Когато се говори за будителите, често се забравя, а и в много случаи просто не се знае, че сред тях има и хора от пъстрото семейство на ромите.
Знаете ли, че първият превод на романа „Под игото“ на немски език е направен от д-р Атанас Димитров от едно село близо до Котел? А че сред основателите на кръга „Мисъл“ има и представители на тогавашната ромска интелигенция? Или пък, че всяка година расте броят на ромски младежи, завършващи висше образование, защото немалка част от този етнос – част от нашия народ, вече гледа на образованието като инвестиция в по-доброто бъдеще на децата си?
Ако сте пропуснали да научите или забележите тези факти, чуйте последното издание на предаването „Познати и непознати“. В него се търсят съвременните будители сред ромския етнос, както и известни поети - роми, които са оставили трайна диря в българската култура.
Първа в предаването се включва Стела Костова – непримирима жена, която дълги години вече работи за просветата на ромите от Сливен. Тя е председател на Ромската академия за култура, която няколко поредни години организира фестивал на българската култура в града.
Различни са оценките за европейската инициатива Декада на ромското включване. За България преобладават тези, които я наричат провал. Може би за по-голяма част от страната това важи, но не и за Видин – градът, от който всъщност тръгна инициативата. Поде я една учителка – Донка Панайотова. В резултат на нейната и на екипа ѝ работа стотици ромски ученици завършиха средно образование, а десетки – висше. Много от тях завършиха и някои от най-престижните световни университети.
Колегата Валери Леков е познат на аудиторията най-вече като журналист – автор и водещ на предаването Събота сутрин“. Малко хора знаят, че е завършил режисура, че е и прекрасен поет-сатирик. Почти никой обаче не знае за работата му с ромските деца – работа, която си е чисто просветителска дейност.
Когато стане дума за поети, чиито имена се различават от българските, първото име, за което се сещат хората е Усин Керим. А след него се нареждат тези на Мануш Романов и Савчо Савчев – и тримата напуснали вече този свят. За мястото им в българската литература разказва журналистът и поет Бойко Ламбовски.
Темата за храната далеч не е само въпрос на вкус или удоволствие — тя е тясно свързана с екологията, устойчивостта и културното наследство. Един от хората, които най-ярко олицетворяват тази връзка у нас, е Цветан Димитров — биолог по образование, изследовател по дух и сиренар по призвание. Поводът за нашия разговор с него е предстоящо обучение по..
На 5 юни ще бъде отбелязан Световният ден на околната среда. От 2 до 6 юни Министерството на околната среда и водите провежда у нас инициативата "Зелена седмица". В деня на откриването на изложбата "Подводна вкаменена гора" в Националния природонаучен музей във "Време за наука" гостува проф. Нешо Чипев. Проф. Чипев е участник в..
Проф. Милен Георгиев говори във "Време за наука" за М еждународната конференция за проучване и разработване на природни вещества в медицината и фармацията. 230 гости от над 30 държави са станали част от научната конференция у нас – доказателство, че България вече доказва своя голям изследователски потенциал. По време на събитието са..
Как с изкуствен интелект да бъде трансформиран начинът на преподаване, как страстта у децата към новите технологии да бъде ангажирана за създаване на повече интерес към учебния процес, по какъв път трябва да поеме българското училище в епохата на технологичната революция – разговор в "Нашият ден" с Доброслав Димитров , председател на УС на БАСКОМ...
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор..
12-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора се превръща в празник на европейската култура. Той..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg