Захарий Княжески – създателят на първата обществена библиотека в България

Захарий Княжески е български възрожденски просветен деец, книжовник, фолклорист и драгоман (преводач и посредник). Истинското му име е Жеко Петров Русев. Той е роден през 1810 година в село Пишмана (днес Княжевско), област Стара Загора. Изучава занаятите грънчарство и сапунарство. Учи в Стара Загора, Търново, Света гора и във Взаимното училище в Габрово при Неофит Рилски.

От 1832 учителства в Стара Загора. Предприема пътешествие из Близкия изток, Африка и Балканския полуостров. През 1837 г. учителства в Габрово, а през 1838 г. – в Търново. Завършва образованието си в Семинарията в Одеса. През това време развива активна патриотична дейност сред българите. Захарий Княжески приема руско поданство и става драгоман в Руското вицеконсулство в Търново, което по-късно е преместено в Русе.

Между 1845-1847 събира от различни институции и учреждения в Русия книги, учебни помагала и печатарска машина. Изпраща ги в България. Издейства стипендии за българските младежи и девойки, за да учат в Русия. Така той създава първата обществена библиотека в България. Регионалната библиотека в Стара Загора носи неговото име.

Захарий Княжески има заслуги за българския фолклор – записва народни песни, които по-късно са включени в сборника „Български песни“ на руски език от 1855 г. Публикува на руски език етнографски статии „Обичаи на българите при сватба, раждане, кръщаване на деца и при погребения". Сътрудничи на „Журнал Министерства народного просвещения“, „Цариградски вестник“, „Македония“, „Напредък„ и пр. Пише книги по земеделски, езикови и други въпроси. Организира курсове по бубарство. Бори се за земеделска просвета на населението.

За Захарий Княжески разказва в “Нашият ден“ д-р Андриана Спасова от Института за литература – БАН.

“Много е важно да се говори именно за интересни и по-малко познати днес възрожденци, за да може да излезем от едни христоматийни клишета за тази епоха и да си дадем сметка всъщност какви иноватори са тези хора.

Извършвали са напълно безвъзмездно редица дейности. Нещо, което днес трудно бихме могли да си представим, подобни самоотвержени жестове за развитието на културата и образованието. Затова понякога ни се струват и малко чудновати."

Дейността на Захарий Княжески е свързана с много важни просвещенски центрове – Стара Загора, Габрово и Велико Търново.

"За мен Захарий Княжески е един от първите български възпитаници на одеското образование през ХIХ в., участник в първия литературен кръг. Инициатор е за развитието на модерното българско образование, създава девическо училище. Има многостранна дейност като просветител, книжовник, преводач, фолклорист, учител и драгоман."

Желанието да се помогне на сънародниците

Българите тогава не са имали нужда само от духовна култура, което е още по-впечатляващо. Те са имали съвсем други политически и социални проблеми, но въпреки това съвсем безкористно отиват, учат в чужбина. Буквално започват се молят да им се дадат книги, за да може да ги донесат в България и да ги разпространят чрез преписи, превод…

Всъщност създаването на първата обществена библиотека през Българското възраждане е дело на Княжески. То се осъществява именно с натрупана литература, която той носи от Одеса до Ески Заара, което е днешната Стара Загора.

През 1857 г. той подема инициативата за откриването на женското училище в Стара Загора и по този начин и инициативата за възникване на девическото образование у нас.