60% от българите смятат, че в сектор “здравеопазване“ има корупция, но едва 18 на сто от станалите жертви или свидетели на подобни практики са подали сигнал. Това показват данните от изследване на „Глобал Метрикс“, проведено във втората половина на месец май, по поръчка на Българския институт за правни инициативи.
Темата коментира в “Нашият ден“ Радостина Ангелова, управител на агенция „Глобал Метрикс“.
“Корупцията в сектор “здравеопазване“ се свърза много силно както с обществени поръчки, така и с други форми. Свързва се както с ръководители и директори на здравни заведения, така и със специалисти и ръководители на отделения. Изследването ни показва, че има едно много широко разпространено мнение за проникване на корупцията във всички нива. Това означава, че самата организация на здравните услуги е създала предпоставки за различни злоупотреби и нередности.
Изследването е проведено през месец май месец в период, в който втората вълна на Covid отшумяваше и няма преки обвързаности между нагласите и оценките. То обобщава едни дълго таили се проблеми в здравната система, които на практика не са решени през последните 20-30 години."
Доплащането
"Това именно е проблемът и на самите пациенти, че самата система се финансира изключително непрозрачно и безотчетно, а те самите като пациенти страдат от това, че не могат да получат качествено здравеопазване в рамките на своите здравни осигуровки, а напротив се налага да доплащат. България е една от държавите с най-висок процент доплащане, а сумите, които се доплащат от пациентите, са равни на внесените здравни осигуровки. Имаме почти 50% доплащане, което е много сериозна сума.
На 40% от пълнолетните българи се е налагало да доплащат за лечение, а 20% от тях са доплащали, без да им бъде издаден документ. Дори и при издаден документ е възможно част от тези доплащания да не бъдат регламентирани."
Проблеми, споделяни от пациентите
"Това са назначаването на ненужни прегледи или пък назначаване на лекарства, обвързани с избор на конкретен производител или пък свързани със специфичен интерес на самия лекар."
Частни и държавни болници
"Това разграничение ни показа разделителната линия между държавни и частни, което също показва и каква е новата ниша на едно достъпно частно здравеопазване, което би могло да запълни съществуващите дефицити при една приемлива и достъпна цена. За наша изненада и частните болници се обвързват в изследването с корупционни практики."
Чуйте Радостина Ангелова в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ Цветомир Тодоров от Българския институт за правни инициативи, които са поръчители на изследването.
“В най-общи линии можем да кажем, че гражданите са добре запознати с проблемите в здравеопазването.
60% от участниците в изследването смятат, че в здравеопазването има тежки корупционни проблеми. Това, което можем да изведем като извод, е, че има огромно недоверие към системата.
Ако има нещо положително в пандемията е, че тя ни дава шанс да направим някаква рекапитулация – какво се случва в системата на здравеопазването и може ли тя да бъде реформирана по някакъв начин."
Възможни решения
"Големият проблем е, че ние все още не сме провели дебата – какво е качеството на здравеопазването, доволни ли сме от него, ако не – защо.
Имаме ли достатъчно информация за хората, които управляват системата и изобщо може ли да им се доверим."
Повече за високия процент смъртност сред населението и слабата здравна култура при профилактиката на различни болести можете да чуете от Цветомир Тодоров в звуковия файл.
Публично събитие-дискусия "Правата на деца мигранти в контекста на новите европейски правила" организира в Харманли "Центърът за правна помощ – Глас в България". През 2024 година ЕС окончателно гласува Пакта на ЕС за миграцията и убежището. На 20 декември 2024 г. България публикува своя Национален план за изпълнение на Пакта. Новата европейска..
Какво показва анализът на застаряваща България – демография, медицински персонал и бъдещи тенденции – разказва в Lege Artis д-р Славейко Джамбазов , експерт в областта на здравните политики. Анализът прогнозира демографското състояние на страната в периода 2040 – 2050 година. Този далечен поглед в бъдещето, по думите на д-р Джамбазов, е..
До 28 юли да бъде изготвен законопроект за въвеждане на минимални изисквания при определянето на размера на заплатите на персонала в лечебните заведения реши Здравната комисия вчера в Парламента. Проектът ще бъде съобразен с предложенията на студентите по медицина и младите лекари от протеста "Бъдеще в България". В тази връзка днес в..
В "Нашият ден" гостува Магдалена Гигова , член на журито на XIV Международен младежки медиен фестивал "Арлекин" , който се състоя в град Варна между 20 и 23 юни. Гигова говори за смисъла на младежкия фестивал, за талантите и стойностните творби, открити в рамките на тазгодишното издание. Фестивалът е поставил акцент и върху..
"Игра на град. Литературната архитектура на видеоигрите" е заглавието на маршрута, организиран днес от фондация "Прочети София". Събитието започва в 18:30 часа от алеята за игра на петанк в Докторската градина, зад Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София. Автор и водещ на събитието е Северина Станкева — докторант в..
"Метафора на паметта" е името на новата изложба на Деница Тодорова. Експозицията е част от програмата "В дома на Вера Недкова". Програмата е път от..
На 2 юли 2025 г. (сряда) от 18:00 ч. в галерия "Риволи" ще бъде открита изложбата "Италиански художници, изкуство на настоящето". Експозицията ще бъде..
В Икономовата къща в Дряново днес отваря врати Националният пленер "Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще". Събитието се провежда с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg