Имате ли хубави спомени от последните 20 години? Вероятно ще отговорите утвърдително. А ако въпросът се отнася към спомените от политическия живот у нас? Тогава едва ли... Особено ако не сте от тях, от политиците и техните приближени, едва ли ще искате да си припомняте лицата им, жестовете, думите, лъжите... А трябва, налага се да ги помним, за да не забравим как тъкмо тези хора ограбиха нашия живот. Защото политиката засяга всеки в тази държава и така става наша лична работа.
Такива и подобни мисли предизвиква книгата на Веселин Боришев „О, спомняте ли си, госпожо“. Книга с много фотографии, подбрани от още повече фотографии, заснети през тези години от Боришев. Всяка от тях е придружена с текст, който в няколко изречения припомня контекста. И от тази минималистична комбинация те стяга гърлото. Уж ги знаеш тези неща, уж физиономиите от снимките са ти познати до втръсване от телевизора, а се задушаваш от това, което четеш и виждаш. Защото, както пише в един от текстовете „тинята пак изплува отгоре“ за тези 20 години, запечатани между фотографията на баба Ванга в ковчега и последната – на линейката с болния от COVID-19. И неволно си припомняш заглавието „Похищението на България“ на Ани-Илковия публицистичен сборник.
Веселин Боришев не губи чувството си за хумор и в подбора на фотографиите, а и в съпътстващите текстове на Светослав Метанов и Емил Тонев се долавя онзи горчив сарказъм, който помага все пак да продължим да дишаме, да опитваме да живеем с достойнство въпреки политическата помия, наречена от писателя Емо Тонев „софтпънк версия на живота ни през последните двайсет години“. Впрочем темата, обединила целия този паноптикум, е „Спасителят“. Чакаме ли го още?
Чуйте Веселин Боришев.
В епизод 571 "Трамвай по желание" връща своята публика към вечния спомен за ненадминатия оперен бас Борис Христов, във връзка с навършването на 110 г. от неговото рождение. Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив, в семейството на македонския българин Кирил Совичанов, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на..
До всяко добро същество да застане поне още едно, с душа и сърце – това си пожелаваме заедно с именика Стефан Димитров в днешния празничен "Артефир". Композиторът вярва, че без любов в живота – към жена или изкуство – не може. Димитров споделя с горчивина, че се сблъсква с все по-бездушни хора, подобни на изкуствен интелект. "Разликата..
Стефан Вълдобрев, композитор, актьор, музикант, певец и режисьор се включва в "Артефир" часове преди концерта, с който отбелязва имения си ден. На сцената, разбира се, ще бъдат "Обичайните заподозрени" (Иван Лечев, Стоян Янкулов, Мирослав Иванов, Веселин Веселинов-Еко). Мястото на концерта този път е клубът City Stage в подлеза на НДК – от..
На Стефановден в студиото на "Артефир" посрещаме режисьора и драматург, отдаден на независимия театър, Стефан Прохоров . Прохоров не приема театъра като ангажимент, а като нещо, на което се посвещаваш. В днешния ден той си спомня за проф. Снежина Танковска, оставила своя преподавателски отпечатък в поколения български театрални творци и дейци...
Името Стефан означава "венец", но Стефан Мавродиев твърди, че не обича венците – трънени или лаврови. Актьорът, режисьор и поет празнува своя имен ден в"„Артефир", за да представи мемоарната си книга "Стефан Мавродиев. Играещият човек" , създадена в съавторство с Огнян Панов. "Аз говоря не за Стефан Мавродиев, а за всеки човек...
Журналистката и пътешественичка Веселина Филипова е събрала в книгата си "Ваканция за двама по Средиземноморието" 60 пътеписа и повече от 200 снимки,..
Аналитично, критично и с чувство за хумор подходихме към свършеното от екипа през отминаващата година. В това усилие ни помогна проф. Боряна Делийска,..
Наталия Стефанова от години се занимава с ръчното плетене на играчки. Тя самата от малка се научила, защото и майка и баба и са плели шапки, ленти за коса..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
