Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Камелия Кондова е носител на Националната награда "Изворът на Белоногата" 2021

9
Снимка: Община Харманли

Камелия Кондова е носител на Националната награда "Изворът на Белоногата" за 2021 г. Това съобщиха от Община Харманли, организатор на традиционните Национални литературни празници.

Журито на 22-рото издание на “Изворът на Белоногата” Харманли 2021 присъди престижното отличие за цялостно творчество и принос в българската литература “Изворът на Белоногата” на Камелия Кондова. Наградата бе връчена от кмета на Община Харманли Мария Киркова.

Поетичната вечер, състояла се в Културен център Харманли, бе открита и водена от харманлийския поет Георги Николов. В традиционното литературно четене се включиха поетите Иван Есенски, Нико Стоянов, Росица Станева, Ели Видева, Георги Николов, Светлана Николова, Рада Асенова.

Тазгодишният лауреат Камелия Кондова е онази прекрасна българска поетеса, която написа и продължава да създава най-светлите и най-тежките стихове в съвременната българска поезия. 

Родена в гр. Добрич, завършила езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност българска филология. Работи като радиожурналист в Добрич. Член е на Съюза на българските писатели от 1997 г. 

Автор е на стихосбирките: “Повод за живот”, “Не и милост”, “Как се обича художник”, “Тепърва ще се уча на живот”, „Бай Георги има тъжни рамене“, "Неделята, която беше в понеделник". Отличавана е с голямата награда на Националния конкурс “Петя Дубарова”, с голямата награда на Националния конкурс “Веселин Ханчев” (двукратно), с първа награда на в. “Литературен глас” – Стара Загора, с първа награда от Националния конкурс “Петър Алипиев” (2003), носител на приза на Националната литературна награда „Дора Габе“ (2018) и др.

Авторката прочете няколко от своите стихове, с които развълнува публиката и заслужено получи аплодисменти след всеки прочит.


РОДОПИ
Такава планина не е за всеки.
По-мъдра е от мен, и по-зелена.
Протягам се и ставам на пътека –
да минат по-невежите от мене.
Такава планина не е за вчера –
да я обиждам със невръстни дати.
Аз първо трябваше да се намеря,
а после да се губя в красотата ѝ.
Такава планина не е за после.
Тогава някой друг ще я живее.
Сега съм аз. Със поглед я докосвам.
Не се смалявам, а раста пред нея.
И толкова голяма вече ставам,
че тебе с този поглед те прекрачвам.
На равното все някак ти прощавах.
Но днес е планина. И няма начин.


Снимки – Община Харманли


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Линиите на времето и архитектурната ни история

Филмът на Божидар Стоилков "Линии на времето: Българският модернизъм" предлага нов поглед към наследството на българския архитектурен модернизъм. Той е първата част от поредицата "Архитектурата преди и сега", създадена в сътрудничество с Клуб "Смисъл".   В "Какво се случва" филма представят продуцентката му Силвия Куманова и архитект Веселин Алексиев..

публикувано на 11.11.25 в 17:06

Другият съм аз: фотожурналистът Михаела Вачева

Фотограф, разказвач на истории, който живее между България и САЩ. Репортерските ѝ интереси са насочени към истории за миграция, принудителна асимилация, равенство между половете и маргинализирани общности. "Аз съм българо-турски фотожурналист на свободна практика, базиран на Балканите (предимно в България) и Сан Франциско, Калифорния, казва..

публикувано на 11.11.25 в 16:49
Васко Кръпката

Васко Кръпката и битката за едната свобода

"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и каза: "Тато падна". – така Васко Кръпката си спомня датата 10 ноември 1989 година – Казах: Другарко, много сте се напила! Не може да бъде! Не ѝ взех пари, прибрах се вкъщи и си пуснах "Свободна..

публикувано на 11.11.25 в 15:19
Вислава Шимборска

Полската следвоенна поезия

Предаването "Литературата. Начин на упортреба" е посветено този път на полската следвоенна поезия – поетите Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Вислава Шимборска и Тадеуш Ружевич. Разказват повече преводачът Камен Рикев и д-р Кристиян Янев. Чеслав Милош (1911 – 2004), един от най-именитите полски писатели на ХХ век. Дебютира като поет в сп. "Alma Mater..

публикувано на 11.11.25 в 14:25
Весела Морова, Светлана Вълкова, Кин Стоянов, Йорданка Янкова, Дарина Маринова

Програма "Христо Ботев" раздаде наградите "Златният будилник" 2025

Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път.  По традиция от 2002 година насам наградите "Златният  будилник" се връчват на 1 ноември, но този път церемонията се състоя на друга знакова дата – 10 ноември. Лауреатите се избират чрез пряко гласуване от всички..

обновено на 11.11.25 в 10:54