Проф. Иван Венедиков е български историк, филолог и археолог, един от пионерите на съвременната научна история и археология. Той е известен с това, че пръв от своите колеги започва сериозно изследване на историята на траките по българските земи, още преди Втората Световна война, известен е и с многобройните си научни трудове за единобожията религия на прабългарите, както и със сериозното изучаване на ранното християнство по нашите земи. Предаването „Нашият ден“ си спомня за него в деня на годишнината от неговата кончина.
Иван Венедиков е роден в София във видния български род Венедикови. Завършва „Класическа филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1934 – 1939), а след дипломирането си се отдава повече от половин век на науките история и археология..
Малко хора знаят, че като млад учен той е бил (1943 – 1944) е бил уредник в Античния отдел в музея в Скопие и там прави първите си разкопки и открива големия античен и средновековен град Баргала (Брегалница) и средновековния (от IX-Х век) Козяк.
В по-късни години работи в новосъздадения Институт по тракология при БАН, а от 1978 до 1986 г. завежда отдел „Антична археология“ при Националния исторически музей в София и е сред неговите създатели.
През годините създава повече от 150 изследвания върху тракийската история, култура, изкуство и език въз основа на по-големия брой проучени паметници в сравнение с предшествениците си, Иван Венедиков показва мястото на траките в развитието на културата на Югоизточна Европа.
Но той не би бил такъв известен в България и цяла Европа учен, ако всяко лято не е бил на „терен“ т.е. на разкопки… На това е учел и своите студенти – че науката се ражда извън университетските кабинети.
Чуйте повече от звуковия файл.
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Специализира "Графика" в класа на проф. Радко Спасов, а след това в графичния департамент на Академията за..
Механизмите, които трябва да подпомагат финансово държавните театри, почти не работят. Културните политики са в някаква агония, а е необходимо да се обърне внимание на потребностите на всеки един културен институт, за да може той максимално добре да изпълнява своята функция. Това смятат директорката на Театрална работилница "Сфумато" проф...
Навършват се 143 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора. За 13-и път ще бъде връчена Националната награда за живопис на името на художника. Ден преди награждаването на новия лауреат и откриването на изложбата на миналогодишния носител на наградата – Димитър Чолаков, в "Артефир" е разговорът с директора на Художествената галерия..
В предаването ви предлагаме документален запис от 4 ноември 2024 г. от залата на Виенската държавна опера на спектакъла на "Мадам Бътерфлай" – триактната драма от Джакомо Пучини, под диригентство на Джампаоло Бизанти. Композиторът открива сюжета за своята шеста опера по време на престоя си в Лондон, където гледа едноактната трагедия "Гейша" на Давид..
"С образа на онези деца, които бяхме" – в "Артефир" гостува авторът на мемоарната книга Андрес Сааведра Бараона . Институтът Сервантес бе домакин на представянето на книгата, написана от чилиецът Сааведра, който вече 40 години живее в България. В своята мемоарна книга Сааведра събира спомени, лица, анекдоти, съдби на онези млади..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като..
"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg