Историята на България от Петър Богдан с оригинално заглавие „De antiquitate Paterni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas“ (на български: „За древността на бащината земя и за българските дела към неговите сънародници“), завършена около 1667 г., е най-ранният известен историографски труд по история на България, предхождащ с около век написаната в 1761 г. от католическия отец Блазиус Клайнер „История на България“ и труда „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски от 1762 г.
Текстът на историята е неизвестен до 1979 г., когато във Ватикана са намерени 9 страници препис от историята, съдържащи увод, 3 глави и част от четвърта. Дотогава за нея се знаело единствено от сведения в писма на Петър Богдан.
През 2017 г. в университетската библиотека на италианския град Модена от проф. Лилия Илиева е открит и целият авторов ръкопис на историята, а през 2020 г. е издаден като книга – от Университетско издателство "Неофит Рилски" като факсимилно издание и от Университетско издателство "Св. Климент Охридски" с превод на български и коментари от д-р Цветан Василев. Целият текст на съчинението е разпределен в 70 глави.
За изданието разказва в “Нашият ден“ откривателката на историята на Петър Богдан проф. Лилия Илиева. Тя е професор по общо и сравнително езикознание в Югозападния университет “Неофит Рилски“.
“Много години съм търсила този ръкопис и никога не съм се съмнявала, че рано или късно ще го намеря. В личен план не съм изненадана от това.
Човек никога не знае какво от това, кое от това, което е направил всъщност, има най-голямо значение. Може би наистина тази находка ще бъде моят принос в науката.
Петър Богдан е автор не само на това съчинение. Той има и други книги. Създал е и едно поетическо произведение. Поема, която също се опитах да преведа на съвременен език и издадох.
Има и други книги, в които преобладава преводната част, но има и авторски части.
Този исторически трактат, който не особено точно се нарича “История на България“, се отличава от другите му произведения по това, че е един много сериозен научен труд на равнището на тогавашната наука. Той отговаря дори на съвременните изисквания за научност.
Защо остава непознат?
Защото съвсем отскоро Петър Богдан влиза в науката със своите произведения. Неговите текстове не бяха издирени и не бяха обнародвани.
С моите колеги от Югозападния университет, от Софийския и НБУ успяхме да представим Петър Богдан, както и други негови съвременници с техните произведения. Нещо, което до момента не беше правено.
Т.нар. “История на България“ е останала в ръкопис, но има данни, че е била и отпечатана във Венеция.
Става дума за неща, които съвсем наскоро са въведени в научно обръщение, и тепърва ще спират вниманието на изследователите. Изследването на тези произведения тепърва предстои, както и включването им в културата. Едно такова включване коренно ще промени нашите представи за културния живот на българите по време на Османската империя, както и представите ни за културното равнище на българите. Защото българският елит тогава е на равнището на европейския. Тези трудове са правели впечатление на учените от тогавашната Западна Европа.
В момента тече процедура по защита на една докторска дисертация в Института за литература към БАН, в която за първи път е включен този исторически трактат на Петър Богдан като обект на изследване.
Фактите
Абсолютно всичко, което е представил Петър Богдан, е научно обосновано. С всичките си твърдения той се позовава на автори, които добросъвестно цитира, посочвайки източник и страница. Но по-ценни са неговите лични наблюдения върху живота на българите през XVII в.
В качеството си на Софийски архиепископ той е посещавал различни селища. Като високообразован човек се е интересувал от културния живот и на православните българи. Оставил е данни и за манастирския културен живот.
Научните му интереси са послужили като пример за видни за тогавашното време западни учени да се заинтересуват например от историята на София. По негов стимул един немски учен написва съчинението “История на София“, което се пази и до днес във Ватикана като ръкопис.
Повече за Петър Богдан можете да чуете от проф. Лилия Илиева в звуковия файл.
За параклис с положените в него кости на Петър Богдан разказва в “Нашият ден“ д-р Анита Комитска, етнолог и директор на Историческия музей в Чипровци.
Градчето Чипровци е някогашното католическо сърце на България. От него тръгва благодатта на Христовата вяра към павликяните в Северна и Южна България. Днес не можем да си представим величието на някогашното Чипровци.
Чипровските католици са онези мъже, които са били духовници, писатели, живата връзка на поробена България със свободния християнски европейски свят.
През 1980 г. на историческия хълм на Чипровци, който е бил святото място, в което и изграден манастирът на Францисканците минорити, има един огромен храм, една катедрала с внушителни за времето си размери.
Идеята за създаването на този параклис дойде през 2017 г. от отец Иван Топалски. Възникна идеята, че откритите по време на разкопките на доц. Иван Сотиров кости, които без съмнение са на архиепископ Петър Богдан, трябва да намерят покой.
Чуйте повече в звуковия файл.
В книгата си "Граф Дренски – безделник по душа" Траян Антов представя коктейл от лични спомени, шеги и закачки, разкази за остров Бали и Виетнам и опити за сериозни разсъждения. На страниците се мяркат негови роднини и Румен Урумов, Елисавета Багряна, Елена Бобевска, Таню Киряков, Пламен Димитров, Дора Габе, Тома Спространов, Весел Цанков, Ники..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните навици на зайците" е пиеса, писана от Станислав Стратиев през 1996 година и поставяна само веднъж. Николай Урумов, в качеството на режисьор и актьор, съживява този сатиричен сюжет за "България,..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на изобразителното изкуство. На 27 юни в Софийската градска художествена галерия се състоя лекция на тема "Дечко Узунов и неговото наследство в Казанлък". В "Артефир" д-р Пламен Петров говори за..
Тази година наградата на редакция "Хумор и сатира" на Националния конкурс за хумор и сатира в град Кубрат спечели столичният поет Николай Искренов. Журито оцени искрените, човешки и "кинематографични" стихове, които той бе предложил за участие. Оказа се обаче, че Николай Искренов има не само сатирични стихотворения, палитрата на неговите интереси е..
Три големи събития предстоят в рамките на фестивала "Световен театър в София" . Повече за вълнуващите театрални преживявания, които очакват българската публика в "Артефир", разказва театроведът Асен Терзиев . Това е 18-о издание на фестивала, който е част от Културния календар на Столична община. "Страх и отчаяние в Третата империя" –..
Книгата "Корейското чудо халю" – как Южна Корея стана толкова популярна?" е изследване на Цветелина Борисова , насочено към успеха на южнокорейската..
Във Френския институт в София бе представен един невероятен проект на Оливие Живр, антрополог, балканист, преподавател и изследовател в лионския..
За трета година фестивалът Doctor Rock Fest на Античния форум "Августа Траяна" в Стара Загора ще обедини на сцената рок групи, в които свирят лекари ...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg