Йосип Ости – учителят по любов

„Всяко събитие, лице, мирис, цвят“. Това е може би най-краткото определение за книгата на Йосип Ости „Учител по любов“, но с добавката „от детството“. Поетът разказва за детските си години – от времето, което помни едвам и откъслечно, до времето, когато вече пораснал, загубва своята обичана баба. Впрочем семейният роман-мозайка, както е определен жанрово още на корицата (художник Капка Кънева), започва и завършва с истории, свързани с тази баба, която го е отгледала. 

Тъжни и смешни, разказите в книгата съставят интересната картина не само на детството на Йосип Ости в Сараево, но и разкриват на днешния читател един отишъл си вече свят, в който героят им израства. Вече нито детството е същото, нито бабите, нито самото Сараево, но духът на онова време – времето след Втората световна война, с разместването на пластовете в обществото, с репресията срещу инакомислещите, с недоимъка, се усеща безпогрешно. 

Въпреки че пише с мекота, носталгия и любов за детството си, което съвсем не е безоблачно, поетът успява да пресъздаде и цялостната картина на следвоенните години в ярки образи със запомнящ се колорит. Неговият поетичен талант естествено проличава и в прозата му. Това не са просто спомени, а разкази, в които още веднъж се убеждаваме в литературното майсторство на Йосип Ости.

За съжаление известният поет напусна този свят буквално преди дни – на 26 юни, но „Учител по любов“ и стихосбирките му остават, талантливо претворени от Людмила Миндова на български. „Тази творба, пише тя за „Учител по любов“, наред с поетичните книги „Младенци“ на Томаж Шаламун и „Град и дете“ на Алеш Дебеляк, е сред най-забележителните съвременни образци в словенската литература, посветени на необятното чудо на детството“.

Чуйте преводачката Людмила Миндова.