Расте ли броят на жените в научните среди и кои от факторите са определящи, за да стигнат до участие в научноизследователска дейност?
Темата коментира в “Нашият ден“ Гавраил Гавраилов, доктор по социология и консултант на БНР:
“Тръгваме от данните на Евростат, който за мен бяха малко озадачаващи и изненадващи. Оказва се, че в момента в четири региона на България има около 57% присъствие на жените в науката. Най-високият дял за целия Европейски съюз.
Тези данни сами по себе си нищо не означават – трябва да се интерпретират и през другите резултати, които изследването показва.
В него се посочва, че държавата отделя прекалено малко средства за научна дейност и научни изследвания. Аз имам достъп до академичните среди, след като видях данните от проучването на Евростат, започнах да се оглеждам дали наистина жените са повече от мъжете. На пръв поглед сякаш това наистина е така. Бъдещето ще покаже дали тенденцията е дългосрочна.
Но според мен науката в България в последните години изтърпява фундаменталната си криза, не само заради липсата на средства за развитие, а вероятно има и други съвсем обективни причини, свързани с реформата във висшето образование. Когато всички тези причини се насложат една върху друга, имаме този резултат, който може би е парадоксален, но вероятно е и съвсем логичен."
Чуйте Гавраил Гавраилов в звуковия файл.
Да отглеждаш деца, да преподаваш и да се занимаваш с научна дейност в България.
Темата коментира в “Нашият ден“ гл. ас. д-р Весела Михова от катедра „Приложна математика и статистика“ на Русенския университет „Ангел Кънчев“.
“От 2013 г. съм преподавател в университета в Русе и имам две деца – на пет и на година и половина.
С първото си дете си направих докторантурата, по време на първото си майчинство. При второто дете, още когато стана на година, се върнах на работа. Смятам, че професията е подходяща, за да може човек да отделя повече време на децата, защото работното време не е така фиксирано. Имаме и големи летни отпуски.
С науката е по-трудно, защото човек трябва да може да се съсредоточава. За да твори човек в науката, се иска спокойствие, да не те прекъсват деца, което понякога е по-трудно."
Промени в правенето на наука у нас
"Според мен това, което много липсва в българското образованието, е липсата на връзка между теорията и практиката. Студентите не знаят това, което учат, къде и за какво ще им трябва. Не само да се казва, че има приложение в тази и тази сфера, а да има примери."
Чуйте Весела Михова в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. д-р Маргарита Богданова, декан на факултет „Мениджмънт и маркетинг“ в Стопанската академия в Свищов:
“Все по трудно тръгват младите жени да се занимават с наука, проблем, пред който все повече се изправяме. Това се отнася изобщо за младите хора.
Висшите училища и науката са в конкуренция с бизнеса за привличане на млади хора, на таланти. Това става все по-трудно, защото вероятно бизнесът е по-атрактивен за тях. На първо място, като заплащане, а и като по-бързо кариерно развитие.
В науката кариерната пътека е по-дълга, понякога по-неясна. Всичко това влияе негативно върху решението на младите хора.
Личните мотиви в крайна сметка при младите хора доминират, човек не може да мисли само за целите на обществото. Той трябва да бъде отдаден на науката и да има пламъка в душата си за търсене на научни резултати, за откриване на неоткритите до момента неща, които осмислят и личната му кариера, но има и много други фактори."
Чуйте проф. Маргарита Богданова в звуковия файл.
Снимки: Pixabay
На 25 февруари София ще бъде домакин на 11-ото издание на международния форум за иновации Innovation Explorer . Тазгодишното мото на събитието – " Екстремен свят" – отразява динамиката и предизвикателствата на съвремието ни, коментира основателката на форума Леона Асланова в ефира на предаването "Време за наука". Форумът ще постави фокус..
Всеки от нас, поне веднъж в живота си, се е питал: "Защо нямам тези способности?" – било то физическа издръжливост, интелектуална острота, изключителен талант или необикновена красота. Въображението ни неизменно ни тласка към размисъл за границите на човешките възможности и начините за тяхното преодоляване. Но докъде може да ни отведе това желание..
В рубриката "Времето на редактора" обръщаме внимание на една дългогодишна традиция, свързана с почитта към Васил Левски в град Карлово. Учениците от Средно училище "Васил Левски" продължават да пазят спомена за Апостола на свободата чрез ежегодни театрални постановки, които се радват на голям интерес от страна на жителите на града. Днес, в..
Колко опасни са вейповете? Ново проучване наскоро даде малко повече яснота за рисковете от употребата на вейпове. Вейповете станаха алтернатива на наргилето. Рекламите им са навсякъде в социалните мрежи. Инфлуенсъри и модели организират игри и ги подаряват. Те имат този "куул фактор". Рекламната кампания на една от марките е "Новото..
В рубриката "Разговорът" диригентът Йордан Камджалов и ръководителят на Първото частно училище и детска градина "Д-р Мария Монтесори" – Мая Василева, споделят своите възгледи за силата на музиката, образованието и духовността в изграждането на достойно общество. Музиката като мост към безсмъртието На 152-рата годишнина от гибелта на..
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до..
"Във Funkallero сбъднах мечтите си откъм мелодии, които са били в главата ми от много време. Музикантите, с които свирим се влюбиха в тази музика и в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg