Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ники Качаров за Не-туристическия Египет

Авторът на парчето „Българският рок“ разказва за нравите в Страната на пирамидите

7
Ники Качаров
Снимка: личен архив

Името на Ники Качаров е добре познато на любителите на твърдия ъндърграунд рок от края на 80-те години. Той е създател на групите „Ера“ и „Апокалипсис“. Но също така доктор и професор по физика от университета в Лимож и ръководен кадър в европейски енергийни компании. Освен във Франция, Ники е живял в Италия, Унгария.

В момента е в Кайро и макар и да управлява петролна фирма не се разделя с музиката. Все пак Качаров е авторът на култовото парче „Българският рок“, превърнато от Георги Минчев в химн. Но тръгвайки от музиката, разговорът с Ники Качаров е за онзи Египет, който туристите не виждат.

„Кайро бе чужд, но вече е мой. И пак удължавам моя престой“ – пее Качаров в авторската си песен, записана в собственото му студио в египетската столица. А разговорът за страната на пирамидите, в който изобщо не става дума за тях, продължава с въпроса щом в Египет бакшишът в туризма е начин на живот, и в големия бизнес ли е така. Оказва се, че да. Ники, обаче не се ограничава само с петролните сделки, ами разказва и за тамошните рокаджии, с които понякога свири. Що се отнася до платноходните кораби, той ги предпочита за семейното плаване по Нил по време на отпуската си.

Музикантът и енергиен експерт признава, че в Египет е по-трудно да откажеш покана за гостуване, отколкото да получиш.

Специално за „Покана за пътуване“ Неки изпрати последното си парче „Лятото е писта за излитане“.



Чуйте разговора с него в звуковия файл

Снимки са предоставени от Ники Качаров



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
инж. Веселина Енева

Еврика! Успешните българи и Националният политехнически музей

Отдавна вече музеите не са само институции за събиране и съхранение на историческо и културно наследство. Все повече те утвърждават своята образователна роля. Пример за това е и Националният политехнически музей. От много години в тясно сътрудничеството с Фондация "Еврика" той развива програми, насочени към изграждането на успешни млади хора с интерес..

публикувано на 27.10.25 в 17:00

Имунитет и ваксини – разумното решение

Много хора свързват имунизациите с цивилизационния избор на различните поколения. И не е тайна, че от първата ваксина в света, създадена в края на 18 век, до днес са спасени милиони хора. В поредното издание "За здравето" включихме цял консилиум от лекари, специалисти в областта на превенцията и лечението на грипни и простудни заболявания...

публикувано на 27.10.25 в 15:35
Любомир Любенов

Любомир Любенов – има ли граници изкуственият интелект

Известният старозагорски математик и педагог Любомир Любенов получи официална покана от Mohamed bin Zayed University of Artificial Intelligence (MBZUAI) – първия в света университет, посветен изцяло на изкуствения интелект. Поканата е за участие в престижното международно събитие Counselors Weekend, което ще се проведе на 15-16 ноември в Masdar..

публикувано на 27.10.25 в 13:58
Мария Боянова

Мария Боянова: Българският вампир е мях, пълен с кръв

Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..

публикувано на 26.10.25 в 09:25
От 1954 г. до днес Националният етнографски музей се помещава в източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство.

Националният етнографски музей – пазител на българската идентичност: 1 епизод – Историята на НЕМ

В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..

публикувано на 24.10.25 в 10:35