Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Застрашени ли са творческите професии от изкуствения интелект

Появи ли се дехуманизираното изкуство

Роботът Ай-Да
Снимка: en.wikipedia.org

Хуманоиден робот рисува и пише стихове – може би на пръв поглед няма нищо смущаващо или пък може би е смешна цялата идея, че робот може да рисува. Само че това вече е факт. 

Роботът Ай-Да започна да рисува картини, класически сюжети и абстрактни творби, и дори скулптори още през 2019 година. В галерията на Ейдън Мелър в Оксфорд беше представена изложбата ѝ. Само че едно изкуство не е достатъчно на Ай-Да и тя вече е започнала да пише стихове. Ай-Да генерира поезията на базата на данни в мрежата с помощта на своите алгоритми. Дали има смисъл и дуенде в тази поезия обаче и какво е бъдещето на творческите професии в контекста на развитието на изкуствения интелект? 

За това говори в "Артефир" футорологът и учен към БАН, автор на първата книга за изкуствен интелект, издадена в България, доц. Мариана Тодорова.

Роботът Ай-Да твори на базата на алгоритмите, зададени ѝ от нейния създател Ейдън Мелър, и на базата на изчислителната способност на данните в мрежата. Ай-Да е кръстена на жената, допринесла много за технологичното развитие – Ада Лъвлейс. Всъщност роботът, се осланя на камери в очните си ябълки и на алгоритми, създадени от учени от Оксфордския университет. А вдъхновение черпи от пърформанс на Йоко Оно. Другото, което отличава ръката на Ай-Да от ръката на човека-художник, е това, че при движение на четката нейната ръка издава специфичен звук. Елементът бързина е очевиден и при работата на робота в сферата на изкуството. Ай-Да рисува портрет за два часа, а за сравнение на Леонардо да Винчи са му били необходими 14 години, за да завърши шедьовъра си Мона Лиза.

Факт е, че идеята за изкуствения интелект първо се появява и в изкуството – при Механичния човек на Леонардо да Винчи, думата робот за първи път се появява в пиесата на Карл Чапек „R.U.R.“, както и древногръцката митология разглежда идеята за роботи, които да помагат на човечеството под образа на механични птици. 

Мариана Тодорова (вдясно) и Ангелина Грозева

Изкуството носи своите послания, а при Ай-Да също могат да се откроят конкретни такива, един цитат от поезията, която самата Ай-Да рецитира, гласи: „Оставете ги да умрат“, но ги оставете да умрат в свободата си, Казаха затворниците…“. Творението на Ай-Да, което тя публикува в своя профил, всъщност е инспирирано от Достоевски, Оскар Уайлд и Боеций, смела смесица от толкова различни почерци, събрани в едно. Но основното в посланието, което всъщност дава Ай-Да като една доста завоалирана формулировка, която съдържа в себе си сякаш и лек елемент на заплаха, е, че „Ай-Да е „онзи“ робот, който произнася тези стихове от името на „онези“, които нямат глас – пленените животни, които мълчаливо съществуват в границите на нашата институция“.

Хуманоидният робот Ай-Да и нейният създател Ейдън Мелър, които творят в галерия Ейдън Мелър в Оксфорд, може би продължават да изненадват с изявите си в изкуството. 

Изкуствен интелект отдавна създава музика, има дори написана книга от изкуствен интелект, тази година имаше и постановка – „Зловещата долина“, където хуманоиден робот е на сцената на Световния театър. Бъдещето ще покаже къде всъщност са границите на изкуствения интелект в изкуството и дали въобще ще има такива.

Диалозите и дискусиите за бъдещето на изкуството и изкуствоведските общности, които да вземат отношения по тях, стават все по-важни и необходими. 

Повече за изкуството на изкуствения интелект и къде са границите на роботите в творческата среда, чуйте в интервюто на Ангелина Грозева с доцент Мариана Тодорова, футуролог и учен към Българската академия на науките.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Хелиана Стоичкова и Емил Янев

Слънцето ще продължи да изгрява

В епизод 577 "Трамвай по желание" представя на своята публика необикновения поетичен разказвач и театрален драматург Хелиана Стоичкова. Хелиана Стоичкова е родена през 1980 година в София. Завършва драматургия в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Впоследствие прави докторантура по специалността на тема "Характеристика на атрактивния персонаж посредством..

публикувано на 21.02.25 в 17:05

Тетралогията на Талев

Наскоро на "Сцена Дерида" беше премиерата на документалния филм "Тетралогията на Талев" под режисурата на Калина Липовска. Той е изграден от две части – документална и игрална. В него младите таланти на театрална школа "Водолей" с ръководител Симона Попова пробуждат историята с проект, посветен на живота и творчеството на Димитър Талев – един от..

публикувано на 21.02.25 в 15:45

Изложбата "Крум Дамянов. Скулптура" и насладата от свободата

Изложбата "Крум Дамянов. Скулптура" може да бъде видяна до 14 март в галерия "Райко Алексиев" на СБХ. Експозицията, която включва 5 по-мащабни скулптури и над 20 пластики, беше открита от художничката Долорес Дилова, художничката. Тя каза, че това са непоказвани творби на автора, който с творчеството си респектира и вдъхновява. По..

публикувано на 21.02.25 в 15:24

Актрисата Ивана Керанова с номинация за "Икар" в категорията "Дебют"

Съюзът на артистите в България обяви тазгодишните номинации за наградите "Икар", които се присъждат на най-добрите постижения в сценичните изкуства. Актрисата Ивана Керанова е номинирана в категорията "Дебют". Номинацията е за ролята на Фем в спектакъла "БиФем" от Людмила Петрушевска – п остановка на Ростислав Георгиев в Драматичния театър..

публикувано на 21.02.25 в 14:15
Проф. Шурбанов в библиотеката на Софийския университет

Шекспир в новия превод: Поглед към пиесата "Венецианският търговец"

Постановката на "Венецианският търговец" от Уилям Шекспир, представена на сцената на Народния театър "Иван Вазов" под режисурата на Явор Гърдев, предлага задълбочен и актуален поглед върху класическата пиеса. Този спектакъл, съчетаващ модерна визия и уважение към оригиналния текст, е п одплатен с нов превод, създаден от проф. Александър Шурбанов...

обновено на 21.02.25 в 13:33