Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Развод в България – правни условия и последици

Проф. Таня Йосифова
Снимка: личен архив

Какви са условията за получаване на развод? Колко форми на развод съществуват и какви са правните последици от развода?

Темата коментира проф. Таня Йосифова, експерт по семейно право и консултант на предаването “Законът и Темида“.

"Само съдът е компетентният орган да постанови развод независимо от неговия вид. По българското право са уредени два вида развод – развод по взаимно съгласие (като по цивилизован начин на прекратяване на брака) и развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака (развод по исков ред). При първия вид развод съдът не изследва мотивите и причините, довели до решението на съпрузите да прекратят брака, единствено изследва тяхното сериозно и непоколебимо желание. За целта се подава съвместна молба от двамата съпрузи, която трябва да е придружена от споразумение. Необходимо е и личното явяване на съпрузите.

При развода поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака трябва да се докаже, че брачната връзка е изчерпана от дължимото по закона и морала съдържание. Този факт трябва да се докаже в процеса от ищеца, включително и със свидетелски показания. Съдът се произнася по въпроса за вината, само ако има изрично искане в този смисъл от някой от съпрузите."

Правните последици от развода

Правните последици от развода са многоаспектни. Те касаят както личните, така и имуществените отношения между съпрузите, и отношенията им с ненавършилите пълнолетие деца. Съдът в съдебното решение трябва да се произнесе на първо място по въпроса за предоставяне упражняването на родителските права на ненавършилите пълнолетие деца. По начало те се предоставят на майката, с която имат по-силна емоционална връзка. Родителите трябва да проявят зрялост и да не допускат детето да бъде използвано като оръжие за отмъщение срещу другия родител, защото може да се стигне до синдрома на родителско отчуждение, при което най-големия губещ е детето."

Споделеното родителство

"За съжаление в България, за разлика от други държави, то не е възприето като практика, но лично аз смятам, че е една прогресивна практика и трябва да бъде поощрявано, доколкото създава нормална семейна среда за израстване на детето."

Как се поделя имуществото между съпрузите след развод

"Сега действащият Семеен кодекс урежда три имуществено-брачни режима --законен режим на съпружеска имуществена общност, брачен договор и режим на разделност. При първия режим, който е и на-масовият, след развода съпружеската имуществена общност от бездялова и неделима, се превръща в обикновена съсобственост при равни дялове на съпрузите. Възможно е да се докаже и различен размер на дяловете, а не равен, ако някой от съпрузите твърди, че има по-голям дял в придобиването на имуществото."

Какви са задълженията за издръжка на децата

"Всеки от родителите е задължен да дава издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали те са работоспособни или имат имущество, от което да се издържат. В съдебното решение съдът определя размера на дължимата издръжка, като се ръководи от възможностите на родителя да я дава и от нуждите на детето. Минималният размер на издръжката за дете е 1/4 от минималната работна заплата за страната, която за 2021 г. е 650 лева."

Чуйте проф. Таня Йосифова в звуковия файл.


Снимки: БНР, Pixabay, личен архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емона Иванова

Емона Иванова за спорта и мечтите

Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена.  Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..

публикувано на 03.04.25 в 15:56
Мария Шаркова

Защо нараства броят на делата срещу лечебните заведения?

За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана  от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..

обновено на 03.04.25 в 10:58

146 години от обявяването на София за столица – поглед назад

На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..

обновено на 03.04.25 в 10:13
Проф. Николай Габровски

Бъдещето на донорството: ще се промени ли нагласата на българите?

Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..

обновено на 03.04.25 в 09:35

Мая Методиева: Бедността в България е без точен профил, никой няма гаранция за утрешния ден

Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..

публикувано на 02.04.25 в 17:20