на клиента „Искам да те спечеля, искам и да те запазя!“. Вече увлечен от страстта, с която възрастният мъж подстригва, Руско влиза в бръснарницата, с идеята да разбере повече. 

Още при първите му крачки бръснарят започва с историите за клановете във фризьорството, посветили живота си не толкова на занаята, колкото на изкуството. 

Впечатлен, Руско Русев – фризьор по професия от 1996 година – разбира, че е посветен в нещо голямо, което трябва да достигне до хората. 

И така, от дума на дума, се стига до „Остриета“ – първият български документален филм, който проследява революцията в коафьорството в България и хората, които я създават.

Те се казват КЕНТ и са първите, открили истината за тази професия у нас, а именно – че човекът пред огледалото и този зад него се сливат в едно в името на красотата.

Кръстю Капанов, Евгени Петров, Недялко Недялков и Тодор Тошев, хората зад абревиатурата, преподават урок по отдаденост. Четиримата майстори на българското фризьорство поставят основите му в едно трудно за артистична изява време, в което режимът казва, че това е лека работа и е само за жени. 

Коафьори, но и приятели, те въстават срещу социалистическите ограничения на системата и прокарват модерната световна практика. Работата им е бунт срещу порядките тогава, а остриетата им създават изкуство, по което самите те „болеят“.

Когато четиримата започват кариерата си, готовите козметични продукти са блян. А фризьорът до голяма степен зависи от консумативите, с които работи. Това ги провокира сами да приготвят боята за коса и лакът, които използват. Подстригвали от ранни зори, тъй като държавните салони бързо запълвали 35-те каски за сушене на фризури.

Документалният филм с режисьор Николай Стефанов запознава зрителите именно с пътя към кариета на КЕНТ чрез записи и снимки от личните им архиви – как и защо всеки един от великолепната фризьорска четврока е избрал да се посвети на професията, как е напреднал в нея, как е преминал през звездните си години, какви следи му е оствил преходът, къде го откриваме днес и каква е неговата представа за бъдещето на фризьора.

В „Остриета“ Кръстю Капанов разказва за своя път към международната сцена, Евгени Петров – за наследената професия от майка си, наследство, което все още продължава. 

Недялко Недялков споделя детайли за „поточната линия“, на която са работили всяка сутрин, а Тодор Тошев – за желанието си професията му да се предаде напред в семейството.

Заедно КЕНТ показват как страстта към любимото те кара да разбиеш всяка една граница.

Според Руско Русев, който е и продуцент на филма, всеки в тази сфера има различна идея за това къде започва изкуството и къде свършва занаята във фризьорството. Но е безспорно, че именно КЕНТ са причината то да се възрпиема като творчество. 

Те го изкарват извън рамките на салона и комерсиалните му измерения. С всичко ново, което внасят в професията и с това, че пресъздават тенденциите на международния подиум.

Днес изкуството да бъдеш фризьор се състои в това „да останеш свеж с клиентите си“ и да успееш да чуеш чутото като за първи път. Ако искаш да бъдеш добър в тази професия, трябва да си готов да дадеш много от себе си. Тя от своя страна ще ти се отблагодари с възможности, защото фризьорът всъщност е и малко химик, и студент по история на изкуството, и психолог, и специалист по мениджмънт и маркетинг.

Увлекателният разказ за КЕНТ и историята на фризьорството в България вече може да бъде открит в раздела за документално кино на платформата gledam.bg мястото, което има амбицията да съхрани цялото наследство на българското кино.

А още за „Остриета“ и за това какво означава да бъдеш фризьор Русо Русев разказва в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Промяна в статута на Националната награда за поезия "Иван Николов"

Като една от най-престижните награди за поезия у нас, Националната награда за поезия "Иван Николов" е следена с интерес от почитателите на българската поезия, от авторите и от издателите.  Този декември 2024 година награждаване не се състоя, защото конкурсът не беше обявен.  Организаторите сега представят новата си концепция за статут и график...

публикувано на 09.01.25 в 16:40

Поезията на 90-те оживява във филми

Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в сградата на Народно читалище "Светлина - 1975", с. Гара Елин Пелин. Филмите са съчетание на поезия, музика и визия. Авторите, по чиято поезия са направени, са имена като Иван Методиев, Екатерина..

публикувано на 09.01.25 в 15:47
Димитър Коруджиев

Памет за Димитър Коруджиев

Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст.  "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както и "Домът на Алма“, "Преди да се умре. Фантазия за Сашо Сладура", "1989“, и др. На читателски интерес се радват и книгите му с есета на християнска тематика.  Пред БТА писателят Деян Енев казва за..

публикувано на 09.01.25 в 15:35

Литературната 2025 година: Тенденции, теми и очаквания според водещи издатели

В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година. Десислава Желева, Темз Арабаджиева и Димитър Риков. Те обсъдиха какви са очакванията, темите и предизвикателствата, които предстоят в света на книгите. Ето какво разказаха те. "Може би тенденциите не..

обновено на 09.01.25 в 13:26
Изложба „Забранено изкуство“ в Топлоцентрала

Забранено изкуство

Цензурата е сякаш мрачната сянка на изкуството във всички времена. Всеки поглед назад в историята открива нейните прояви под различна форма и по различни причини. И в миналото, и днес цензурата зависи от идеологии, религии, власти, политики, възгледи и от публиката, разбира се – всички те преплетени в сложен, почти гордиев възел понякога...

публикувано на 09.01.25 в 09:07