Проф. Иван Венедиков е български историк, филолог и археолог, един от пионерите на съвременната научна история и археология. Той е известен с това, че пръв от своите колеги започва сериозно изследване на историята на траките по българските земи, още преди Втората Световна война, известен е и с многобройните си научни трудове за единобожията религия на прабългарите, както и със сериозното изучаване на ранното християнство по нашите земи. Предаването „Нашият ден“ си спомня за него в деня на годишнината от неговата кончина.
Иван Венедиков е роден в София във видния български род Венедикови. Завършва „Класическа филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1934 – 1939), а след дипломирането си се отдава повече от половин век на науките история и археология..
Малко хора знаят, че като млад учен той е бил (1943 – 1944) е бил уредник в Античния отдел в музея в Скопие и там прави първите си разкопки и открива големия античен и средновековен град Баргала (Брегалница) и средновековния (от IX-Х век) Козяк.
В по-късни години работи в новосъздадения Институт по тракология при БАН, а от 1978 до 1986 г. завежда отдел „Антична археология“ при Националния исторически музей в София и е сред неговите създатели.
През годините създава повече от 150 изследвания върху тракийската история, култура, изкуство и език въз основа на по-големия брой проучени паметници в сравнение с предшествениците си, Иван Венедиков показва мястото на траките в развитието на културата на Югоизточна Европа.
Но той не би бил такъв известен в България и цяла Европа учен, ако всяко лято не е бил на „терен“ т.е. на разкопки… На това е учел и своите студенти – че науката се ражда извън университетските кабинети.
Чуйте повече от звуковия файл.
Нейните сини очи говорят толкова красноречиво, сякаш проникват в зрителя и го четат. Никак не са малко филмите, да не говорим за театралните постановки, които го доказват. След като преминава през премеждия, за да влезе в ВИТИЗ, днес, знаем – НАТФИЗ, които накрая я отвеждат до класа на любимия ѝ професор Крикор Азарян, Стефка Янорова прави първата си..
Международният кинофестивал за късометражно кино "Карантината" във Варна започва утре (5 август). В "Нашият ден" един от организаторите – художникът Дарин Сотиров от школа "Дедал", разказва за програмата и каузата на събитието. 11-то издание на фестивала ще се проведе в 5 летни вечери, като програмата му включва 35 късометражни филма –..
Гост в "Тийн Тайм" е Симо Лазаров, пионер в областта на електронната и компютърната музика в България. Завършил е Музикалната академия в Прага и Техническия университет в София. От 1967 до 1982 година свири в рок група "Везни". По-късно защитава дисертация, свързана с компютърната музика. Специализира в различни студия за електронна музика,..
В рубриката "Изкуството в мен" търсим себепознанието. Мъдростта на писателите, поетите, артистите, творците. Животът ни предлага своите странни предизвикателства, а изкуството често идва на помощ. Представяме поетесата и писателка Рания Раим. Тя израства в Кайро и е автор на книгите The Search For Something More, All The Letters I Should Have..
"Семейно радио" излъчва от Художествената галерия "Проф. Васил Захариев" в Самоков по време на Международния джаз фестивал "Д-р Емил Илиев", който се провежда в Боровец от 1 до 6 август. Събеседници в подвижното студио на БНР са: кметът на община Самоков инж. Ангел Джоргов със съпругата си Любослава, директорът на фестивала д-р Таня Илиева с дъщеря..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Учени се заеха да създадат човешка ДНК от нулата. Това може само да ни накара да подкрепяме науката. За момента никой не планува създаване на..
Ако сте съвременни работещи родители и нямате наоколо баба да ви помага, сигурно често сте изпитвали нужда от подобна подкрепа на по-възрастен човек. Ето..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg