Между растенията и хората се изграждат понякога невидими, но изключително силни връзки, които траят с поколения и за които често не си даваме сметка. Дървото, което някой преди нас е посадил, създало легенда в рода, растението, което сме получили като подарък, екзотично растение, което някой някога ни е донесъл от другия край на света – най-често под формата на семена.
Растенията ни обграждат, ние се грижим за тях и именно тази грижа понякога ги очовечава в нашите очи. Дали като храна, дали с декоративни функции, като поминък на цяла общност, растенията са винаги край нас.
За тези силни връзки говори сборникът „Растения и хора. Приближения към биокултурните връзки“, издаден през тази година след тригодишни изследвания на учени от Институт по фолклористика с Етнографски музей към БАН и Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
Екипът от учени посещава над сто градини в почти цяла България, за да изследва отношенията между растенията и хората както във времеви, така и в пространствен план. Интердисциплинарното изследване се спира на важни култури от различни краища на България, около които общността се обединява и ги чества с различни фестивали. Градините на стопаните предлагат на биолозите и етнолозите разнообразие от растения и подходи към тях.
За проекта и сборника разказват съставителите доц. д-р Петър Петров и доц. д-р Валентина Ганева-Райчева от Института по фолклористика с Етнографски музей към БАН, и доц. д-р Десислава Димитрова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, която е и координатор за България на движението Slow Food.
Чуйте цялото предаване в звуковия файл.

На 12 ноември в Ректората на Софийския университет Факултетът по класически и нови филологии със съдействието на катедра "Испанистика" и катедра "Англицистика и американистика" и Филологическият факултет на Пловдивския университет организираха честване на юбилея на известната българска лингвистка , в рамките на което тя представи новата си книга...
В третия епизод, посветен на Националния етнографски музей към БАН, разказваме за образователните програми , които реализира музеят днес. Националният етнографски музей към Българската академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са: Да..
"Подкрепа за психично здраве и благосъстояние сред уязвими подрастващи" Това е инициатива, която се реализира от сдружение SOS детски селища България и цели да подпомогне деца на възраст между 10 и 15 години в това да разпознават и отработват техните чувства и емоции, породени от стреса в ежедневието, в училище и в семейството. Дейностите по..
Кои са най-стресиращите професии в България и какви са нивата на социална тревожност сред младите хора – това бяха сред основните теми на Националната научна конференция, посветена на психичното здраве и съвременните подходи за неговото опазване. За инициативата и новите изследвания разказа д-р Радостина Минина в ефира на предаването "Време за..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р Радослав Александров днес е един от преподавателите, които подготвят младежите от националния ни отбор. А е започнал да помага на по-младите олимпийци още като първокурсник... "Гордеем се с..
На 13 ноември в Сатиричния театър "Алеко Константинов" е премиерата на спектакъла "Брадатата графиня" . Постановката, по текстове на американския..
Соня Ковачева – утвърдено име в българското артпространство, сега представя самостоятелната изложба "По пътя си..." в галерия "Аросита". Експозицията..
" Литературни легенди и съвременни прочити. Спомени за писатели и отзиви за книги " от Роза Боянова има своята софийска премиера. В рецензията..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg