Расте ли броят на жените в научните среди и кои от факторите са определящи, за да стигнат до участие в научноизследователска дейност?
Темата коментира в “Нашият ден“ Гавраил Гавраилов, доктор по социология и консултант на БНР:
“Тръгваме от данните на Евростат, който за мен бяха малко озадачаващи и изненадващи. Оказва се, че в момента в четири региона на България има около 57% присъствие на жените в науката. Най-високият дял за целия Европейски съюз.
Тези данни сами по себе си нищо не означават – трябва да се интерпретират и през другите резултати, които изследването показва.
В него се посочва, че държавата отделя прекалено малко средства за научна дейност и научни изследвания. Аз имам достъп до академичните среди, след като видях данните от проучването на Евростат, започнах да се оглеждам дали наистина жените са повече от мъжете. На пръв поглед сякаш това наистина е така. Бъдещето ще покаже дали тенденцията е дългосрочна.
Но според мен науката в България в последните години изтърпява фундаменталната си криза, не само заради липсата на средства за развитие, а вероятно има и други съвсем обективни причини, свързани с реформата във висшето образование. Когато всички тези причини се насложат една върху друга, имаме този резултат, който може би е парадоксален, но вероятно е и съвсем логичен."
Чуйте Гавраил Гавраилов в звуковия файл.
Да отглеждаш деца, да преподаваш и да се занимаваш с научна дейност в България.
Темата коментира в “Нашият ден“ гл. ас. д-р Весела Михова от катедра „Приложна математика и статистика“ на Русенския университет „Ангел Кънчев“.
“От 2013 г. съм преподавател в университета в Русе и имам две деца – на пет и на година и половина.
С първото си дете си направих докторантурата, по време на първото си майчинство. При второто дете, още когато стана на година, се върнах на работа. Смятам, че професията е подходяща, за да може човек да отделя повече време на децата, защото работното време не е така фиксирано. Имаме и големи летни отпуски.
С науката е по-трудно, защото човек трябва да може да се съсредоточава. За да твори човек в науката, се иска спокойствие, да не те прекъсват деца, което понякога е по-трудно."
Промени в правенето на наука у нас
"Според мен това, което много липсва в българското образованието, е липсата на връзка между теорията и практиката. Студентите не знаят това, което учат, къде и за какво ще им трябва. Не само да се казва, че има приложение в тази и тази сфера, а да има примери."
Чуйте Весела Михова в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. д-р Маргарита Богданова, декан на факултет „Мениджмънт и маркетинг“ в Стопанската академия в Свищов:
“Все по трудно тръгват младите жени да се занимават с наука, проблем, пред който все повече се изправяме. Това се отнася изобщо за младите хора.
Висшите училища и науката са в конкуренция с бизнеса за привличане на млади хора, на таланти. Това става все по-трудно, защото вероятно бизнесът е по-атрактивен за тях. На първо място, като заплащане, а и като по-бързо кариерно развитие.
В науката кариерната пътека е по-дълга, понякога по-неясна. Всичко това влияе негативно върху решението на младите хора.
Личните мотиви в крайна сметка при младите хора доминират, човек не може да мисли само за целите на обществото. Той трябва да бъде отдаден на науката и да има пламъка в душата си за търсене на научни резултати, за откриване на неоткритите до момента неща, които осмислят и личната му кариера, но има и много други фактори."
Чуйте проф. Маргарита Богданова в звуковия файл.
Снимки: Pixabay
"За мен благотворителността е култура. Има жестове, които дават надежда. Благодарение на тях продължаваме напред". Думите са на Посланик Иван Станчов, основател на Карин дом – една от първите граждански организации у нас, още от 1996 г. Най-важната мисия на Дома е да помогне на всяко дете да расте щастливо, да има възможност да учи и да се развива...
Милена Ташкова е клиничен психолог, директор на "Психодраматична работилница", психотерапевт, супервайзър и обучител по метода психодрама и главна част от проекта "Живот на килограм", който помага за превенцията на хранителните разстройства при тийнейджърите. Повече от 15 години е била училищен психолог. "От 25 години работя като..
Политическите и икономическите процеси в България коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Имаме доста динамична геополитическа конюнктура в света, която се променя драматично, бих казал, през последните няколко години от пандемията насам. България, като цяло, винаги е била чувствителна към тези промени. И на..
Защо на гражданското обществото е нужен контекст, за да разбере същността на една криза и да реагира на нея, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Никола Рахнев , създател на "Гората.бг". Гражданското общество "България е пълна с прекрасни хора, с добри хора, с будни хора и това далеч не е само в София. Най-ценното, което имат..
Какво е новото във връзка със заповедното производство, защитата по изпълнителни дела и издадените електронни изпълнителни листове? Какво представлява заповедното производство – от кого и как се ползва то? Какви възражения може да се направят от лицето, срещу което има издадена заповед за изпълнение и какво друго да направим, за да се защитим в..
Политическите и икономическите процеси в България коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Имаме доста динамична..
Музикалният "по-малък брат" на Тоби Драйвър от KayoDot пристига за три дати у нас по покана на радиофестивала "Аларма Пънк Джаз". Заедно с грузинския..
Известният хирург и общественик д-р Николай Болтаджиев успява да изненада ценителите на изкуството със своята първа самостоятелна изложба "Диагноза:..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg