Критиката като изкуство

“Критиката на изкуството, когато е направена добре, може да остави дори по-голямо удоволствие от изкуството, на което е посветена.” – казва Роджър Ебърт. Вдъхновени от думите на първия филмов критик със звезда на Алеята на славата, решихме да разгледаме темата за критиката и влиянието ѝ в съвременния свят. Кинокритиката може да е много повече от тълкувател и анализатор, а именно – активен съучастник, понякога дори с изпреварващи хоризонти.

За писането и анализирането на филми и абсолютното отдаване на киното, всеки път когато умът започне да препуска през екранните сцени, си говорим с Божидар Манов и Владислав Апостолов в близо 60 минути на Епизод 21 от подкаста на NO BLINK в партньорство с Българското национално радио – „Кино с думи“! Проектът е реализиран с финансовата подкрепа по Програма „Публики“ на Национален фонд „Култура“.

Божидар Манов е кинокритик, журналист и преподавател. Автор на стотици журналистически, критически и теоретични статии в редица български и чуждестранни издания. През годините е бил филмов наблюдател в БНР, БНТ, Дарик радио, други електронни медии и сайтове. Водещ на телевизионните предавания „Лачените обувки на българското кино“ (2015-2016). Автор е на редица книги за кино и многократно член и председател на международни журита на кинофестивалите в Берлин, Кан, Венеция, Карлови Вари, Сан Себастиян, Локарно, Кайро и др.

Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд”. Коментатор в bTV и БНР. Един от авторите на подкаста за кино на Webcafe – “Тихо, филмът започва”.

В световното развитие на киното критиката е активна част от създаването на филмови произведения. Като един от най-бележитите примери за това е дейността на критика, Андре Базен, който е признат за бащата на “Френската нова вълна”.

В процеса на развитие на филмовото изкуство възникват и много нива на разговор за киното – професионалната ниша на кинокритиците обаче са истинските съучастници в тези процеси. Сътрудничеството между кинокритици и творци е документирано през годините, като дори понякога работата на критиката е по-брилянтна от самото произведение, което бива разглеждано. Аналитичните текстове, независимо от тяхната форма, могат да бъдат изкуство сами по себе си. Виртуозното критическо писане няма ограничения, когато думите са обаятелни и продължават художествения език на филма, споделя проф. Божидар Манов.

Водещата информационна линия в журналистиката не я възпира в това тя да прерасне в аналитичен текст. Основната разлика с тясно специализираните критически текстове е, че информацията вече е позната на читателя, затова най-съществена е оценката и аналитичната мисъл. Двата основни стълба в създаването на критика са историята и теорията.

Като една от интересните функции на критиката журналистът Владислав Апостолов посочва възможността ѝ да бъдат обяснени задълбочено филмите, които са енигматични и сюрреалистични и образуват една по-голяма трудност от разбиране. Има ниша на претенциозни еквилибристики на тема кино, но това е част от многообразието на това да се говори за филмовото изкуство. Писането за кино може да е разбираемо за по-широка аудитория.

Навлизането във времето на дигиталната критика е позволило на все повече хора да се включат в разговорите за кино – предоставената демократична трибуна предоставя и не малко примери за некачествено писане, което не бихме могли да причислим към критиката, макар и да е понякога остроумно, понякога арогантно, понякога плитко и глупаво. Дигиталната критика е форма на бърз рефлекс, която по-скоро отстранява от същностните разговори за влиянието на филмовите произведения и формирането им в съответния контекст.

И още:

● Кинокритиката като активна част от кинематографичния процес, а не постфункция;
● Разликата между кинокритика и киножурналистика;
● Писането за кино – изкуство само по себе си;
● Влиянието на кинокритиката в световен мащаб;
● Истинският фундамент на кинокритиката – история и теория и спояването им с конкретния филм;
● Кинокритиката – единственият абсолютен стремеж е към качеството;
● Поводът да пишеш за един филм – обясняване на времеви контекст и обществени процеси чрез изкуството;
● Процесът по създаване на един текст – трябва ли да мисли авторът за хората, за които го пише;
● Демократизиране на разговорите за кино и йерархията на познанието и компетентността;
● Дефицитът в писането за българското кино;
● Претенциозната субкултура и незадълбоченото познаване на киното – балансът между двете;
● Времето на дигиталната критика.