Проф. Пимпирев: Българската наука навлиза в Световния океан

България купи военен научноизследователски кораб, след като беше одобрено предложението на кипърска компания – единствения участник в обществената поръчка за нов кораб на Военноморското училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна.

1 190 970 лв. е сумата, поискана за 37-годишния „Искатель“ (Търсач) от собственика – руски гражданин, а максималната обявена цена беше 1 203 000 лв.

Проф. Христо Пимпирев – директор на Българския антарктически институт и ръководител на националните антарктически експедиции, сподели радостта си: 

„България е морска държава и е престъпление вече толкова години да нямаме кораб, който да излезе от Черно море и да изследва Световния океан.

Понастоящем „Академик“ е единственият български научно-изследователски кораб, той се стопанисва от Института по океанология във Варна, но този кораб е много стар и вече има забрана да влиза в открити води и да излиза от териториалните води на България.

Де факто ние нямаме научноизследователски кораб, който да изследва Световния океан, а той е две трети от повърхността на Земята и крие толкова загадки и природни ресурси, към които е отправен взорът на целия научен потенциал и на бизнеса, тъй като той изхранва голяма част от населението на планетата.

С придобиването на научноизследователски кораб започва едно щастливо време не само за нашата наука и за нашите учени. Този кораб ще излезе от Черно море през Босфора, ще мине Дарданелите, ще навлезе в Средиземно море, ще излезе през Гибралтар, ще прекоси Атлантическия океан, ще спре на пристанищата в Рио де Жанейро и Буенос Айрес, после ще стигне до самия край на Южна Америка – в най-южните пристанища на Пунта Аренас (Чили) и Ушуая (Аржентина), и оттам ще мине Южния океан, ще плава в най-бурните води на Земята, през пролива на Дрейк и ще достигне до Българската полярна база – това не се е случвало в историята на българското корабоплаване.

Ще докажем на света, че българите сме морска нация.

Военноморското училище във Варна подготвя най-качествените морски кадри в световен мащаб. Но нашите капитани кръстосваха досега океаните, плавайки на чужди кораби. Сега вече България ще обучава своите морски кадри на български кораб“ – добавя проф. Христо Пимпирев.

С кораба ще бъдат извършвани научни изследвания в Черно море, на него ще се осъществява учебната практика на морски кадри в три специалности във ВВМУ, ще помага логистично и на българските експедиции в Антарктида.

„С наличието на този кораб ние навлизаме в нов етап на научните изследвания. Аз съм много щастлив, защото ще излезем от провинциализма на нашата наука и ще навлезем в Световния океан.“

В момента корабът се намира във Варна, на док във Варненското езеро, там е от 5 години. Корабът е построен в Норвегия, строен е с леден клас, със засилен корпус, дълги години е плавал в Северно море.

„До броени дни ще бъдат прегледани всички технически системи на кораба, за да бъде в прилично състояние, разбира се, след един добър ремонт, тъй като той 5 години не е плавал. След това той ще може да направи едно пробно плаване през ноември-декември в Черно море и ако всичко върви, както сме го предвидили, в края на януари корабът ще се отправи към бреговете на Антарктида“ – добавя проф. Пимпирев.

„Искатель“ пристига в България заради „Южен поток“, за да изследва морското дъно във връзка с поставянето на тръбите, а след провалянето на проекта, корабът остава у нас.

Ще бъде управляван от консорциум между Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, СУ „Св. Климент Охридски“ и Българския антарктически институт към Националната пътната карта за научна инфраструктура, финансирана от МОН, в която са заложени като проекти както Българската полярна база, така и български кораб за научноизследователска дейност.

Досега вече 29 години българските полярници използват за транспорт до и от остров Ливингстън кораби на Испания, Аржентина, Бразилия, Чили или Уругвай. Тази година 30-ата юбилейна национална антарктическа експедиция е планирана да започне през ноември и полярниците ни заедно с продукти и апаратура ще бъдат превозени до Ледения континент отново с някой от тези кораби.

Първите ни полярници трябва да започнат строежа на новата научна лаборатория. Предвижда се последните ни полярници да бъдат прибрани от остров Ливингстън с българския кораб.

„Искатель“ е построен през 1984 г.

Професор Пимпирев коментира цената и възрастта на кораба:

„Това е една нищожна сума за такъв кораб. Ако държавата даде 20 милиона лева, с удоволствие ще тръгнем в Световния океан с нов кораб. За да не се сбогува България с претенциите си да покорява Световния океан, ще се задоволим с този кораб. За един кораб 37 години не е толкова много.

Главният кораб на Испания военният научноизследователски кораб Hesperides, с който и ние много често пътуваме, е произведен през 1988 г. и никой не смята да го пенсионера или да се отказва от него.

Решението за новото българско име на кораба ще бъде взето от жури с представители на: Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, СУ „Св. Климент Охридски“ и Българския антарктически институт, в него е и директорът на дирекция „Наука“ към МОН, към който е и консорциумът.“

Корабът има капацитет да превозва 20-25 души плюс 40 души пасажери с каюти по двама със собствени санитарни възли.

Български учени ще кандидатстват към европейските институции за финансиране на закупуване на съвременна научна апаратура за този кораб, тъй като в момента корабът има само базова апаратура.

„Надяваме се в края на юли във Варна да имаме официална церемония по кръщаването на кораба.“ – заключи проф. Пимпирев.

Важни факти за българската полярна наука:

Началото на българска полярна дейност в Антарктика е още през 1967-1969, когато български метеоролог участва в Съветска антарктическа експедиция. В полярния сезон 1987-1988 шестима български учени участват в общи проекти с Британското антарктическо дружество и Съветския институт за антарктическо и полярно проучване.

Българската база е основана през 1988 г., а през 1993 г. е наречена в чест на Свети Климент Охридски. През 2003 г. е построен параклисът "Св. Иван Рилски", който е първата православна постройка в Антарктида.

От 1995 г. работи пощенски клон 1090 на Български пощи.

Българската полярна база "Св. Климент Охридски" е с координати:

62O 38' 29" S, 60O 21' 53" W, Източния бряг на Южния залив, о-в Ливингстън, Южношетландски острови, Североизточната част на Южният Залив.

Българската база е сезонна, използва се само през антарктическото лято – между ноември-април и е разположена на полуостров Хърд, на 130 м от брега на вътрешния залив Емона в Южния залив, който се използва за трансфер на персонал и товари с надуваеми лодки. В района на базата протича Резовския поток, осигуряващ необходимото водоснабдяване.

Българският антарктически институт е националният оператор на българските дейности в Антарктида. БАИ планира, организира и провежда годишни Антарктически Експедиции и поддържа Българската Полярна База.

Досега са проведени 29 успешни български Антарктически експедиции като единствено последната беше с намален състав. 29-ата Българска антарктическа експедиция приключи успешно.

Основните научни приоритети на българските учени са в областите геология, геофизика, физика, глациология, метеорология, картография, биология, ботаника, екология и медицина. Научните проекти, по които се работи на българската полярна база са с многонационално участие.

България е член на Антарктическия договор https://www.ats.aq/e/antarctictreaty.html.

Българският антарктически институт e пълноправен член на Съвета на управителите на Национални антарктически програми https://www.comnap.aq/our-members/, както и на Европейския полярен борд https://www.europeanpolarboard.org/about-us/membership/.

Българската антарктическа програма е финансирана от Министерството на външните работи, Министерството на образованието и науката и Министерството на околната среда и водите. Антарктическите дейности на България са под егидата на Президента на Републиката.