Колко невъзможен е един свят, в който съзнанието на човек продължава да живее дори след като тялото му умре? При това живее не в уединение, а в компанията на още много други в себе си.
Любомир Николов доказва, че това е повече от реален сценарий, а за осъществяването му е нужно само да разрушим представата ни за света, в който живеем. Ако ви звучи крайно, такова е.
„Крайни мерки“ предприемат героите на автора в едноименния му дебютен роман. Всеки в името на това, в което вярва. Самите те са не по-малко невъзможни – един мъж, зашит от мнозина, неговата любима, която е с отсъстващо присъствие, но пък за сметка на това така желано, бебе, което не е имало възможността да избира как да се роди, но пък може да избере как да живее, и един лекар – светило в медицината, на когото моралът му е чужд, но вярата във величието на живота му е добре позната.
След кратките разкази Любомир Николов се обръща към краткия роман, за да разкаже историята на Алекси и другите в него, родила се от спокойствието на повредената хармония. Като човек завършил психология, Николов е навлязъл много надълбоко в нея само за да избяга напълно от академичното ѝ влияние. Увлечен от паранормалните явления, ясновидството и психокинезата, той представя на читателите темата за рециклирания човек и мястото на душата в него.
В теорията за трансхуманизма не е достатъчно да бъдеш човек, за да си личност и „Крайни мерки“ на Любомир Николов напълно потвърждава това. Книгата се заиграва с въпросите какво точно е човекът и какви възможности има той, кое в него съхранява духа му и може ли той да заживее в друг. С тях авторът ни връща към мистичното мислене и към идеята, че нищо не е такова, каквото изглежда.
Новелата на Любомир Николов не разказва историята на съвременния Франкенщайн, а представя евентуалното бъдеще на човека – удобно за едни и крайно неудобно за други.
Повече за романа чуйте от автора му в звуковия файл.
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът продължава да се утвърждава като важен културен център на Балканите и в Европа, благодарение на богатата си програма и успешно реализираните събития. Една от позитивните новини, с които градът..
В новогодишните празнични дни излезе класацията на 100-те най-креативни автори на хайку в Европа. В тазгодишния списък присъстват имената на деветима българи, което е своеобразен рекорд. Стоянка Боянова, Радостина Драгостинова, Людмила Христова, Надежда Костадинова, Цанка Шишкова, Мая Данева, Илияна Стоянова, Минко Танев и Владислав Христов са..
Сборникът "Изборът на поета: Ивайло Иванов" е резултат от проведената през декември 2022 г. Национална научна конференция "Изборът на поета: 50 години от рождението на Ивайло Иванов", на която взимат участие видни учени литературоведи. Сборникът съдържа шест дяла, като освен статии, в него има и интервюта, архивни материали и спомени. Ето и думите..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg