Колонизацията на Космоса е тема на безброй книги и филми. Но за да се случи заселването на друга планета, човекът ще трябва да се върне отново в пещерите и оттам да гради живота. Как би станало това, можем да разберем тук, на Земята. При изригванията си вулканите оставят т.нар. "лавови тръби" дълбоко в Земята и тъкмо условията в тези тръби ще ни дадат отговорът как ще заселим планети с тънка атмосфера и висока радиация.
Това може да звучи далечно и утопично, но космическите изследвания се комерсиализират. Компанията "Аксиом" работи по създаването на първата частна космическа станция. В началото на 2022 година тя ще изпрати първите частни астронавти на Международната космическа станция.
Сигурност сте чували за професията „ловец на таланти“, Саймън Дженър от "Аксиом" е „ловец на астронавти“ – той издирва хората, готови да летят в Космоса, и разбира се, ги подбира внимателно. Оказва се, че не е необходимо идеалният кандидат да е в „пращящо“ здраве и отлична форма.
Има далеч по-важни качества, за да не повторим грешките и греховете на човечеството от времето на Великите географски открития или Златната треска.
Какви възможности дава комерсиализирането на космически изследвания и защо е важно – научете от разговора с Никола Кереков и Саймън Дженър.
Колкото до бъдещето на страната ни, някогашна космическа сила, чуйте разговора с Никола Кереков:
Събитието на Рацио Future Present е на 10 октомври в София Тех парк. Освен международните лектори ще се представят и български научни предприемачи, които доказват, че науката създава успешни бизнеси. На специална сцена ще бъдат представени стартиращи компании, работещи в сферата на роботиката, здравната индустрия и космическите разработки.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
