Симфоничният оркестър на Антверпен откри новия си сезон на 25 септември с тържествен галаконцерт с участието на световно известното немско сопрано Диана Дамрау. В събитието взе участие и френският бас-баритон Никола Тесте, който е и съпруг на певицата. Солисти и оркестър музицираха под палката на именития наш диригент Павел Балев. Красиво украсената зала „Елизабет“ в Антверпен бе почти докрай изпълнена със зрители, които не трябваше да носят предпазни маски и да спазват физическо разстояние. Необходимо бе да се представи валиден Ковид сертификат, доказващ завършена ваксинация, преболедуване или отрицателен тест. Концертът бе под надслов „Кралски афери“, като свързващатанишка между включените фрагменти бе съдбатаи вълненията на известни монарси от световната оперна литература.
Вечерта бе открита с една от най-често изпълняваните и обичани увертюри на Джоакино Росини – от „Семирамида“. Тя бе последвана от известната и много виртуозна ария на Семирамида от първо действие, в която царицата с нетърпение очаква идването на своя любим Арзаче сред разкоша на висящите градини на Вавилон. В нея Диана Дамрау показа стабилна бравурна техника и сигурна интонация. Немската певица вече две десетилетия блести по най-престижните световни сцени и е сред най-титулуваните лирико-колоратурни сопрани. Големият й пробив бе през 2003 г. със смайващото ѝ участие като Царицата на нощта в Лондонската Ковънт Гардън. Концертът в Антверпен продължи с две молитви. Първата бе на изпълнения с угризения датски крал Клавдий, който моли покойния си брат за прошка – фрагмент от „Хамлет“ на Амброаз Тома. С интелигентно воден лиричен бас-баритон Никола Тесте изпя арията с хубаво легато и откровеност. За наша радост в програмата бе включен и откъс от българската оперна класика: молитвата на Мария-Десислава от едноименната опера на Парашкев Хаджиев – партия, написана за именитата наша певица Мария Венцеславова. Арията бе изпълнена от Дамрау с голямо чувство, различни динамики в двете строфи, а певицата демонстрира и завидно произношение на български език. В първата част прозвуча и великолепната увертюра към операта на Адолф Адам „Ако бях цар“ – с изящната си мелодичност и балетна танцувалност тя силно напомни за шедьовъра на композитора – „Жизел“.
Трябва да се подчертае, че Симфоничният оркестър на Антверпен бе в чудесна форма. Павел Балев дирижира с хубави, умерени темпа; оркестровият звук бе качествен, рафиниран и красив. Подчертано внимание бе отделено на динамичните детайли. Балансът със солистите бе безупречен. От 2007 г. Балев е главен диригент на Филхармонията в Баден-Баден. Наред с това гастролира в много европейски театри и оркестри. В кариерата му изпъква и успешната му работа с бележити певци като Красимира Стоянова, Едита Груберова, Томас Хемпсън и много други. От 2022 г. диригентът ще поеме музикалното ръководство на Операта във френския град Лимож. Концертът с участието на Диана Дамрау и Никола Тесте продължи с ария на Солиман от малко познатата опера на Шарл Гуно „Савската царица“. Последва забележителната сцена на изповедта на Мария Стюарт пред нейния верен Талбот малко преди да бъде екзекутирана - от „Мария Стюарт“ на Доницети. Дамрау насити този дует с голяма изразителност, във вокала рефлектираха ярко душевните емоции на кралицата. След паузата Никола Тесте изпълни две прочути басови арии - на Филип Втори от „Дон Карлос“ и на княз Гремин от „Евгений Онегин“ - със сигурна техника, интелигентно фразиране и хубав стил. Може би във вокала може да се потърси малко по-голямо цветово разнообразие. Концертът продължи с встъпителната ария на Ана Болейн от едноименната опера на Доницети. Този номер не може да се мери по художествена стойност със знаменитата финална сцена, но дава възможност на сопраното да демонстрира белкантова техника. Диана Дамрау се справи с чест с тази настина трудна в техническо отношение ария. Начинът на фразиране на певицата бе строго индивидуален, свеж и в унисон с душевните преживявания на образите. На моменти сопраното си позволи известна ритмична свобода. Миналата година Дамрау записа фрагменти от трите прочути Доницетиеви кралици на Тюдор с хора и оркестъра на Римската академия „Санта Чечилия“ под палката на Антонио Папано. В актива си тя вече има участие в „Мария Стюарт“, а през декември певицата ще прибави и ролята на Ана Болейн на сцената на Операта в Цюрих. Вероятно в близко бъдеще предстои и дебют в „Роберто Деверьо“. През този сезон Дамрау ще участва и в още една нова партия – на Графинята от „Капричио“ на Рихард Щраус на фестивала в Мюнхен.
В Антверпен прозвуча прочутата увертюра към „Норма“ на Белини, последвана от знаменитата лунна молитва Casta Diva, изпята от немското сопрано с безупречно легато, перфектен контрол на дишането и красота на вокала. Бих искал да подчертая, че Диана Дамрау е не само завършена певица, но и невероятна актриса, с вълнуващо сценично излъчване. Във всеки отделен номер само за няколко минути тя съумя да изобрази ярко преживяванията и вълненията на героините. Такова актьорско присъствие, особено в рамките на концерт, се вижда много рядко. Двамата певци възнаградиха ентусиазираната публика с по един бис. Никола Тесте изпълни арията на Максимилиан от ранната опера на Верди „Разбойници“. Аз очаквах тя да бъде последвана от голямата ария на Амалия от същата творба, предвид, че ролята вече е в репертоара на Дамрау. Вместо нея певицата предложи любимата на всички „O mio babbino caro“ от „Джани Скики“ на Пучини.
Настоящият сезон на Симфоничния оркестър на Антверпен е изключително амбициозен и богат. Само през октомври главният художествен ръководител – родената в Хонг Конг Елим Чан, ще дирижира Петата симфония на Густав Малер, а под палката на почетния диригент Филип Херевеге съставът ще се представи с Втората симфония на Антон Брукнер. През сезона ще се изявят и прочути солисти като Марта Аргерич, Гил Шахам и Анна Виницкая.
Бих искал да завърша с интересен цитат от интервю на Диана Дамрау за белгийския вестник L'Echo от ноември миналата година: „Музиката е езикът на чувствата, тя ни кара да се смеем и да плачем. Да дишаме. Тя насища нашето ежедневие с кислород и ни кара да вървим напред въпреки сегашната криза“.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg