„Силата на съдбата“ бе заглавието, с което Кралската опера на Валония в Лиеж отвори врати за публика след едногодишно прекъсване, предизвикано от пандемията с коронавируса. Оперният театър преживя изключително тежък период не само поради факта, че всички постановки бяха анулирани за зрители, но и от внезапната кончина през февруари 2021 г. на артистичния директор Стефано Мадзонис ди Пралафера. Театърът загуби лидера си, който от 2007 г. с неспирна всеотдайност, любов и професионализъм издигна Лиежката опера сред водещите европейски театри. Бързо бе обявен конкурс за нов интендант и от октомври поста пое италианецът Стефано Паче, който в последните години бе начело на Операта в Триест. Заглавията в афиша този сезон са все още избрани от покойния Стефано Мадзонис ди Пралафера. В този ред на мисли „Силата на съдбата“ се вписа в турбулентния и пълен с изпитания период за колектива в Лиеж. Начело на постановъчния екип бе Джани Сантучи, работил като асистент на Пралафера в множество продукции в Лиеж.
Веднага след вдигането на завесата се запитах къде днес в Европа все още човек може да види исторически достоверна режисура, следваща до запетая либретото и замисъла на композитора. Постановката бе истинска наслада за окото, като интригата не бе осъвременена и зрителят не бе обременен от допълнителни ефекти и нововъведения. Сценографията на Гари МакКан отрази правдоподобно местата, на които се развива действието – от дома на маркиз Калатрава до интериора на манастира „Мадоната на ангелите“. Основното правоъгълно ядро на декора бе разделено на две части, които чрез пневматичен механизъм се придвижваха вертикално пред погледа на зрителя при вдигната завеса. Особено красива бе картината в двора на манастира с известния хор „La Vergine degli angeli“. Както винаги костюмите на Фернан Руиц бяха великолепни и детайлно изработени.
Изпълнителският състав в шестте централни партии бе на много високо ниво, без нито едно слабо звено. В изключително трудната роля на Леонора ди Варгас се изяви уругвайската певица Мария Хосе Сири, притежаваща лирико-спинтов глас с много топъл тембър. Вокалните трудности на партията не представляваха проблем за сопраното. В арията „Son giunta“ се почувства уплашената, бореща се за изкупление на греха си жена, докато прочутата молитва за душевен мир „Pace, pace“ порази със своята спокойна и плавна линия. В редица моменти Сири използва майсторски топли и меки динамики. Името на певицата получи световна известност след участието ѝ през 2016 г. в престижното откриване на сезона на Миланската Скала като Чо-Чо-Сан в „Мадам Бътерфлай“.
Роденият във Верона италиански лиричен баритон Симоне Пиацола изпълни партията на брата на Леонора – Дон Карлос. Певецът започна спектакъла с леки интонационни колебания, но в големите баритонови сцени след паузата Пиацола впечатли с великолепен Вердиев стил и перфектна техника на дишането. Голямата ария „Urna fatale“ прозвуча с хубаво легато и елегантност на линията. Баритонът успешно се присъедини към тенора във високия тон на финала на втория мъжки дует.
Публиката в Лиеж има удоволствието да види в ролята на Дон Алваро световноизвестния тенор Марсело Алварес – изключително опитен певец с дългогодишна кариера по най-големите световни сцени. Аржентинецът показа желязно сигурна техника, безупречна интонация. В неговото сценично превъплъщение се почувства страстната, буйна кръв на кралския перуански потомък. Вокалът на Алварес бе с голяма драматична наситеност, високият му регистър бе сигурен и широк.
Звездният състав включваше и името на прочутия италианец Микеле Пертузи като Падре Гуардиано. Басът бе много авторитетен както сценично, така и вокално с изразителен и подчертано благородно оцветен вокал. Връхна точка на вечерта за мен бе дългият дует на Гуардиано и Леонора, изпълнен от Пертузи и Сири с голямо вокално майсторство и палитра от душевни емоции.
И в двете характерни роли солистите бяха забележителни. Красивата грузинка Нино Сургуладзе, която преди няколко години плени публиката в Лиеж като Кармен, бе съблазнителна и весела Прециозила. С необходимата гъвкавост на гласа, мецосопраното се справи уверено с трънливите бравурни пасажи на ролята. Сургуладзе получи дълъг аплауз след завладяващия Ратаплан. Впечатляващ в другия комичен персонаж на Фра Мелитоне бе и Енрико Марабели – с кристално ясна дикция, релефен и драматично осмислен тон. Сценичното му присъствие също бе запомнящо се. Интересен бе дуетът на Гуардиано и Мелитоне пред манастирските врати – рядко срещан номер за бас профундо и бас буфо. Убедителен Трабуко бе и лиричният тенор Максим Мелник, с неустоимата весела ариета „A buon mercato“.
Оркестърът бе в ръцете на италианския диригент Ренато Палумбо, който сигурно ръководи спектакъла с умерени, равномерни темпа. Маестрото подчерта по-скоро лиричната страна на Вердиевата партитура и в много моменти прозвучаха прекрасни меки динамики. Инструменталните сола бяха много акуратни. Ренато Палумбо избра оркестъра да има сигурна, но предимно съпровождаща роля на вокалните майстори, вместо да го превърне в ярък, драматичен образ. Участието на хора на Операта в Лиеж, подготвен от Денис Сегонд, също допринесе за успеха на представлението. Особено се открои мъжкият, монашески хор с изумителни пианисими.
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември), Шумен (12 декември), Велико Търново (13 декември), Русе (14 декември) и София (16 декември – зала "България") . Поради огромния интерес към концерта в София на 16 декември, организаторите..
Новият албум на българската алтернативно група Eagle Post се нарича Dystopian Romance. Той е записан и миксиран през 2023 г. от Георги Малчев (екс-Млък!, Quicksand Surfer, Sativa), а мастърингът е дело на легендарния английски продуцент Pete Maher, работил по продукции на Rolling Stones, Jack White и U2. Автор на текстовете и музиката е..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg