Енциклопедия бюрократика. Епизод 4: Османският книжен тигър

В четвърти епизод на нашата енциклопедия бюрократика надникваме в последния предмодерен момент от историята на света, преди големите географски открития, когато никой все още няма глобален поглед и не може да завърти глобуса, защото той още не е измислен.

Между 1350 и 1550 година големи части от света е зает от суперсили, сред тях мощната Османска империя, която обхваща три континента и се простира от Алжир до Каспийско море и от Будапеща до Мека.

Една от устоялите през вековете империи е Османската, която завладява Константинопол през 1453 г. и от мощна военна сила се превръща и в административна, а историята ѝ ни казва едно, че хартията е власт.

Благодарение на склонността на Османската империя да си записва всичко за своите поданици и данъкоплатци, днес разполагаме със сведения за собствената си история от 15 до 19 в.

В архива, който се пази в Истанбул, могат да се намерят страници сведения за българските области и села и да попълним представата си за стопанската, социалната и дори политическата си история. У на се пази третият по големина Османски архив, а как попада у нас е много любопитно.

Административното устройство, бюрократичната машина и явленията, които тя регулира, моделират историята в не по-малка степен от бляскавите победи или дворцовите интриги, както ще ни уверят нашите водачи историкът от Софийския университет Алексей Кальонски и доц. д-р Християн Атанасов, дългогодишен служител на Държавна агенция „Архиви” и архивист в направление „Ориенталски сбирки” към Народната библиотека.