“Критиката на изкуството, когато е направена добре, може да остави дори по-голямо удоволствие от изкуството, на което е посветена.” – казва Роджър Ебърт. Вдъхновени от думите на първия филмов критик със звезда на Алеята на славата, решихме да разгледаме темата за критиката и влиянието ѝ в съвременния свят. Кинокритиката може да е много повече от тълкувател и анализатор, а именно – активен съучастник, понякога дори с изпреварващи хоризонти.
За писането и анализирането на филми и абсолютното отдаване на киното, всеки път когато умът започне да препуска през екранните сцени, си говорим с Божидар Манов и Владислав Апостолов в близо 60 минути на Епизод 21 от подкаста на NO BLINK в партньорство с Българското национално радио – „Кино с думи“! Проектът е реализиран с финансовата подкрепа по Програма „Публики“ на Национален фонд „Култура“.
Божидар Манов е кинокритик, журналист и преподавател. Автор на стотици журналистически, критически и теоретични статии в редица български и чуждестранни издания. През годините е бил филмов наблюдател в БНР, БНТ, Дарик радио, други електронни медии и сайтове. Водещ на телевизионните предавания „Лачените обувки на българското кино“ (2015-2016). Автор е на редица книги за кино и многократно член и председател на международни журита на кинофестивалите в Берлин, Кан, Венеция, Карлови Вари, Сан Себастиян, Локарно, Кайро и др.
Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд”. Коментатор в bTV и БНР. Един от авторите на подкаста за кино на Webcafe – “Тихо, филмът започва”.
В световното развитие на киното критиката е активна част от създаването на филмови произведения. Като един от най-бележитите примери за това е дейността на критика, Андре Базен, който е признат за бащата на “Френската нова вълна”.
В процеса на развитие на филмовото изкуство възникват и много нива на разговор за киното – професионалната ниша на кинокритиците обаче са истинските съучастници в тези процеси. Сътрудничеството между кинокритици и творци е документирано през годините, като дори понякога работата на критиката е по-брилянтна от самото произведение, което бива разглеждано. Аналитичните текстове, независимо от тяхната форма, могат да бъдат изкуство сами по себе си. Виртуозното критическо писане няма ограничения, когато думите са обаятелни и продължават художествения език на филма, споделя проф. Божидар Манов.
Водещата информационна линия в журналистиката не я възпира в това тя да прерасне в аналитичен текст. Основната разлика с тясно специализираните критически текстове е, че информацията вече е позната на читателя, затова най-съществена е оценката и аналитичната мисъл. Двата основни стълба в създаването на критика са историята и теорията.
Като една от интересните функции на критиката журналистът Владислав Апостолов посочва възможността ѝ да бъдат обяснени задълбочено филмите, които са енигматични и сюрреалистични и образуват една по-голяма трудност от разбиране. Има ниша на претенциозни еквилибристики на тема кино, но това е част от многообразието на това да се говори за филмовото изкуство. Писането за кино може да е разбираемо за по-широка аудитория.
Навлизането във времето на дигиталната критика е позволило на все повече хора да се включат в разговорите за кино – предоставената демократична трибуна предоставя и не малко примери за некачествено писане, което не бихме могли да причислим към критиката, макар и да е понякога остроумно, понякога арогантно, понякога плитко и глупаво. Дигиталната критика е форма на бърз рефлекс, която по-скоро отстранява от същностните разговори за влиянието на филмовите произведения и формирането им в съответния контекст.
И още:
● Кинокритиката като активна част от кинематографичния процес, а не постфункция;
● Разликата между кинокритика и киножурналистика;
● Писането за кино – изкуство само по себе си;
● Влиянието на кинокритиката в световен мащаб;
● Истинският фундамент на кинокритиката – история и теория и спояването им с конкретния филм;
● Кинокритиката – единственият абсолютен стремеж е към качеството;
● Поводът да пишеш за един филм – обясняване на времеви контекст и обществени процеси чрез изкуството;
● Процесът по създаване на един текст – трябва ли да мисли авторът за хората, за които го пише;
● Демократизиране на разговорите за кино и йерархията на познанието и компетентността;
● Дефицитът в писането за българското кино;
● Претенциозната субкултура и незадълбоченото познаване на киното – балансът между двете;
● Времето на дигиталната критика.
"Обиколете Римската империя в нейния разцвет с Марк Сидоний Фалкс и неговия придружител, не особено изтънчения брит, д-р Джери Тонър", приканват издателите на книгата "Голямата обиколка на Римската империя". Изглежда, че авторите са двама, но всъщност е един в две роли. Д-р Джери Тонър, който е ръководител на Катедрата по класическа филология и..
Наближаването на Международния ден на театъра е идеален повод за начало на театралният маратон на "Алма Алтер". От сутринта на 30-и март до сутринта на 31-ви март театърът ще бъде дом на любители на театъра, готови да се потопят в света на театралното изкуство и да преживеят неповторими емоции. Разговорът в "Нашият ден" с Мариела Димитрова ,..
ДКТ "Иван Радоев" - Плевен представя на 30 март поетичния пърформанс "Един бял лист" по стихотворения на големия български поет и драматург Иван Радоев. Така ще отбележи 97 години от рождението му. Спектакълът е по идея на Калоян Радоев, внук на поета, а режисурата е на Йордан Славейков. Участват: Иван Радоев-син, Антъни Пенев, Димитър Николов,..
В Световния ден на пианото в рубриката "Темите на деня" гостува талантливия млад пианист Виктор Костов . Преди дни в зала "България" се случи един незабравим музикален спектакъл, който остави всички присъстващи изцяло пленени от виртуозното изпълнение на вълнуващи мелодии. Концертът, озаглавен "Магията на вариациите", представи изключителни..
На Световния ден на езика хинди в предаването за култура, коментари и анализ "Какво се случва" гостуваха преподаватели и студенти от специалност Индология в Центъра за източни езици и култури към СУ "Свети Климент Охридски", катедра Класически изток. Хинди е един от най-разпространените езици в света и основният език в северните и централните..
Днес потребността от сценични изкуства е много голяма. Като живо изкуство, театърът влиза в директен контакт със своята аудитория и това е от изключително..
"Малко място" е концептуална изложба на д-р Деян Боев, скулптор и преподавател в Националната гимназия за приложни изкуства "Тревненска школа"...
Българските книги звучат на френски език и присъстват в литературния живот на Франция. Париж, Страсбург, Лион – това е пътят на литературния тур, който..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg