Човекът е ловец, но и дивеч, откак свят светува

ЛОВЪТ е думата, която събира в студиото хора, далеч не само на пушката. Говорим и за лова на гласоподаватели, за лова на души (по Библията), за лова на смисъл, на образи и метафори. 

Професорът историк и траколог Иван Маразов разказва за лова като занятие на древните, научаваме защо глиганът е най-често ловуваното животно и как това се свързва с религията и космогонията на прадедите. 

Проф. Валери Стефанов пък говори за своята монография „Възхвала на лова“ и разказва кое свързва ловците, какво е ловното другарство и защо често големите писатели избират лова за хоби и отдушник. 

Художникът проф. Греди Асса съобщава как ловът на багри ще остане при истинските художници смисъл на творчеството – отвъд факта, че фотографията променя начина за възприемане на естетиката, както и начина на нейното сътворяване. 

Писателят и ловецът Николай Табаков разказва за приятелството си с творци и ловци като Йордан Радичков, говори за дружбата си с Николай Хайтов и други големи съзидатели. 

Колегата журналист и биолог Росен Мирчев пък осведомява за днешното състояние на ловния спорт в България, за бракониерството и грижата за дивеча от хората с пушките.

Та що е ловът – празно занятие на разглезени айляци и убийство на беззащитни животни, или идеща от древността човешка и природосъобразна култура на биологичния кръговрат? Тези въпроси се поставят в дискусията на предаването „Гласът на времето“ на 7 ноември.