Как може да бъде възстановен туристическият и местният бизнес в България с кулинарен бранд? Дали Черноморието може да стане популярно място за гастрономически туризъм?
С тази задача от българска страна се заемат група експерти от туристическия и ресторантьорския бранш. С решение на президиума на ФРиО за ръководител на проекта „Черноморска кухня“ в България е определен Желязко Атанасов – туроператор и професионалист от бранша, а централата е в Поморие. Целта е до 2025 г. черноморската кухня да влезе в топ 15 на най-популярните кулинарни брандове в света.
Темата коментира в “Нашият ден“ Владимир Баканов, президент на Международния трансбрегов изпълнителен комитет Black sea cousine.
“Радостен съм, че след продължителен период на пандемия, успяхме да се срещнем лице в лице, да седнем на една маса и да проведем съвет на директорите на “Черноморска кухня“ на живо и то в България.
Проектът е в заключителен етап на проучване и преминава към активно приложение на пазара. Базата данни, за която обявихме и пред медиите, върху която “Черноморска кухня“ продължи работа през последните две години, включва гастрономични продукти, събрани от крайбрежията на Черно море.
В първоначалния вид тя включва 662 названия, от които в последната година бяха селектирани 50 ястия. Акцентът при избора беше маркетинговият потенциал.
Всичко се извършваше поетапно. Първоначално дискусията се водеше върху пълната база данни. И като резултат получихме разширен списък-селекция, в който бяха включени продукти по критерии – вкусни, обикновени, добре продавани, както и продукти, които могат да бъдат печеливши в маркетинговите програми.
Следващият етап бяха кулинарните сесии с избрани шеф готвачи. Само от България участваха 68 или 69 готвача.
Чуйте Владимир Баканов в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ Желязко Атанасов, вицепрезидент и координатор за България на Международния трансбрегов изпълнителен комитет, който е свързан и с бранда Black sea cousine (“Черноморска кухня“).
“Вече четири години работим активно над създаването и популяризирането на бранда “Черноморска кухня“. Ако в началото работата ни беше повече стихийна, то с течение на времето, особено по време на пандемията през 2020 г., успяхме да наложим определена методология и да постигнем желаните резултати.
Трудно ни беше да определим критериите, по които ще селектираме всички ястия, които са по крайбрежието на Черно море, а те не са никак малко.
В базата данни, която завършихме в началото на 2020 г., попаднаха 662 ястия по цялото крайбрежие на Черно море.
На съвет на директорите на “Черноморска кухня“ беше взето решение първата столица на Черноморската кухня, започвайки от 2022 г., да бъде град Бургас.
Възможно е град от Източното крайбрежие, заедно с Бургас, който е на Западното, да бъдат паралелно столици през 2022 г.
Черноморската кухня има силно изразен сезонен характер. Вариантът на 6-месечен статут на столица на кухнята естествено отпадна.
Предвиждаме да има пролетен фестивал, летен, есенен и зимен. Това е много добра новина за България. Това са поредица от мероприятия и фестивали и не на последно място – повишаване на познаваемостта на нашето крайбрежие сред европейските туристи.
Чуйте Желязко Атанасов в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg