„Огледало на историята“ е дигитален проект на музея „Теохари Антонеску“ в Гюргево, част от който е образът на Васил Левски. Проектът е развит като игра, която започва образователния си разказ с праисторически персонажи, минава през Юлий Цезар и някои от личностите в световната и европейска история, и стига до ключови румънски общественици.
Интересът на екипа от румънски специалисти, воден от директора на музея Габриел Думитру, към българския революционер се заражда по време на „Нощта на музеите“ в Русе. Авторът на дигиталната игра има български корени, което допринася за желанието им да включат знакова българска личност в „Огледало на историята“.
Самата игра представлява куиз – въпроси с няколко възможни отговора, като разбираш дали си дал верения от реакцията на изобразения персонаж, който е във фокуса на историята. Играчът има възможност и да трупа точки под формата на монети.
Отражението на Левски в огледалото е с малко по-груби черти, което първоначално буди негативна реакция у посетителите на Историческия музей в Русе, където е поместено таблото с играта. Той е прав и в градско облекло, но напълно разпознаваем. Образът му може да бъде преработен във всеки един момент, ако това е необходимо, казват създателите му. А и съществува идеята да бъдат добавени още личности от историята на България в играта, например образите на Христо Ботев и Баба Тонка.
„Огледало на историята“ включва над 40 персонажа, представени на български, румънски, немски и английски език. Устройството остава част от експозицията на Историческия музей в Русе, споделя директорът му проф. Николай Неков, като отбеляза, че това е първата подобна игра с персонификация в колекцията и на двата музея.
В звуковия файл той разказва както за играта, представляваща една основа, която екипът му има желание да развие, така и за това колко важна е тази обмяна на опит между музеите.
На български в превод на Лора Ненковска излезе сборникът с разкази на румънската писателка Елена Владаряну – "Август". Авторката, често наричана "сърдитото момиче на румънската поезия”, прави име със стиховете си, но пише също и драматургия. В прозата си Владаряну разиграва в микродрами и микроконфликти големите социални и психологически въпроси на..
"Песента на бързолетите" е името на новата поетична книга на Емилия Найденова, чиято премиера ще се състои във вторник (11 ноември) от 19 ч. във FOX Books Café (ул. "Уилям Гладстон" №32). В "Артефир" авторката споделя, че основната тема между кориците на новата ѝ книга все още е табу – не всеки би прочел стихове за домашното насилие и..
Режисьорът и музикант Гаро Ашикян гостува в "Артефир" след внезапното му "освобождаване" от Драматично-куклен театър "Константин Величков" - Пазарджик. Потърсихме за мнение и директора на театъра – актьора Димитър Баненкин. Той отказа да се включи в разговора. Поканата за у частие в "Артефир" остава отворена. Ашикян споделя, че..
Как архитектурата може да бъде език на културата и мост между България и Европа – за това говориха арх. Анета Василева (фондация "Ново архитектурно наследство") и изкуствоведите Елисавета Станчева и Теодор Караколев (Български архитектурен модернизъм) в специалното издание на "Гласът на времето", посветено на Деня на архитектурата в БКИ "Дом..
Център за изкуство и култура Блок 14 и детска работилница "Мармалад" с радост ви канят на изложбата "Цветовете на доброто" – едно пъстро пътешествие в света на детското въображение, творчество и доброта. В изложбата са събрани творби на деца, вдъхновени от идеята, че доброто има много цветове. Малките автори показват как чрез изкуството..
Днес се навършват 36 години от деня, в който Тодор Живков бе свален от власт – акт, който бележи началото на прехода към демокрация и свободата на..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р..
Първото нещо, което ти прави впечатление в Черна гора са хората – красиви, високи, расови, дружелюбни. А когато чуят, че си българин – двойно повече...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg