"Обществото под ключ: проблеми на социологическото изследване в /пост/кризисни ситуации“ е монография от д-р Екатерина Маркова, главен асистент в Института за изследване на обществата и знанието при Българската академия на науките. Нейните научни интереси са в областта на методика и методология на емпиричните изследвания, оценка на ефективността на публични политики, социология на труда, уязвимост, демографска промяна.
За резултатите от изследването разказва в “Нашият ден“ д-р Екатерина Маркова.
“Като социолог, се опитвам да разбера какви са причините нашето общество да е толкова различно от останалите. Виждаме колко индивидуалистично общество е българското. Виждаме как хората се справят сами и с пандемията като предизвикателство. А всъщност институциите са ключът, който би дал баланса и би дал възможност за излизане от тази и всяка подобна криза.
Съществуващите досега социално-икономически неравенства бяха извадени на показ, станаха много явни заради ефектите на пандемията.
Виждаме как се появиха образователни неравенства, дигиталните, ако вземем примера с обучението от вкъщи заради локдауна. Виждаме как започнаха да възникват много сериозни проблеми точно във връзка с неравенствата и бедността, с децата в риск, с невъзможността на родителите да упражняват своята професия заради това, че трябва да помагат за това обучение. Родителите станаха учители, съученици, самите учители трябваше изведнъж да започнат да боравят с технологии.
Съществуващите досега проблеми в обществото, и не само в българското, а навсякъде, станаха много видими и много ярки. Има и нови конфликти и неравенства заради пандемията като ваксинационната бедност, която започва да се очертава, държави, които нямаха възможност да закупят ваксини за своето население.
Цялото това противопоставяне на ваксинирани и неваксинирани, на хора със сертификат и без сертификати е ново, защото в някои държави нежеланието да се ваксинираш те спира от това да работиш. Тук имаме много сериозен проблем за решаване – от една страна, етичен, от друга, противоепидемичен. Пандемията създава и нови противоречия."
Във време на ново разделение
"В българското общество не си спомням случай, в който да е имало широк национален консенсус по общозначими социални проблеми. Не сме имали национална стачка, подкрепена от широк кръг от граждани. Разделени сме по всеки един от въпросите, който ни касае пряко. Винаги има протест и контрапротест, мерки и контрамерки, предложения и контрапредложения.
И сега обществото е разделено – едната част иска строги мерки, да бъде въведен веднага локдаун, всички да останат по домовете си, другата иска изобщо да няма мерки.
Главният дебат е изместен в междуличностни и междугрупови конфликти, спорове и напрежение, вместо да се търси личната ни отговорност за начина, по който сме създали институциите в това общество и какво се корени в ниското доверие към тях. Не може да се търси вината на хората. Цялата тази комуникация от страна на политици към хората, че хората сме си виновни, защото българинът е недисциплиниран, необразован и с лошо здраве, смятам че е погрешна. Комуникацията трябва да се съобразява с това какви са характеристиките на българското общество."
Чуйте д-р Екатерина Маркова в звуковия файл.

Фермата на лесовъдите Силвия и Димитър Узунови в землището на созополското село Росен е истински рай, такъв какъвто днешният, а вероятно и човекът от миналото си го е представял. Силвия и Димитър завършват лесовъдство в Лесотехническият университет в София и след работа в лесовъдни стопанства в Странджа, се срещат с принципите и опита на..
По времето на Христос юдеите избягват да общуват с жителите на Самария, които презират, смятайки ги за полуезичници. Желанието на един юдейски законник да изкуси Сина Божи е провалено от разказаната притча за милостивия самарянин. Прекрасната постъпка именно на един самарянин принуждава юдейският законник да се засрами, а самарянинът остава в..
Промените от 1989-а, свободата на словото и купчините непреработено минало коментира в "Мрежата" по програма " Христо Ботев" писателката Теодора Димова . Промените "Основното за мен, като участник в митингите и всички граждански протести от 89-а, беше това, че всъщност ние мислехме, че сме извоювали свободата си. А изобщо не беше така. Това..
Малкото курортно селище е основано през 1924 година като място за почивка на хората от съседното село Велика , което е разположено на 4 км навътре от брега и няма излаз на морето. Първоначално се е наричало Емберли, по името на известния сорт грозде, а по-късно е преименувано на Лозенец. Намира се в община Царево, постоянните му жители са около 600..
Войната в Украйна, защо и за кого е важен Покровск, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Тодор Тагарев : За кого е важен Покровск "Важен е за Русия, важен е и за Украйна, важен е и за това как се възприемат военните способности и капацитетът на двете страни в момента в световен план. И основно – от президента Тръмп. Това е..
Войната в Украйна, защо и за кого е важен Покровск, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Тодор Тагарев : За кого е важен..
Само през 2024 г. в България са идентифицирани 36 нови вида психоактивни вещества , които се срещат под различни форми – прахчета, течности, бонбони,..
Предаването "Другият до мен" (всеки понеделник от 15 до 16.30) започна нова рубрика – "Професия Човек", в партньорство с фондация "За нашите деца"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg