Литературният клуб на Столична библиотека отново отвори врати след дълго прекъсване и първото събитие от месечните поредици беше „Преводач на месеца“. Представена бе преводачката Русанка Ляпова. Досега тя има в творческата си биография 43 книги, преведени от сръбски, хърватски, босненски и македонски. Работи предимно в областта на художествения превод. Има интерес основно към съвременна проза с превес на разказа. Превеждала е също и поезия и драматургия. Сред преведените от нея автори са Милорад Павич, Мирослав Кърлежа, Дубравка Угрешич, Миленко Йергович, Давид Албахари, Елена Ленголд, Роберт Перишич, Михайло Пантич, Фарук Шехич, Татяна Громача, Йовица Ачин, Анте Томич, Едо Попович, Борислав Пекич, Радослав Петкович, Владимир Арсениевич, Светислав Басара, Борис Дежулович и други. „Почти нямам книга, която по един или друг начин да не е била за мен някакъв вид предизвикателство, така че успешно завършеният превод на всяка ми е своеобразна награда и повод за мъничко вътрешна гордост“, споделя тя в интервю.
Русанка Ляпова е член на Съюза на преводачите и на Клуба на театралните преводачи. Тя е чест гост на Белградските преводачески срещи, където участва с различни доклади. Била е член на Международното жури за наградата „П. П. Негош“ на Черна гора.
Качествените преводи на Русанка Ляпова са забелязани от Съюза на преводачите в България. Отличен е преводът ѝ на романа „Пейзаж, рисуван с чай“ от Милорад Павич (2010 г.), а за „Мама Леоне“ на Миленко Йергович (2014 г.) и за „Домашни духчета“ (2019 г.) на Дубравка Угрешич тя получава Награда за ярки постижения в областта на превода.
Преводаческото дело на Русанка Ляпова беше представено от известната преводачка Жела Георгиева.
Чуйте репортаж от събитието с участието на Жела Георгиева и Русанка Ляпова.
В епизод 567 "Трамвай по желание" среща своята публика с универсалния сценичен талант Атанас Палюшев. Кой е Палюшев? В своя творчески профил Атанас е лирико-драматичен тенор, школуван в класическото пеене. Завършва първо ВИТИЗ, а после и Консерваторията със специалност оперно пеене. Специализира в прочутото Миланско оперно училище към..
Живеем насред бързо развиващи се технологии, крайни социални нагласи, влияния на глобални тенденции, променящи възприятията и взаимодействието ни със света. За културата на младите българи, за живота на сцената и извън нея и за влиянието върху следващото поколение в "Нашият ден" разговаряме с актьора Филип Буков . Буков е познато лице от..
Как се създава достъпна театрална среда за деца в неравностойно положение – разговор с режисьора и сценограф Олег Степанов и с актьора Владимир Богданов от театралната компания The Balkan Theatre Factory . The Balkan Theatre Factory подкрепя достъпа на деца в неравностойно положение до театъра чрез инициативата "60 от сърце", която..
Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски”. Още като студентка започва работа в тогавашната "Младежка редакция" на програма "Христо Ботев". Целият ѝ професионален път е свързан с БНР. Още през 1990..
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Световноизвестният гръден хирург проф. Валтер Клепетко, който до пенсионирането си бе ръководител на катедрата по хирургия в Университетската болница..
"Какво отлагате на ежедневна база?", пита психотерапевтът Алис Русева и съветва това да бъде първият въпрос към себе си при симптоми на тревожност, които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
