Колко невъзможен е един свят, в който съзнанието на човек продължава да живее дори след като тялото му умре? При това живее не в уединение, а в компанията на още много други в себе си.
Любомир Николов доказва, че това е повече от реален сценарий, а за осъществяването му е нужно само да разрушим представата ни за света, в който живеем. Ако ви звучи крайно, такова е.
„Крайни мерки“ предприемат героите на автора в едноименния му дебютен роман. Всеки в името на това, в което вярва. Самите те са не по-малко невъзможни – един мъж, зашит от мнозина, неговата любима, която е с отсъстващо присъствие, но пък за сметка на това така желано, бебе, което не е имало възможността да избира как да се роди, но пък може да избере как да живее, и един лекар – светило в медицината, на когото моралът му е чужд, но вярата във величието на живота му е добре позната.
След кратките разкази Любомир Николов се обръща към краткия роман, за да разкаже историята на Алекси и другите в него, родила се от спокойствието на повредената хармония. Като човек завършил психология, Николов е навлязъл много надълбоко в нея само за да избяга напълно от академичното ѝ влияние. Увлечен от паранормалните явления, ясновидството и психокинезата, той представя на читателите темата за рециклирания човек и мястото на душата в него.
В теорията за трансхуманизма не е достатъчно да бъдеш човек, за да си личност и „Крайни мерки“ на Любомир Николов напълно потвърждава това. Книгата се заиграва с въпросите какво точно е човекът и какви възможности има той, кое в него съхранява духа му и може ли той да заживее в друг. С тях авторът ни връща към мистичното мислене и към идеята, че нищо не е такова, каквото изглежда.
Новелата на Любомир Николов не разказва историята на съвременния Франкенщайн, а представя евентуалното бъдеще на човека – удобно за едни и крайно неудобно за други.
Повече за романа чуйте от автора му в звуковия файл.
Археологическото лято на Перперикон приключи. В края на 4-месечните проучвания екипът на проф. Николай Овчаров, който е ръководител на проучванията на археологическия комплекс, попадна на нова находка – храм на Слънцето от III-IV век. Култовата сграда е продължила да функционира и след налагането на християнството по тези земи, но вече като..
В рубриката "Разговорът" потапяме слушателите и читателите в един вдъхновяващ диалог за съвременната българска керамика – изкуство, което грациозно съчетава вековните традиции с духа на модерното време. Гост в студиото на "Нашият ден" беше художничката д-р Елена Виденова , председател на секция "Керамика" към Съюза на българските художници (СБХ)...
Аделина Петрова разказва за спектакъла "Доброто тяло или разсъжденията на една актриса относно килограмите, секса и театъра" – постановка, която съчетава личното, смешното и болезненото. Режисьор на представлението е Анастасия Събева, а сред гласовете, които звучат в него, е и този на актрисата Калина Петкова. Спектакълът е част от програмата на..
Художествената галерия в Русе е домакин на десетото международно биенале "Изкуството на миниатюрата" – форум с особена важност за културния живот на града и едно от най-значимите събития за визуалните изкуства у нас. Официалното откриване се състоя на 10 октомври . Ани Маринова разговаря с Мария Тодорова , уредник в художествената..
Международният театрален фестивал "Есенни театрални срещи в Русе" ще се проведе от 20 до 26 октомври в крайдунавския град. Организатори са Катя Костова, председател на сдружение "Кауза Пещера", и Драматичният театър "Сава Огнянов". Официалното откриване е на 20 октомври от 19 часа в Голямата зала на Доходното здание. Веднага след..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува д-р Меги Попова – преподавател по философия на политиката и правото в Софийския..
Международният театрален фестивал "Есенни театрални срещи в Русе" ще се проведе от 20 до 26 октомври в крайдунавския град. Организатори са Катя..
Аделина Петрова разказва за спектакъла "Доброто тяло или разсъжденията на една актриса относно килограмите, секса и театъра" – постановка, която съчетава..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg