Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

КЕНТ и техните "Остриета", които поставят началото на фризьорството в България

Снимка: gledam.bg

15 септември 2017 година. Следобед. Руско Русев се разхожда в района на Докторската градина в София. Един стар бръснар привлича вниманието му. 

Начинът, по който работи, казва на клиента „Искам да те спечеля, искам и да те запазя!“. Вече увлечен от страстта, с която възрастният мъж подстригва, Руско влиза в бръснарницата, с идеята да разбере повече. 

Още при първите му крачки бръснарят започва с историите за клановете във фризьорството, посветили живота си не толкова на занаята, колкото на изкуството. 

Впечатлен, Руско Русев – фризьор по професия от 1996 година – разбира, че е посветен в нещо голямо, което трябва да достигне до хората. 

И така, от дума на дума, се стига до „Остриета“ – първият български документален филм, който проследява революцията в коафьорството в България и хората, които я създават.

Те се казват КЕНТ и са първите, открили истината за тази професия у нас, а именно – че човекът пред огледалото и този зад него се сливат в едно в името на красотата.

Кръстю Капанов, Евгени Петров, Недялко Недялков и Тодор Тошев, хората зад абревиатурата, преподават урок по отдаденост. Четиримата майстори на българското фризьорство поставят основите му в едно трудно за артистична изява време, в което режимът казва, че това е лека работа и е само за жени. 

Коафьори, но и приятели, те въстават срещу социалистическите ограничения на системата и прокарват модерната световна практика. Работата им е бунт срещу порядките тогава, а остриетата им създават изкуство, по което самите те „болеят“.

Когато четиримата започват кариерата си, готовите козметични продукти са блян. А фризьорът до голяма степен зависи от консумативите, с които работи. Това ги провокира сами да приготвят боята за коса и лакът, които използват. Подстригвали от ранни зори, тъй като държавните салони бързо запълвали 35-те каски за сушене на фризури.

Документалният филм с режисьор Николай Стефанов запознава зрителите именно с пътя към кариета на КЕНТ чрез записи и снимки от личните им архиви – как и защо всеки един от великолепната фризьорска четврока е избрал да се посвети на професията, как е напреднал в нея, как е преминал през звездните си години, какви следи му е оствил преходът, къде го откриваме днес и каква е неговата представа за бъдещето на фризьора.

В „Остриета“ Кръстю Капанов разказва за своя път към международната сцена, Евгени Петров – за наследената професия от майка си, наследство, което все още продължава. 

Недялко Недялков споделя детайли за „поточната линия“, на която са работили всяка сутрин, а Тодор Тошев – за желанието си професията му да се предаде напред в семейството.

Заедно КЕНТ показват как страстта към любимото те кара да разбиеш всяка една граница.

Според Руско Русев, който е и продуцент на филма, всеки в тази сфера има различна идея за това къде започва изкуството и къде свършва занаята във фризьорството. Но е безспорно, че именно КЕНТ са причината то да се възрпиема като творчество. 

Те го изкарват извън рамките на салона и комерсиалните му измерения. С всичко ново, което внасят в професията и с това, че пресъздават тенденциите на международния подиум.

Днес изкуството да бъдеш фризьор се състои в това „да останеш свеж с клиентите си“ и да успееш да чуеш чутото като за първи път. Ако искаш да бъдеш добър в тази професия, трябва да си готов да дадеш много от себе си. Тя от своя страна ще ти се отблагодари с възможности, защото фризьорът всъщност е и малко химик, и студент по история на изкуството, и психолог, и специалист по мениджмънт и маркетинг.

Увлекателният разказ за КЕНТ и историята на фризьорството в България вече може да бъде открит в раздела за документално кино на платформата gledam.bg мястото, което има амбицията да съхрани цялото наследство на българското кино.

А още за „Остриета“ и за това какво означава да бъдеш фризьор Русо Русев разказва в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Дон Кихот и изборът да вървиш срещу течението

Спектакълът "Дон Кихот и дон Санчо" е премиерното заглавие в репертоара на Драматичния театър "Гео Милев" - Стара Загора. Постановката и драматизацията по мотиви от романа "Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча" на Мигел де Сервантес са дело на Юрий Дачев. "Исках заедно с прекрасните актьори от старозагорската трупа да покажа един Дон Кихот,..

публикувано на 25.09.24 в 13:41

Гледната точка на кинокритиката за селекцията на "Златна роза" 2024

Силна късометражна програма, с разнообразни теми и епохи, в които се развива действието във филмите, равностойна на пълнометражната, и много стойностни копродукции, предлага според кинокритиката 42-рата "Златна роза" във Варна тази година. Тя открои късометражните филми "2х2" на Андрей Паунов, "Свиждане" на Веселин Бойдев, "По голите хълмове" на..

публикувано на 24.09.24 в 16:35

"Художници, Балчик, Любов – среща на европейски морета" – за 23-ти път в "Двореца"

В Държавния културен институт "Двореца" - Балчик се открива 23-тото издание на артпленера "Художници, Балчик, Любов – среща на европейски морета". Ще бъде представена пред публика мултимедийна презентация на тема: Държавен културен институт "Двореца" и пленер "Художници, Балчик, Любов – среща на европейски морета" – 15 години творческо партньорство в..

публикувано на 24.09.24 в 15:15

Павел Г. Веснаков и киното, което разказва травмите от миналото

Най-големият плюс на киното е, че когато говори за травмите от миналото – това може да бъде колективно преживяване: на неговия автор, човека, който създава филма, и на публиката. Над това в последно време размишлява режисьорът Павел Г. Веснаков, за това и разказват последните му два филмови проекта – "Безветрие", вторият му игрален филм, и "Всичко за..

публикувано на 24.09.24 в 13:23
Доц. Антоанета Гранберг

Старобългарският език като част от културното наследство на Европа

Гьотеборгският университет е единственият в света, в който класическият старобългарски език се изучава като самостоятелна специалност. За българския принос към европейското културно наследство в "Нашият ден" разговаряме с доц. Антоанета Гранберг – изследовател и лектор по славянски езици, преподавател по старобългарски език в Швеция. Доц...

публикувано на 24.09.24 в 09:20