Как се промени и какво е психо-емоционалното състояние на българина през лятото на 2021 г.? Можем ли да кажем, че това и миналото лято са по-различни от останалите?
Темата коментира в “Нашият ден“ психологът Даниел Троев.
“Със сигурност животът стана по-напрегнат. Понякога не си даваме сметка колко напрежение е събрало нашето тяло и психика.
Летният сезон дава доза оптимизъм и човек се опитва да се отърси и да се впусне в по-различни занимания.
Защитна реакция ли е негативизмът?
Да, това е защитна реакция, понякога съпротива срещу твърде оптимистичното. Това дава възможност да сме по-подготвени за опасности. След две години в постоянна опасност покрай нещата, които се случиха е възможно да се повиши тази реакция и да сме малко по-мнителни и нащрек.
Критичното мислене в неговия чист вид е много полезно качество на нашия интелект, но понякога минава в една тревожност, която се превръща във фонова. И човек не може да се отпусне дори в моментите, в които е в защитено място. Не може да се потопи и в хубавите емоции и да им се наслади.
При някои българи може би така ще протече летният сезон – желание най-накрая да се отпуснат, но е възможно нервната им система да продължи да бъде активна в някакво стресово състояние.
В един момент това да сме бдителни и внимателни се превръща в навик и негативното създава усещане за по-голяма защитеност - очаквам лошите неща, затова бих бил по-подготвен, когато се случат.
Как да се отпуснем
Полезно е да си дадем първо сметка за този механизъм в нас, ако се случва. Второто нещо е да отбелязваме малко по-съзнателно хубавите неща.
Не да си внушаваме чрез позитивно мислене колко ни е хубаво, а в един много по-осъзнат и през тялото начин да усещаме – на плажа съм, слънцето ме грее, виждам морето пред мен…
Промени ли се психично-здравния статус на българите?
Това, което наблюдавам по своите клиенти е нарастване на хроничния стрес. Едно усещане за постоянно вътрешно напрежение, което води до проблеми със съня, постоянна нервност и раздразнителност.
В изявените форми на състоянието може да премине към натрапливи мисли, паник атаки, това се среща все по-често.
Добрата новина е, че това е може би най-лекото нещо, което може да ни се случи, защото нервната система ни дава сигнал, че градусът на напрежението е твърде висок и трябва да предприемем дадени действия, за да регулираме.
Това може да е форма на прегаряне, в който бушоните на нашата нервна система започват да гърмят.
Социалната среда
Това е една от най-важните съставки на психическата устойчивост, социалната включеност, общуването с близки хора, които ни дават усещане за подкрепа, че сме разбрани, приети, че има някой до нас.
За мозъка е много важно това усещане за безопасност, за това, че в ежедневието ни има някаква стабилност. Последните две години бяха точно обратното на това.
Емпатията е много важна тема. Тя започва с малко по-голямата грижа за заобикалящите ме хора, но също и грижата за себе си – да проявяваме едно разбиране към това какво преживяваме и да си даваме повече нежност.
Реалността в момента е наистина конфликтна. Има го напрежението, изискванията, има я средата, в която се случват опасни неща. Достатъчно е да пуснем новините, за да видим колко опасности има, не всичко е само в главата ни, затова нещата са и по-сложни.
Нека се целуваме повече и отново да проявяваме тази нежност, защото светът е загрубял доста.
Чуйте Даниел Троев в звуковия файл.
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg